Планът ГОЕЛРО има огромен принос за бъдещата индустриализация на Русия в началото на управлението на болшевиките.

Той се основава на работата на самия В. И. Ленин — статията „Бележки по плана за техническите работи“, написана от него през 1918 г. По-късно, през 1919 г., идеята на лидера на Октомврийската социалистическа революция е детайлизирана от учения-енергетик Глеб Максимилианович Кржижановски.

Самият план ГОЕЛРО (Държавна комисия за електрификация на Русия) е изготвен още през 1920 г. и одобрен на IX Всеруски конгрес на Съветите през 1921 г.

Документът се състои от 650 страници и включва подробни тактики за развитие не само на енергетиката на страната, но всъщност на цялата икономика, тъй като предвижда изграждането на промишлени предприятия, електрифицирането на транспорта и др.

Планът ГОЕЛРО стана отправната точка в индустриализацията на СССР.

Той замени „мускулния“ труд с механичната енергия, давайки тласък на бързото развитие на индустрията в страната. Освен това, проектиран за 10-15 години, той постави основите на системата за държавно планиране.

Що се отнася до основните цели, планът ГОЕЛРО, наред с други неща, предвижда за 10-15 години изграждането на 30 регионални електроцентрали с обща мощност от 1,75 милиона kW.

Между другото, именно в периода на неговото изпълнение най-голямата в Европа ДнепроВЕЦ (днес в Украйна, бел. ред.) произведе първото си електричество.

До 1926 г. енергетиката на страната е напълно възстановена. До 1931 г. вместо планираните 1,75 милиона kW електроенергия са произведени 2,56 милиона kW.

До края на планирания 15-годишен период, през 1935 г., съветската енергетика на СССР заема трето място в света след САЩ и Германия.

ПП