Водещата позиция на Русия в световния износ на зърно и пшеница може да бъде разклатена поради спада на тазгодишната реколта. Реколтата беше застрашена, от една страна, поради суха пролет в южната част на страната, а от друга страна, поради намаляването на разходите на фермерите за защита на културите, торове и други технологии. Защо фермерите рязко намалиха технологията на посевите тази година?

Реколтите от зърно и пшеница, както и приходите от техния износ, са изложени на риск от спад през тази година поради неблагоприятни метеорологични явления. Индустриалните анализатори вече започнаха да намаляват прогнозите си. Така Институтът за конюнктурата на аграрния пазар (ИКАП) понижи прогнозата за реколтата от зърно в Русия през 2024 г. от 146 на 142 милиона тона, включително пшеница от 93 на 91 милиона тона поради сушата в южните райони.

„Министерството на земеделието намали прогнозата за тазгодишната реколта до 132 милиона тона, а анализаторите я намаляват до 142 милиона и 137 милиона тона. Все още не сме обявили прогнозите си, тъй като първо трябва да видим как върви пролетната сеитба. За зимните култури вече е възможно да се направи изчисление, но за пролетните още не. Но все още изоставаме от плана за пролетна сеитба“, казва Аркадий Злочевски, президент на Руския зърнен съюз.

Проблеми ще има и с реколтата от пшеница. „Липсата на валежи води до недостиг на почвена влага в ключови райони в южната част на страната, така че в момента прогнозата за производство на пшеница е леко понижена до 91-93 млн. тона, което все още е над средното за последните години. Ако обаче метеорологичните условия се влошат (по-специално суша в южната част на Русия), тези прогнози могат да бъдат коригирани“, казва Дмитрий Леонов, заместник-председател на управителния съвет на асоциацията “Руспродсоюз.”

„Основната причина за спада е класическата суша на юг, където виждаме големи проблеми в три основни региона: в Ростовска област, Краснодарски и Ставрополски територии, като са засегнати части от Воронежка и Волгоградска области“, отбеляза генералът на ИКАП директор Дмитрий Рилко. Той обаче добави, че в някои региони, напротив, „дори има известно подобрение“ - например ситуацията в Централния федерален окръг е по-добра, отколкото беше преди.

Анализатор на “Ройтерс” отбелязва, че толкова сух и топъл април в Южна Русия не е наблюдаван от поне три десетилетия. Температурите обаче са ниски през май и по-ниските температури могат да играят важна роля за предотвратяване на значителни загуби на реколта на фона на необичайно сухата пролет. Юли е критичен период за получаване на максимална реколта. В същото време загубите на реколта в Русия могат да бъдат благодат за други световни доставчици на пшеница (Индия, Австралия и Съединените щати) и да отслабят позициите на Русия, която е удвоила реколтата си от пшеница за 20 години, смята анализаторът на “Ройтерс.”

Износът на зърно от Русия също ще спадне през тази селскостопанска година. Анализаторите засега понижиха прогнозите си за износ на зърно от 68 на 64,5 млн. тона, а за пшеница от 52 на 50,5 млн. тона. В същото време прогнозите за реколтата и износа може да бъдат намалени отново в бъдеще.

„Загубите на реколта ще зависят не само от степента на лош късмет с времето, което не можем да предвидим, но и от технологията на посевите. И основният проблем е точно в това, че фермерите нямат пари, затова технологията на културите е намаляла. Миналата година падна, но не толкова сериозно, но тази година вече е критично. И това увеличава броя на загубите при неблагоприятно време“, казва Злочевски.

„На юг в Кубан наистина имаше сухо време през април, но посевите все още не бяха умрели. За да говорим за пълно засушаване, трябва да няма дъжд през май, тогава наистина ще се получи сериозна ситуация. Но сега обещават дъжд и това може да подобри ситуацията. И през април имаше не суша, а недостиг на влага в почвата, което все още не е бедствие. Ако поставите достатъчно тор на семената и различни защити, тогава такива култури са защитени от технологията от колебания на времето (ако не е катастрофална суша). Например при технологична сеитба се използват стимуланти за развитието на кореновата система: корените растат с ускорени темпове и навлизат по-дълбоко в почвата, като същевременно лесно извличат необходимата влага от почвата. Докато за недоразвитите корени това може да бъде критично“, обяснява Злочевски.

Трудно е да се каже точно колко е намаляло нивото на технологиите в културите. Експертът обаче даде исторически пример, по аналогия с който може да се оцени потенциалното ниво на загуби.

„През 2010 г. имаше глобална суша, тогава реколтата падна до 60,9 милиона тона при план от 96 милиона тона. Тоест 30% от реколтата е облизана от крава с езика си поради суша. В резултат на това настъпи паника, беше обявено пълно ембарго, не се изнасяше нищо, а се извършваха само вътрешни доставки. Потреблението беше оценено на 80 милиона тона, но реколтата беше само 60 милиона тона. Сушата се случи веднага след срива на цените през 2009 г. Тогава цените на пшеницата паднаха тройно - от девет на три хиляди рубли за тон. В резултат на това фермерите нямаха пари в джобовете си и нивото на технологичност на културите рязко спадна през 2010 г. Така загубихме до 30% от реколтата“, казва президентът на Руския зърнен съюз.

За сравнение: в САЩ през 2013 г. имаше един път и половина по-тежка суша в житния пояс, отколкото у нас през 2010 г. Но поради високите технологии на културите, американците загубиха само 10% от реколтата. Тоест цената на нискотехнологичните култури е загубата на приблизително 20% от реколтата, отбелязва Злочевски.

Защо фермерите обеднеха и нямаха ли пари за високотехнологични култури, тоест за закупуване на торове, защита и други неща?

Злочевски смята, че виновно е експортното мито, което износителят плаща не от своя джоб, а от джоба на фермерите. „Излишъкът от зърно не е изчезнал. Сега имаме най-ниската продажна цена в страната – 120 долара за тон. Никъде другаде зърното не се продава толкова евтино. Дори в Аржентина цената не пада под 140 долара за тон, въпреки че имат износно мито от много години. В рубли цените остават на ниско ниво от 14-15 хиляди за тон пшеница на руския вътрешен пазар срещу 19 хиляди рубли през 2021 г., когато митата току-що бяха въведени“, оплаква се Злочевски.

Въпреки това, обяснява експертът, селяните продават тон зърно на износителите за 8-9 хиляди рубли, въпреки че производствената им себестойност е 10,5 хиляди рубли. Износителят включва в икономиката на продажбите своите разходи за митото над 3 хиляди рубли на тон плюс рисковете митото да се увеличи до 5 хиляди рубли. „В резултат на това износителят изважда пет хиляди от покупната цена от 14 хиляди рубли и това води до цена от 9 хиляди рубли за фермерите. Така работят задълженията, които се прехвърлят върху плещите на производителите, които физически нямат пари да закупят необходимите материали, предпазни средства, торове и прочее“, заключва Злочевски.

Автор: Олга Самофалова ; Превод: В. Сергеев