Хвърчило с прерязана връв. Какво е бъдещето на Афганистан

Хвърчило с прерязана връв. Какво е бъдещето на Афганистан
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    29.07.2021
  • Сподели:

Когато през 90-те години на миналия век талибаните завземат властта в Афганистан, едно от първите неща, които забраняват, са хвърчилата. Любима детска игра, която обаче отвлича вниманието на младите момчета от молитвите и другите религиозни задължения.

 

След навлизането на военни части на САЩ и НАТО в Афганистан през 2001, игрите отново са разрешени. Тогава афганистанското хвърчило е натоварено със силна метафорична стойност – превърнало се е в символ на свободния полет, на надеждата.

 

На фона на обезпокояващите развития от последните месеци обаче афганистанското хвърчило изглежда свалено на земята, с прерязана връв.

 

В рамките на броени седмици талибаните успяха да превземат ключови пътни връзки, гранични пунктове и цели области. В момента те контролират повече от половината от територията на Афганистан.

 

Броят на цивилните жертви, загинали при сблъсъците между талибаните и правителствените сили, расте. Рязко се покачва и броят на хората, бягащи от страната. А ООН предупреди, че лошото тепърва предстои.

 

В следващите редове са събрани отговорите на всички важни въпроси – каква е предисторията на тази криза, кои са талибаните и за какво се борят.

 

Кризата накратко

 

През последните няколко месеца се стигна до ескалация на конфликта между международно признатото афганистанско правителство и талибаните. По данни на ООН само за два месеца в Афганистан са убити или ранени почти 2400 души. Това е най-големият брой пострадали в рамките на два месеца, откакто институцията е започнала да отчита случаите през 2009 г. Една трета от загиналите са деца.

 

Настъплението на талибаните съвпадна с началото на окончателното изтегляне на американските военни от Афганистан. От около 100 000, колкото бяха те през пиковите години на войната, след 31 август на територията на страната ще останат само 650.

 

Въпреки изтеглянето си, през последните дни САЩ нанесоха редица въздушни удари върху цели на талибаните. Генерал Кенет Маккензи, началник на Централното командване на американската армия, каза обаче, че американските сили не планират да продължат с въздушните атаки след 31 август. След тази дата удари ще бъдат нанасяни само с цел предотвратяване на терористични нападения срещу САЩ или техни съюзници.

 

На този фон талибаните продължават да увеличават териториите под техен контрол. Правителствените сили засега оказват слаба съпротива и към момента контролират само столиците на провинциите и някои пътища. Останалите селски райони, както и основни пътни артерии са изцяло превзети от бунтовниците.

 

С цел да ограничи движението им, в събота правителството въведе вечерен час в почти всички провинции на страната. Мярката идва, след като талибаните наближиха втория по големина град – Кандахар.

 

Кои са талибаните

 

Движението на талибаните възниква в началото на 90-те години в хаоса, настъпил след оттеглянето на съветските войски от Афганистан през 1989. Тогава различни бунтовнически организации воюват за надмощие, но именно тази на талибаните успява да постигне най-голям успех.

 

Организацията е съставена от последователи на консервативно течение в исляма, обучавани в ислямски школи в Пакистан. Те успяват да завладеят столицата Кабул, обявяват Афганистан за ислямски емират и започват да налагат своята крайна интерпретация на исляма и ислямското право.

 

На жените е забранено да работят в болници и обществени служби, момичетата над 10-годишна възраст нямат право да ходят на училища, забранени са както музиката, така и телевизията, а стадионът в Кабул се превръща в арена за публични екзекуции на несъгласни с новите правила и представители на шиитското малцинство.

 

Световното внимание обаче се насочва към талибаните едва през 2001 г., след атентата срещу кулите небостъргачи в Ню Йорк. САЩ обвиняват талибаните, че са предоставили убежище и укриват лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен. След като те отказват да го предадат на американците, тогавашният президент Джордж Буш дава начало на „Войната срещу тероризма“ и американското нахлуване в Афганистан.

 

След американската намеса управлението на талибаните е свалено. Въпреки това обаче те успяват да се прегрупират и цели две десетилетия да водят война със съюзническите сили.

 

До изтеглянето на американските военни от Афганистан се стигна, след като миналата година администрацията на Доналд Тръмп подписа мирно споразумение с талибаните. Тогава ръководството на талибаните се ангажира да не напада САЩ и да води преговори с международно признатото правителство. Напредък в тези преговори засега обаче няма.

 

Какви са исканията на талибаните

 

През двете десетилетия на „най-дългата американска война“ талибаните успяха да изградят паралелна държава в държавата. Движението е сложно организирано, с отделни комисии, отговарящи съответно за здравни, образователни, политически, военни и всякакви други въпроси. Талибаните разполагат и с изградена система от собствени съдилища.

 

От изявленията им става ясно, че те няма да спрат настъплението си, докато сегашният президент на страната Ашраф Гани не бъде отстранен и не бъде договорено ново правителство. Гани обаче настоява, че ще се оттегли чак след като бъдат проведени нови избори.

 

Как талибаните си представят бъдещото управление на страната, е трудно да се каже. В рядка по рода си статия, публикувана в Ню Йорк таймс миналата година, вторият в йерархията на талибаните Сираджудин Хакани пише, че трябва да бъде сложен край на убийствата и насилието над афганистански граждани. Действията на бунтовниците засега обаче противоречат на изявлението.

 

В него той също така пише, че талибаните искат една нова, приобщаваща политическа система, която да отразява гласа на всеки афганистанец. По думите му целта на талибаните е изграждането на ислямска система, в която всички граждани да имат равни права и в която правата на жените – такива, каквито предвижда ислямското право – да бъдат защитени.

 

И въпреки че статията, написана от талибанския лидер, завършва с оптимистичен и обединителен тон, хвърчилото на афганистанската надежда засега изглежда свалено на земята. По думите на командира на американската мисия в Афганистан - ген. Остин Милър - страната може би се намира „на пътя към гражданска война“.

 

 

Дамяна Велева

Станете почитател на Класа