Едва 23% от кредитополучателите у нас знаят правата си

Людмила Куюмджиева
ludmila.kuiumdjieva@klassa.bg

Едва 23% от потребителите у нас смятат, че познават добре правата си, когато теглят кредит, показва изследване на „Флаш Евробарометър“ от края на 2009 г. Данните бяха представени от изпълнителния директор на асоциация “Активни потребители” Богомил Николов по време на кръгла маса „Добри практики при потребителските кредити”. Над 40% пък знаят част от правата си, но искат да научат повече, а всеки пети признава, че не знае нищо. Други 6% дори не искат да научат за тях, сочат данните от извадката, която обхваща възрастовата група от 21 до 45 години.
Основните предизвикателства пред добрата комуникация между кредитодателите и техните клиенти са свързани с лесния достъп до общите договорни условия преди кандидатстване за кредит или друга финансова услуга, обясни Николов.
Според проучване на асоциацията при затруднение с плащането на заема си 28% отговарят, че изчакват и не предприемат никакви действия, за да решат проблема. 26 на сто от клиентите веднага се свързват с финансовата институция, за да се справят със ситуацията, Една пета започват да управляват бюджета си по-добре, 19% вземат пари от приятели, а 7% теглят нов кредит от друг трезор.
От „Активни потребители” посочиха, че към настоящия момент Етичният кодекс и банковите правила за разрешаване на спорове с клиенти не са достъпни в офисите и интернет страниците на банките. Николов обясни, че едва половината от банките у нас са публикували копия на общите условия на договорите на своите интернет страници.
Според Мария Донева, мениджър на „Кредит груп“, основната част от просрочията по кредити са направени от клиенти, които не са били способни да направят преценка на собствените си финансови възможности или работят в браншове, които са силно засегнати от кризата. Липсата на адекватна финансова консултация за сумите и условията по вземането на кредит е довела до създаването на подобна ситуация на просрочие, посочи тя. Тя представи изследване, според което потребителите избират финансовата институция на база доверие. Рекламата заема последно място в критериите, а агресивната реклама дори създава недоверие, категорична бе тя.
Илиана Иванова, евродепутат и член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите към Европарламента, заяви, че доверието на клиентите е предпоставка за успешно развитие на всеки бизнес проект, затова е добре да се обсъждат и споделят добрите практики с потребителите. Потребителят трябва да знае, че като дава парите и доверието си, неговите права са защитени от закона. По думите й в Европарламента се обсъжда директивата за защитата на правата на потребителите, както и регламент за предоставяне на информация за храните. След одобрения тези законодателни предложения ще бъдат транспонирани в националните законодателства, включително и в българското.
По време на срещата банковите представители се обединиха около тезата, че по време на криза конкуренцията се премества от чисто финансовите показатели към обслужването на клиента. В последните години интернет, конкуренцията, изравняването на условията и тесният пазар стимулират към повишаване на отговорността от страна на банките. Новите технологии пък улесняват клиентите при подаването на жалби и оплаквания.
На 12 май влиза в сила Законът за потребителските кредити. Според промените в него клиентът може да се откаже от кредита си в 14-дневен срок и може да го върне предсрочно без наказателна такса. Финансовите институции са длъжни да обявяват ясно годишния процент на разход, а и се въвежда единен формуляр, за да може потребителите да се ориентират по-добре в офертите. Законът е в сила за кредити от 400 до 147 000 лв. и не обхваща ипотечните заеми и кредитните карти с разсрочено плащане.