Иран срещу Израел: Защо аятолах Хаменей не иска ескалация

Иран срещу Израел: Защо аятолах Хаменей не иска ескалация
  • Публикация:  Улрих Пик ARD | Александър Андреев редактор
  • Дата:  
    16.04.2024
  • Сподели:

Върховният лидер на Иран аятолах Хаменей е загрижен преди всичко за едно нещо: съществуването на Ислямската република. Нападението срещу Израел може да застраши делото на живота му.

 

 

 

Иран нападна Израел. Но тази война срещу заклетия враг на Ислямската република дори не е най-важното за Техеран. За религиозния режим в Иран най-важното е оцеляването му. И Израел добре го знае. Това пише в началото на анализа си Улрих Пик в германската обществена медия АРД.

Аятолах Али Хаменей държи властта вече от 35 години. Този мюсюлмански теолог с разклатено здраве е на 84 години и желае само едно нещо: преди да умре да може да предаде в благонадеждни ръце делото на своя живот - Ислямската република. Най-добри шансове да го наследи сякаш има синът му Мойтаба

 

https://static.dw.com/image/68812844_1004.webp

 

Аятолах Али ХаменейАятолах Али ХаменейСнимка: Iranien Supreme Leader/ZUMA Wire/IMAGO

 

Но дали желанието на "върховния революционен водач" наистина ще се осъществи засега не е ясно. Откакто през есента на 2022 г. в страната избухнаха масови протести заради смъртта на кюрдката Джина Махса Амини, вече ясно се вижда, че за да запазят властта аятоласите прилагат насилие срещу собственото си население, което мечтае да сложи край на Ислямската република.

Хората в Иран не искат война

Тъкмо поради това вътрешнополитическо настроение Техеран досега не се намесваше във войната в Близкия изток, пише АРД. Защото аятолах Хаменей достатъчно добре знае, че населението няма да подкрепи пряко включване във войната и това допълнително ще разклати стабилността на страната. Не е чудно, че "революционният водач" през цялото време отклонява идеята за активно иранско участие в бойните действия, а парите и оръжието, с които подкрепя Хизбула, са инвестиция в това ислямистите да се сражават с Израел.

На 1 април обаче иранското посолство в сирийската столица Дамаск беше ударено, а Техеран обвини Израел. Така Иран се оказа в цугцванг, пише АРД. Точно там, където в резултат от ливанската гражданска война през 1982 г. възникна Хизбула, на 1 април 2024 г. загинаха седмина представители на иранската Революционна гвардия, сред които и двама бригадни генерали. От 7 октомври миналата година досега вече 18 души от Революционната гвардия са били убити, навярно в резултат от израелски нападения, а това принуди аятолах Хаменей да прибегне към нападение. Макар и не дотам по свое желание.

Преобладава мнението, че иранското нападение срещу Израел беше извършено не толкова поради вътрешното убеждение на Хаменей, колкото за да се опази имиджът му като лидер на една могъща регионална сила – това се потвърждава и от съобщенията, които Ислямската република излъчи малко по-късно. Например още през нощта на атаките се каза, че случаят може да се разглежда като приключен, припомня АРД. Никой не коментира дали акцията е била успешна.

Притеснения от контраатака

Но сега Хаменей едва ли ще намери покой и ще успее просто да насочи вниманието си към други въпроси. Той е принуден да се опасява от съответния израелски военен отговор. Точно както стана след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г.: израелският премиер Нетаняху може с основание да каже, че страната му е била нападната и има правото да се отбранява.
Ако Израел нанесе ответен удар, може да се очаква, че той ще бъде много прецизен, пише АРД. В списъка на възможните цели влизат най-вече съоръжения на Революционната гвардия и съоръжения, свързани с ядрената програма на Иран. Навярно ще бъдат положени всички усилия цивилните жертви да се ограничат до минимум.

Израел вече от много време обяснява, че целта му е не да унищожи Иран, а да свали режима на аятоласите. Така Израел се опитва да се съюзи и с мнозинството хора в Иран. А за аятолах Хаменей и за неговото най-ценно житейско постижение това е повече от предизвикателство, пише в анализа на АРД.

 

Протест в родния град на Махса Амини

 

 

Смъртта на 22-годишната Джина Махса Амини породи масови протести в Иран. Тя почина на 16 септември - три дни след като беше задържана от нравствената полиция за неправилно носене на хиджаба. По версията на близките ѝ, тя е починала вследствие на побой, нанесен ѝ при ареста.

 

Първите протести избухнаха на 16 септември по време на погребалната церемония на Джина Махса Амини в нейния роден град Секезе и в административния център на Ирански Кюрдистан - град Сенендедж. Малко след това протести се надигнаха в цялата страна. Днес такива се провеждат почти в 100 града в страната.

 

Иранските младежи жадуват за промяна. За да избегнат разпространението на подобни снимки, иранските власти използват най-различни методи: намаляват скоростта на интернет, така че да се затрудни заобикалянето на блокадите. Властите ограничават и медийната свобода: Техеран въведе например санкции срещу редакцията "Фарси" на ДВ.

 

По данни на правозащитната организация "Иран Хюмън Райтс", в хода на протестите са загинали 240 души. "Престанете да ни убивате!" - това пише на маската на една участничка в протестите.

Станете почитател на Класа