Корпоративна Япония подготвя китайския подем

Джонатан Соубъл

Купете си пиле за вечеря от магазин в Лос Анджелис или оризови топчета от супермаркет в Токио и можем да се обзаложим, че пластмасовата торбичка, в която ще ви ги сложат, е произведена в Китай. Също толкова вероятно е, че пътешествието на торбичката от родното й място в някой петролен кладенец в Близкия изток е било осигурено от японска търговска компания като Mitsubishi.
5-годишният бизнес с пластмасови торбички на Mitsubishi, който е малка част от огромната й търговска и инвестиционна империя, показва, че Китай играе все по-централна роля в операциите на някои от големите японски търговски компании (т.нар. sogo shosha).
Гиганти като Mitsubishi, Mitsui, Sumitomo и Marubeni са в основата на китайския подем. Те изграждат бизнеса си, като снабдяват със суровини бедната на ресурси Япония, а през 90-те години се прехвърлят от простия модел на печелещата от добавена стойност търговия към инвестиционна дейност, като купуват дялове от партньорите си – от сибирски газови находища до австралийски мини за желязна руда. И когато извисяващото се търсене в Китай оскъпи суровините, търговските гиганти осчетоводиха рекордни печалби.
Вносът и износът процъфтяваха. Японските гиганти договаряха износ на японски капиталови стоки в Китай – от заводско оборудване до електроцентрали и високоскоростни влакове – и внос на китайски храни и дрехи в Япония. „Китай е единствената страна, в която имаме самостоятелен офис“, подчертава Шохей Хино от китайския клон на Mitsubishi.
Днес японските гиганти търсят нови начини да се възползват от китайския ръст чрез повишаване на преките инвестиции. Новосъздадените предприятия често са по-сложни за управление, тъй като бизнесът в Китай се различава коренно от японския.
Да вземем за пример пластмасовите торбички. Mitsubishi доставя полиетиленови листове за Китай от Sharq, саудитска компания за нефтохимия, в която японците има миноритарен дял. В Китай промишлена компания, филиал на Mitsubishi, произвежда торбички от листовете и после ги транспортира до заведенията на KFC и супермаркетите Lawson (в които Mitsubishi също има дял) в САЩ и Япония.
Друга японска търговска група – Itochu, е активен инвеститор на китайския пазар за храни. През 2008 г. компанията плати $710 млн. за 20% в Ting Hsin, голяма групировка за преработка на храни. Преди това сключи сделка с китайската държавна компания за преработка на храни Cofco за закупуване на зърно и други земеделски стоки на глобалните пазари, за да се сдобие с влияние при ценоопределянето.
Миналата година Marubeni сключи сделка за снабдяване със соя на Sinograin, държавния вносител на зърно, и инвестира в пекарна в Шанхай, която прави хляб с пшеница, доставяна от Marubeni. Компанията се насочи и към винопроизводството като съинвеститор заедно с японската пивоварна Asahi във винарна в Нантун. Marubeni закупи и 40% от завода за пречистване на вода в Чънду, Съчуан, чийто мажоритарен собственик е френската Veolia.
Някои от най-интересните ходове на японците са свързани с посредничество между Китай и трети страни. Mitsubishi продава китайско оборудване за производство на цимент на Виетнам и обмисля да предлага произведени в Китай железопътни мотриси на Индия и други развиващи се страни. Един от рисковете на тази стратегия е, че когато китайските компании се разраснат и наберат международен опит, нуждата им от японски посредници ще намалее.
Друга пречка са антияпонските настроения в Китай. Някои мениджъри се тревожат, че те ще се засилят, ако поискат мажоритарен контрол в китайските предприятия. Един от тях пояснява: „Представете си, че действията на контролирана от японци компания оскъпи водата в Китай? Дори не мислим да опитваме.“