Дания дава пример за прозрачност

Дженифър Хюз
Клеър Маккарти

Банковата индустрия на Дания не може да се похвали с кой знае какво глобално влияние. Това стана пределно ясно, след като датските ипотечни кредитори решиха да лобират за каузата регулаторите на други страни да бъдат изслушани от Базелския комитет.
Датските регулатори обаче може би имат собствени глобални цели, ако се окаже, че представените наскоро правила за прозрачността могат да бъдат възприети и другаде. Миналата седмица Датската агенция за финансов надзор (FSA) публикува първия цикъл от доклади за състоянието на отделни банки. Тези проверки може да зачестят, включвайки още по-голям брой банки ежегодно, докато не обхванат всички институции.
Според свръхчувствителния банков сектор публичните доклади са рискови. След кризата обаче прозрачността е ключов фактор за спечелване на инвеститорското доверие. Банките защитаваха позицията, че толкова подробни доклади за отделните институции представляват потенциална заплаха за здравето на все още крехката банкова система, защото може да изплашат инвеститорите.
Акциите на датските банки са паднали с близо 5% след публикуване на първите резултати, докато европейските им колеги се оживиха след неочаквано добрите данни за кредитирането, изнесени от ЕЦБ.
Дания даде пример с публикуването на целите за платежоспособността на банките и за успеха при покриването им. Данните са част от докладите на FSA. Danske Bank например получи целеви процент от 10,1% към края на 2009 г., но действителното съотношение се оказа доста по-високо при 17,8%.
„Докладите ще разкрият добри неща за здравите банки. За нездравите обаче данните ще са лоши, казва един банков анализатор, запознат с региона. За нас, анализаторите, е полезно да получаваме информация за стабилността на банковата система. Но не съм убеден, че бихте искали да се разкрива твърде много.“ Макар че резултатите са сравнително умерени, докладите са изключително откровени, ако съдим по обичайните стандарти на регулаторите. FSA е наредила на Danske Bank, най-голямата банка в Дания, да направи две промени за отстраняване на някои недостатъци. Регулаторите отбелязват, че „в някои случаи направената от самата банка класификация на някои клиенти като рискови е била твърде позитивна“. Коментарите включват най-общи сравнения на отделната банка с конкурентите й, като отбелязват, че „макар много голям процент от активите в портфейла й със заеми да са с нормално ниво на риск, общото качество на кредитите е под това на кредитите на дребно на другите големи банки“.
Мненията за новите регулации са противоречиви. Някои като Бярне Йенсен, независим анализатор от Копенхаген, приветстват необичайната прозрачност. Йенсен посочва: „Мога да ги хваля с часове - каквито и проблеми да има, те са толкова незначителни, че не си струва да ги споменаваме.“ И макар да признава, че новият режим може да има и своите лоши страни от гледна точка на конкуренцията с други европейски банки, той добавя, че регулациите са осигурили на Дания водеща позиция по пътя към позитивните иновации. „Вероятно си давате сметка, че Дания е новатор и поставя летвата по-високо за конкурентите“, посочва той.
Най-голямото предимство според Йенсен е в улеснения достъп до качествена информация. „Несигурността е най-голямото зло в света на бизнеса – хората просто не правят бизнес, ако не са сигурни в бъдещия си партньор. А тази директива елиминира несигурността, като ни дава достъп до по-изчерпателна информация“, коментира той.
Анализаторите от Moody’s Investor Services също са положително настроени, ако съдим по наименованието, което са дали на докладите - „информационна Валхала“ по името на митичния дом на скандинавските богове. „На първо място докладите дават по-добра база за сравнение между банките. Очакваме, че банките ще се опитат да избегнат някои забележки, видими в докладите, казва Яне Томсен, старши вицепрезидент в Moody’s. Ако бордовете не искат да четат унищожителни коментари, ще се опитат да подобрят представянето в целевите сфери.“
Първият цикъл от доклади се появи малко преди срокът на правителствените гаранции за датските банки да изтече в края на септември. Няколко от многобройните малки банки в Дания бяха принудени да потърсят помощ от правителството, когато ликвидността пресъхна, икономиката се сви, а жилищният балон се спука. Последният доклад за финансовата стабилност, изготвен от централната банка, заключава, че в момента индустрията като цяло разполага с достатъчно капитал, за да издържи на промените в икономиката в следващите години.