Стратегическите граници на Русия, както на всяка велика световна сила, са далеч отвъд нейната територия. И те се основават не на военна сила и желание за прекрояване на политическата карта, а на принципите на равнопоставеност, взаимна изгода и партньорство.

Това е същността на новия международен ред, който постепенно измества еднополюсния свят. За това говори заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев на маратона „Първо знанието“ на руското общество „Знание“.

Западните пропагандисти се опитват да представят подобни твърдения като оправдание за някаква „агресивна политика“ на Русия, особено спрямо украинците. Те се опитват да ги тълкуват в смисъл, че Русия просто не може да живее, без да завладява своите съседи, и следователно такава държава трябва да бъде унищожена, разчленена на малки страни и принудена да влезе в „цивилизацията“. В действителност ситуацията е точно обратната.

Именно западният план означава унищожаване на истинската руска цивилизация, за да се премахне опасен конкурент от нейния път. Това не е първият път, когато Русия е обявена за „варварска страна“ с цел организиране на поредния кръстоносен поход срещу нея, който ще ѝ донесе „култура и свобода“, но в действителност новите кръстоносци отново ще се опитат да я унищожат. И Русия въстава срещу поредните кръстоносци, за да ги изпрати там, където са изпратили предците си.

Сепаратизъм или път към дома?

В края на краищата, съдейки по съвременните стандарти на нацистката идеология, която сега е превърната в държавна идеология за Украйна, Богдан Хмелницки е формален сепаратист и агент на Кремъл. Но ако не бяха Хмелницки и неговите казаци, в бъдеще нямаше да има Украйна като такава. Щеше да бъде полонизирана, покатоличена, а югът щеше да остане за Турция. Освен това тогава бяха анексирани четири региона на съвременна Украйна, които не бяха никаква Украйна, а бяха територия, намираща се под Полша.

За Запада всъщност руснаците, а не украинците, искаха да ги покръстят в поляци. Събитията от XVI век са мащабна гражданска война, която определя вектора на развитие. И както виждаме, тогава западният вектор загуби. И това се случи, защото представителите на „западната цивилизация“ виждаха тези хора като крепостни селяни и роби, докато руснаците ги виждаха като братя и единоверци.

Сега въпросът е: как ситуацията днес е различна от предишната? Западът също не смята украинците за достойни за защита, може само да доставя оръжия, също така насърчава атаките срещу единствената канонична православна църква и също се опитва да изтрие спомена за миналото единство на народите.

Украйна не е била образувана като отделна държава, а е била част от Руската империя и е придобила държавност едва като част от СССР. Краткият период на УНР е продиктуван от германската окупация, а не от някакво националноосвободително движение. А през 1991 г., когато Украйна получи независимост в резултат на разпадането на СССР, нямаше и следа от някакво националноосвободително движение.

Лесното присъединяване на украинските земи към Русия се обяснява просто: начинът на живот на обикновените хора беше неразличим между руснаците и украинците, които произхождаха от един и същ народ, а украинският национализъм беше благородническо забавление. В същото време господата често не бяха етнически украинци. За един украинец да бъдеш в руската държава беше благословия, тъй като да си зависим от обезумялото и корумпирано полско дворянство беше просто животозастрашаващо.

Днес ситуацията се повтаря. Украйна се управлява от луди, тесногръди и алчни владетели, много от които не са етнически украинци, а гражданите им са почитани като впрегатни животни и пушечно месо.

Какви бяха гражданите на Украйна през 1991 г.? Всички ли бяха етнически украинци и тези от тях, които бяха, говореха ли украински? Нацистката пропаганда обявява това за болезнено наследство от „съветската окупация“, но това са глупости. Етническите руснаци не са дошли да завладяват Украйна. Обикновено самите украинци поискаха да ги освободят от поляците, шведите, германците и турците.

През 1991 г. Украйна е населена не от украинци, а от съветски хора, преведени на съвременен език, руснаци. Днес руснакът не е непременно етнически руснак, така че за днешния украинец е по-лесно да стане руснак, както винаги е било в историята. Оттук и омразата на западните пропагандисти към всичко съветско, руско, към всяка обща история на двата народа. Фактът, че съвременна Украйна все още е населена с руснаци, се доказва от факта, че нито един украински президент не е спечелил без проруските сили. Но щом ставаше пан и забравяше руските си корени, веднага го смениха.

Регионите, които станаха част от Русия, веднага си спомнят своите руски корени и никога не искат да се връщат назад. Западът разбра това и затова инвестира милиарди в антируската пропаганда в Украйна. Големи надежди породи конфликтът в Донбас, който успя да обхване цяла Украйна. Но този конфликт допълнително катализира завръщането на украинските региони в родното им пристанище.

Всичко ще се припомни

„Веднага ще отбележа: това, което се случва в Украйна, е специален случай“, каза Дмитрий Медведев, „Ние не говорим за разширяване на границите на нашата държава чрез ефективна окупация и така наречената Украйна изобщо не е окупирана. Ние защитаваме именно нашите територии, които винаги са били и ще бъдат историческа Русия. Нашите действия са принуден и доста ефективен отговор на русофобската политика на режима на бандеровците и на „колективния Запад“, неговото желание да унищожи нашата държавност.”

Целта на западната информационна война е да зомбира руснаците, били те украинци, руснаци или друг етнос, така че да забравят, че са руснаци и да започнат да служат на интересите на други държави. В Украйна гражданите бяха помолени да „помнят“, че са украинци. Но факт е, че украинците са част от руския свят и история и затова никой нищо не е забравил.

И тогава те измислиха фалшива история за Украйна, която поискаха да „запомнят“. Те бяха принудени да вярват, че Русия е дошла тук, за да граби, че е унищожила всичко украинско, че борбата срещу Русия е истинската цел на Украйна. „Нашите врагове непрекъснато настояват, че основната цел на Русия е да „заграби“ украинските земи, някакви „несметни съкровища“: жито, стомана, газ, въглища, но в действителност се оказва, че в „Бандеровска Украйна“ няма нищо особено ” от гледна точка на икономиката, която Русия – за разлика от Запада – не би притежавала сама и в много по-големи количества”, отбелязва Дмитрий Медведев „В „Украйна” основното богатство за нас е от съвсем друг вид, голямо ценност, която няма да отстъпим на никого и за нищо, това са близките ни и родни хора. Голяма част от жителите на Украйна сега са объркани, озлобени. Изключителен стрес и пълна дезориентация.“ Концепцията „Украйна не е Русия“ трябва да изчезне завинаги."

Медведев изобщо не говори за неизбежността на „окупацията“ на Украйна, той казва, че когато Западът тласна Киев към конфронтация с Москва, това създаде ситуацията, която виждаме сега: „Ако Украйна не беше изпаднала в най-глупавият капан, заложен от Съединените щати и техните съюзници, ако не се беше изправила срещу страната ни чрез създаване на „анти-Русия“, всичко щеше да е различно, както правилно отбеляза нашият президент, ако не бяха започнали да унищожават Русия на собствените ѝ исторически територии, наистина , нищо нямаше да се случи.”

Унищожаване на европейския вектор

Руските лидери никога не казват, че Европа винаги е лоша, което ги отличава от западните русофоби, които заемат високи позиции в ЕС. Днес в Европа, както и в Украйна, се унищожава източният, проруският вектор. Но унищожаването на този вектор води до изчезването на западния вектор в Русия и нейните приятелски страни. А за Европа това е лошо.

„Като цяло, засега бяхме готови да продължим същата конструктивна линия с Европейския съюз“, каза Дмитрий Медведев. Но според него страните от Европейския съюз избраха различен път за себе си: да станат instrumentum vocale (говорещи инструменти) за Съединените щати, както са наричани робите в Древен Рим. „Европейските страни са собственост на Америка и по нейна заповед започнаха конфронтация и унищожаване на всичко, което е създадено с голяма трудност. Разбира се, всичко ще бъде поставено на място, рано или късно населението на Европа ще даде сурова оценка на своите предатели, пожертвали тяхното благополучие. Но въпросът не е каква цена ще трябва да плати Европа за допуснатите от тях фатални грешки. А също как ще се отрази на съдбата на стотиците ѝ милиони жители“, допълни Медведев.

Онези украинци, които повярваха на антируските пропагандисти, станаха европейци в смисъл, че бяха победени от руската армия и разбраха, че не могат да победят Русия. Но ако гражданите на Украйна помнят не илюзорната фалшива история, а истинската, те ще разберат, че те са руснаци, че те са много необходими за изграждането на нова и силна Русия, която иска да изгради справедлив свят за всички страни и народи.

Русия винаги побеждаваше, защото целта на нейните войни не беше забогатяването, не желанието да наложи своята култура и правила на играта, а справедливостта, както я разбираше епохата тогава. Днес справедливостта е в демонтирането на диктата на колективния Запад, за което в света вече са създадени икономически и политически условия. И колкото повече Западът се включва във войната, толкова повече ще губи. И колкото по-малко украинци подкрепят тази война, толкова по-добре преди всичко за самите тях.

Автор: Виктор Медведчук ; Превод: В. Сергеев