Върховният лидер на Иран аятолах Хаменей е загрижен преди всичко за едно нещо: съществуването на Ислямската република. Нападението срещу Израел може да застраши делото на живота му.

Иран нападна Израел. Но тази война срещу заклетия враг на Ислямската република дори не е най-важното за Техеран. За религиозния режим в Иран най-важното е оцеляването му. И Израел добре го знае. Това пише в началото на анализа си Улрих Пик в германската обществена медия АРД.

Аятолах Али Хаменей държи властта вече от 35 години. Този мюсюлмански теолог с разклатено здраве е на 84 години и желае само едно нещо: преди да умре да може да предаде в благонадеждни ръце делото на своя живот - Ислямската република. Най-добри шансове да го наследи сякаш има синът му Мойтаба. 

Аятолах Али ХаменейСнимка: Iranien Supreme Leader/ZUMA Wire/IMAGO

Но дали желанието на "върховния революционен водач" наистина ще се осъществи засега не е ясно. Откакто през есента на 2022 г. в страната избухнаха масови протести заради смъртта на кюрдката Джина Махса Амини, вече ясно се вижда, че за да запазят властта аятоласите прилагат насилие срещу собственото си население, което мечтае да сложи край на Ислямската република.

Хората в Иран не искат война

Тъкмо поради това вътрешнополитическо настроение Техеран досега не се намесваше във войната в Близкия изток, пише АРД. Защото аятолах Хаменей достатъчно добре знае, че населението няма да подкрепи пряко включване във войната и това допълнително ще разклати стабилността на страната. Не е чудно, че "революционният водач" през цялото време отклонява идеята за активно иранско участие в бойните действия, а парите и оръжието, с които подкрепя Хизбула, са инвестиция в това ислямистите да се сражават с Израел.

На 1 април обаче иранското посолство в сирийската столица Дамаск беше ударено, а Техеран обвини Израел. Така Иран се оказа в цугцванг, пише АРД. Точно там, където в резултат от ливанската гражданска война през 1982 г. възникна Хизбула, на 1 април 2024 г. загинаха седмина представители на иранската Революционна гвардия, сред които и двама бригадни генерали. От 7 октомври миналата година досега вече 18 души от Революционната гвардия са били убити, навярно в резултат от израелски нападения, а това принуди аятолах Хаменей да прибегне към нападение. Макар и не дотам по свое желание.

Преобладава мнението, че иранското нападение срещу Израел беше извършено не толкова поради вътрешното убеждение на Хаменей, колкото за да се опази имиджът му като лидер на една могъща регионална сила – това се потвърждава и от съобщенията, които Ислямската република излъчи малко по-късно. Например още през нощта на атаките се каза, че случаят може да се разглежда като приключен, припомня АРД. Никой не коментира дали акцията е била успешна.

Притеснения от контраатака

Но сега Хаменей едва ли ще намери покой и ще успее просто да насочи вниманието си към други въпроси. Той е принуден да се опасява от съответния израелски военен отговор. Точно както стана след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г.: израелският премиер Нетаняху може с основание да каже, че страната му е била нападната и има правото да се отбранява.
Ако Израел нанесе ответен удар, може да се очаква, че той ще бъде много прецизен, пише АРД. В списъка на възможните цели влизат най-вече съоръжения на Революционната гвардия и съоръжения, свързани с ядрената програма на Иран. Навярно ще бъдат положени всички усилия цивилните жертви да се ограничат до минимум.

Израел вече от много време обяснява, че целта му е не да унищожи Иран, а да свали режима на аятоласите. Така Израел се опитва да се съюзи и с мнозинството хора в Иран. А за аятолах Хаменей и за неговото най-ценно житейско постижение това е повече от предизвикателство, пише в анализа на АРД.