Проблемът на Саркози

Редакционен коментар

Опитът на Никола Саркози да вдъхне нов живот на управлението си е на път да се провали. Френският президент съвсем наскоро представи емблематичната за мандата си реформа – тази на пенсионната система в страната, а днес вече е замесен в грандиозен политически скандал. Досегашната му реакция по темата обаче е твърде колеблива и тромава.
Обвиненията срещу администрацията му са тежки. Твърди се, че най-богатата французойка Лилиян Бетанкур е направила незаконно парично дарение за президентската кампания на Саркози през 2007 г. Сумата е била дадена на Ерик Вьорт, който по онова време е бил касиер на партията на Саркози Съюз за народно движение, а в момента е министър на труда и отговаря именно за въвеждането на пенсионната реформа.
Обвинението все още не е потвърдено и бе отхвърлено от замесените лица. Реакцията обаче бе посрещната с неблагоразумен цинизъм. Авторитетът на администрацията от гледна точка на честността и без това бе паднал твърде ниско. Двама министри от кабинета вече подадоха оставка заради злоупотреба с привилегиите на поста си, като единият се оттегли заради изразходване на €12 000 за пури.
Скандалът е тежък удар за Саркози, който вече си имаше достатъчно политически проблеми. Популярността му се свлече. Според едно от последните проучвания на общественото мнение рейтингът му на одобрение е едва 33%, т.е. най-ниското ниво от въвеждането на този тип статистика преди 30 години. Причина за катастрофалния резултат са не само скандалите. Въпреки свръхактивността на самия Саркози постиженията на администрацията му са оскъдни. Президентът не направи много по структурната реформа, обещана по време на предизборната кампания. Монархическият му стил пък прави лошо впечатление във време на финансова несигурност. Саркози сякаш негласно призна това, след като наскоро обеща да се лиши от някои привилегии на президентския пост (като правото му да ловува в замъка „Шамбор“), за да спести разходи.
Твърденията за корупция трябва да бъдат разследвани. Ако кампанията на Саркози е получила средствата по незаконен път, нещата ще се сведат до това, кой, кога и какво е знаел за тази история. Всеки член на кабинета, който се окаже замесен, трябва да напусне поста си, включително самият Саркози. Президентът е под натиск да направи рокади в правителството, за да премахне некачествените кадри и да свие размера на администрацията. Освен това се налага да реши дали да остави Вьорт на поста му. Доводът на правителството, че уволнението му ще разклати пенсионната реформа, е неубедителен. Вьорт е политическа тежест и трябва да си тръгне.
Първите три години от управлението на сегашния държавен глава показаха, че многото шум невинаги произвежда достатъчни резултати. В по-трудни времена хората искат да видят скромност и здравомислие в управлението. Все още не е ясно дали Саркози е способен на тях.