Руската мироопазваща мисия в Нагорни Карабах (бившата непризната република) приключва работата си и започна изтеглянето на части от региона. Защо руските миротворци напускат постовете, каква е била помощта им за местното население напоследък и какъв е основният резултат от мироопазващата операция?
На 17 април 2024 г. започна изтеглянето на руските миротворци от Нагорни Карабах (бившата непризната Нагорно-Карабахска република, НКР). Както заявиха в Баку, съответното решение е взето от висшето ръководство на Русия и Азербайджан. Изтеглянето на контингента потвърди и прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Изтеглянето на първите две колони започна на 16 април, но на 17 април руските мироопазващи части затвориха постовете си в района на Келбаджар в Азербайджан по поречието на река Тертер, разположена между Армения и бившата НКР.
Значително е изоставянето на манастирския комплекс Дадиванк (пост № 23) от миротворците. От ноември 2020 г. именно руски войски охраняваха манастира от XIII век и гарантираха безопасността на монасите и арменските поклонници. От обяд манастирът се контролира от азербайджанска полиция.
Демонтират се постовете по предишната линия на бойно съприкосновение и в Лачинския коридор. Щабът на контингента на летище “Ходжали” продължава да работи. Няма точна крайна дата за изтеглянето на мироопазващия контингент, най-вероятно то ще се извърши поетапно веднага щом бъде готово.
Руският мироопазващ контингент беше разположен в и около Нагорни Карабах в резултат на тристранното споразумение от 9 ноември 2020 г., което спря така наречената Втора карабахска война. Задачата на контингента беше да гарантира сигурността на местното население и политическия баланс, регистриран към този момент. Продължителността на разполагането на контингента беше определена на пет години с автоматично удължаване с още пет години, ако никоя от страните по споразумението не заяви шест месеца преди изтичането на споразумението намерение да го удължи. Но това би се запазило само ако военнополитическото статукво, установено от споразумението, се запази за дълго време.
Числеността на контингента варираше около 2000 души с 90 бронетранспортьора и 380 единици автомобилна и друга техника. Базирана е на подразделения от 15-та отделна мотострелкова (миротворческа) бригада на Централния военен окръг. Задачите на контингента включват защита на емблематични обекти, включително културно наследство, и поддържане на примирие.
Инструментите на мироопазващия контингент бяха ограничени и често бойците изпълняваха само наблюдателни функции. От друга страна, миротворците трябваше да изпълняват нетипични за тях социални функции, като технически поддържаха живота на арменското население в региона, понякога дори стигайки до осигуряване на работата на арменските училища. Ереван се оттегли от тази работа.
Въпреки това до последния ден руските миротворци играеха изключително важна роля както в живота на региона, така и в запазването на неговата идентичност. Те изпълниха задачите си с чест, предотвратявайки ескалация, избягвайки кръвопролития, участвайки в разминирането на територията и запазвайки възможността за по-нататъшно мирно решаване на проблема с арменското население на Арцах.
Руските военни изпълняваха задачите си да спасяват живота на местното население, рискувайки всеки ден собствения си живот. На 17 декември 2020 г. руски офицер загина при обезвреждане на мини. На 20 септември 2023 г. в резултат на засада на магистралата бяха убити шестима руски миротворци, включително заместник-командирът на контингента. Още един военнослужещ загина на 11 декември 2023 г. в резултат на катастрофа с бронетранспортьор.
Поради външни обстоятелства потенциалът на мироопазващия контингент не беше реализиран в пълна степен и не съвсем така, както беше предвидено и предвидено в тристранното споразумение. На теория въвеждането на руски мироопазващ контингент може да стабилизира ситуацията в региона за дълго време. Политическият баланс обаче беше умишлено и едностранно нарушен от Ереван. Арменското ръководство взе стратегическо решение да изостави Арцах, борбата за него и арменското му население като цяло. Няма разумно обяснение за това, нито морално оправдание.
Отказът на Ереван да участва в разрешаването на проблема с Карабах, да защити арменското население в региона и бившата република Нагорни Карабах неизбежно доведе НКР до тежко военно поражение. Това стана причина за ликвидирането на непризнатата република, а след това и масовото изселване на арменското население от региона. Мисията на миротворческия контингент загуби своя практически и политически смисъл, защото вече няма кого да защитава.
Вече не е възможно да се гарантират нечии права, нито да се насърчава политически процес. Именно арменското ръководство тоест тези хора, чиито интереси миротворците дойдоха да бранят в Карабах, наред с други неща, не позволиха изпълнението на първоначално възложените на миротворците задачи.
Всъщност единствената мисия на руския контингент през последните шест месеца беше да защитава обектите на културното наследство и да осигурява препитанието им. Ето защо пост № 23 в манастира Дадиванк, особено значим за арменската история, привлече толкова голямо внимание.
Потенциалът на мироопазващите операции от този вид като цяло обаче далеч не е изчерпан. Блестящата операция в Казахстан през януари 2022 г. показа колко ефективно могат да действат руските миротворци при пълно спазване на първоначалните договорености с приемащата страна. „Престоят на мироопазващия контингент на ОДКБ в Казахстан, включително в Алмати, изигра много важна роля за стабилизиране на ситуацията в нашата страна“, каза тогавашният президент на републиката Касим-Жомарт Токаев.
Фактът, че както собственият им народ в Карабах, така и в крайна сметка дейността на руските миротворци бяха прецакани и предадени от самото арменско ръководство, не омаловажава заслугите на мироопазващия контингент. В трудни условия и в изключително нееднозначна външна обстановка руските миротворци демонстрираха както военна подготовка, така и дипломатически умения за намиране на общ език с местното население. Всъщност това беше основният резултат от мироопазващата операция, която продължи от 2020 г. Като се има предвид редовната нестабилност както в Южен Кавказ, така и като цяло по периметъра на руските граници, е възможно този опит все пак да им бъде полезен.
Автор: Евгений Крутиков ; Превод: В. Сергеев
