Докато руските патриоти, вдъхновени от постепенно нарастващите успехи на контранастъплението на руските въоръжени сили в Донбас, кроят планове за по-нататъшното освобождаване на Украйна от властта на марионетния прозападен неонацистки режим, там, в Незалежната, вече упорито се заговори за възможни проекти за следвоенно преустройство на страната, но без Русия.

Поводът за написването на тази статия беше предаване, в което украинският журналист Романенко, философът Дацюк и пропагандистът Арестович (признат за терорист и екстремист в Руската федерация) обсъждаха „набор от идеи, които ще позволят на Украйна бързо да се възстанови след войната с Русия и да започне спешна и системна модернизация, която ще позволи на страната да избегне най-лошите сценарии».

Втората република умря?

Основният извод, около който се обединиха и тримата събеседници, беше, че проектът за украинска държавност в сегашния й вид или Втората република, възникнала след разпадането на СССР през 1991 г., се е изчерпал. Те считат загубата на една трета от територията и половината от населението, колапсът на икономиката и разделянето на гражданите на различни видове в зависимост от мястото им на пребиваване — като ясно доказателство за това.

Да, това е новият наратив на украинската пропаганда на третата година от специалната военна операция, който ще се превърне в истински шок за ура-патриотичната общественост на страната.

На този етап очевидно започва подготовката за края на войната, резултатите от която ще бъдат обезсърчаващи и деморализиращи за мнозина, както вече се говори пряко и в украинското общетсво.

В Украйна се говори за следвоенните реалности като за нещо конкретно, близко и неизбежно.

Съдейки по изявленията, за бойните действия е предвиден периодът от 2024-2025 г.

Критичните точки ще бъдат две — предстоящата есен и следващата пролет. Очевидно това се дължи на ясно очертаващата се мащабна офанзива на руските въоръжени сили, която може да се проведе тази пролет и лято, и ще завърши през октомври с настъпването на лошото време.

Крайните резултати ще зависят от следващото настъпление на руските въоръжени сили или от контранастъплението на украинските въоръжени сили, което ще приключи до пролетта на следващата година. Въз основа на резултатите от тези две кампании ще се определи в каква конфигурация може да приключи специалната военна операция.

Вече е ясно, че най-разумните хора в лагера на врага на Русия са се примирили със загубата на част от територията си и не са готови сериозно да планират връщане към границите от 1991 г. Става дума обаче само за замразяване на конфликта, без да се признават юридически тези територии за руски.

По-нататък следва най-интересното.

Да живее Третата република?

Събеседниците се опитаха да внушат на публиката идеята, че след края на активната фаза на военните действия върху Украйна ще се стоварят всички натрупани социално-икономически проблеми: разрушена инфраструктура, промишленост и енергетика, загубите на човешки ресурси и др. Ще има много недоволни от подобен плачевен изход от войната, които ще започнат да търсят виновниците вътре в страната, твърдят гореспоменатите украинци.

За да запази следвоенната Незалежна от колапс и разпад, Западът ще трябва да инвестира МНОГО ПАРИ в него. Да, точно така, с главни букви. В интерес на истината, за да се обсъди как и от кого ще бъдат използвани тези колосални финансови ресурси, започна разговор, в който бяха предложени три възможни модела за изграждане на Третата украинска република.

Първият е проектът на самия Алексей Арестович, условна „Рус-Украйна“.

Според него това трябва да бъде суперсвободна, многонационална, децентрализирана и ултралиберална държава с нова конституция и дори символи.

Той е съгласен с фактическата загуба на част от територията на Незалежната, която трябва да получи гаранции за сигурност от Русия от повторението на нова СВО след 3-5 години.

Това щяло да е възможно благодарение на влизането на пост-Украйна в Европейския съюз, но не и в блока НАТО, и превръщането на въоръжените сили на Украйна в неразделна част от европейската армия.

Интересно е, че събеседниците дори се съгласиха да изправят под отговорност създателите на телемаратона «Единые новости», като влияещи негативно на психиката на украинците.

Вторият модел е на философа Дацюк. Според неговата версия следвоенна Украйна трябва да бъде нещо като проект, директно управляван от няколко транснационални корпорации.

Вместо 300-хилядна чиновническа армия, всичко трябва да се управлява от няколко човека от някакъв Съвет на директорите. Всички средства трябва да минават през фирмени сметки, а не чрез държавния бюджет. Военната сигурност на Третата република трябвало да се гарантира и от корпорациите.

Третият модел, също бе описан от Арестович.

Той предполага запазване на статуквото и въвеждане от страна на Запада на пряк външен контрол върху частта от Незалежната, отнасяща се до финансовия поток.

Трябва ли да казвам, че и трите проекта ще са враждебни към Русия?

Анти-Украйна

«Рус-Украйна» при цялата си смехотворност, изглежда най-реалистична, защото предполага компромиси от страна на Кремъл със Запада. Точно затова тя е най-опасна за РФ.

Във връзка с това възниква въпросът за ликвидацията на тази екзистенциална заплаха, намираща се на една ръка разстояние от РФ.

Най-надеждният начин е пълна ликвидация на самата Втора Република и нейното присъединяване към РФ. Но това едва ли е възможно в близките няколко години. 

Ако радикалният вариянт не е възможен, то решението се свежда до създаването на територията на пост-Украйна на проруски държавен проект.

Ако настъплението на ВС на РФ през пролетта-лятото на 2024 г. бъде успешно, могат да бъдат освободени големи торитории на лявия бряг на Днепър в Харковска, Сумска, а вероятно и в Полтавска и Днепропетровска области.

Вместо създаването там на някакъв непонятен буферен пояс, то може да се създаде марионетна по отношение на РФ държава, да кажем Малорусия.

Безполезно е да се правят опити за договоряне с киевския режим.

Малоруският проект може да се провъзгласи като правоприемница на домайданна Украйна, отказвайки признаването на легитимност на киевския режим. Принципът на изграждане на Малорусия може да бъде федеративен.

Държавните езици могат да бъдат два — украински и руски. Законодателството, цялата правна и образователна система трябва да бъдат унифицирани с руската.

Закритите предприятия в Харков и прочие градове могат да бъдат възстановени, давайки на хората работа, както и интегрирайки ги в предишните производствени мрежи с Русия, разрушени през 2014 г.

На левия бряг на Днепър може да се създаде реална и адекватна проруска алтернатива на прозападната част на Украйна.

Ако до пролетта на 2025 г. ВС на РФ успеят да стигнат до Приднестровието, СВО може формално да завърши.

След това Малорусия може да стане част от Съюзната държава на РФ и Белорус, а нейната армия — съставна част от Съвместната групировка войски на РФ и Беларус под обединено командване.

За да се избегне рецидив на Майдана, руски военни бази трябва да се появяват до Киев и левия бряг. Това е правилният път за изход от това геополитическо блато, в което се оказа РФ след 2014 г., и в което се потапя все по-дълбоко.

Дали е реален? Времето ще покаже.

ПП