В Министерството на външните работи на Русия беше проведено заседание на колегиума на тема „Насърчаване на руските интереси в Южен Кавказ“. Подобна среща с участието на дипломати на всички нива по тази тема е рядка практика. Осъществяването му се определя от появата на нови геополитически реалности в този регион.

След разпадането на СССР и появата на три независими държави - Азербайджан, Армения и Грузия - ерозията на геополитическата общност на бившите съветски републики беше очевидна, те престанаха да бъдат част от руската периферия. Прозрачни станаха и геополитическите граници между страните от региона и страните от Източното Средиземноморие и Големия Близък изток.

Тогава дипломацията на Баку, Тбилиси и Ереван беше изправена пред невероятно трудно бреме: изграждане на нови отношения с Москва и интегриране в нарастваща мрежа от връзки със страни, разположени по южния, западния и източния им периметър.

В същото време регионът беше въведен в зоната не само на историческата ирано-руско-турска конкуренция, но и със Запада. Но като цяло той остана в периферията на голямата политика поради бушуващите там конфликти: конфликтът в Карабах и конфронтацията между Грузия и Южна Осетия и Абхазия, което се прояви в отношението му към втората война в Карабах, започнала през септември 2020 г. и беше победоносна за Азербайджан.

В резултат на това Москва остава основната сила в региона, въпреки че започва да се забелязва засилено практическо участие на Турция и донякъде пасивен Иран в протичащите процеси. Прекратяването на огъня между Армения и Азербайджан, постигнато с посредничеството на Москва през ноември 2020 г., предвижда създаването на нови транспортни маршрути, които биха могли да свържат Русия с Турция и Иран, като изградят нови връзки между Юга и Севера и Изтока и Запада.

Това потенциално засилва присъствието на Русия в региона и свързва Каспийско море, Средиземно море и Персийския залив по нов начин. Но тази тема започна да придобива повишена актуалност едва след началото на специалната военна операция в Украйна през февруари 2022 г. и въвеждането от Запада на режим на „широки санкции“ срещу Русия.

Южен Кавказ започна да преоткрива историческата си география като регион с много различни влиятелни съседи и проблеми и с тенденция да потиска претенциите на Москва за изключително влияние в региона, което започна да се проявява във външната политика на предимно Армения, въпреки нейното членство в ОДКБ и участие в Евразийския икономически съюз.

Всичко това, както се отбелязва в специално изявление на руското външно министерство, „промени картината в региона“ и имаше нужда по някакъв начин да се адаптира към новата реалност. Но задачата на колегията на руското външно министерство беше не само да диагностицира нова ситуация, по-скоро свързана с усилията на Запада да превърне Армения и, вероятно, Грузия в свой регионален плацдарм, но и да създаде механизми за практическо противодействие на изпълнението на такива сценарии.

Както се посочва в заключителното изявление на руското външно министерство, „сметнахме за необходимо да продължим стъпките за постигане на пълно прилагане на тристранните споразумения между Азербайджан, Армения и Русия, включително споразумението за мирен договор между Баку и Ереван, деблокиране на транспортните комуникации в регион и демаркация на границите“.

Това е първото нещо. Второ. Необходимо е стартирането на преговорния формат „3+3” (Русия, Турция, Иран, Азербайджан, Армения и Грузия) за Закавказието, който предвижда създаването на система за сигурност в региона само с участието на регионалните сили. Тук не всичко е ясно.

Армения, която официално участва в консултациите в този формат, не бърза да вземе решение за участие във формата под предлог, че няма дипломатически и други отношения с Турция. Грузия също се въздържа под предлог, „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия“ и поради отсъствието на западни представители. При този ход на събитията, по мнението на руския външен министър Сергей Лавров, регионът го „чака украинския сценарий“.

Това означава, че „елиминирането на влиянието на колективния Запад в Южен Кавказ“ изглежда една от основните цели на Москва в региона. По-точно, задачата е Ереван да остане в сферата на военно-политическото и икономическо влияние на Москва, но е необходимо да се действа проактивно, за да не се загубят сегашните позиции.

Автор: Станислав Тарасов ; Превод: С.Т.