Васил Тончев, директор на социологическа агенция „Сова Харис“: Доверието в кабинета дава възможност за непопулярни реформи

---

Васил Тончев е роден на 17 февруари 1955 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като социолог в Института за изследване на младежта и в Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). През 1990 г. създава частната социологическа агенция "Сова", занимаваща се с изучаване на общественото мнение. През 2001 г. в нея пари влага американският гигант „Харис“ и така се ражда "Сова Харис".

---

- Г-н Тончев, във връзка с готвените промени в изборния закон и евентуалното въвеждане на електронното гласуване, от ГЕРБ предложиха да се създаде единен регистър на гласоподавателите у нас. Как гледате на тази идея?
- Все още не е ясна технологията на електронния вот, но по-важното е, че обещанията и намеренията на ГЕРБ да се промени изборният закон вече започват да се осъществяват и на практика. Това ще даде възможност веднъж завинаги да се прекратят спекулациите от страна на управляващите партии с изборния процес. Всяка стъпка в тази посока трябва настоятелно да се очаква от обществото и да се приветства. Само така ще се избегнат аномалиите, на които винаги сме свидетели преди избори. Най-вероятно един регистър с избиратели ще въведе ред в системата, като отпаднат възможностите за двойно гласуване и други изборни манипулации. Това ще се отрази и на партиите-фантоми. Затова подобна стъпка на управляващите само може да се приветства.

- Според концепцията на члена на ЦИК проф. Михаил Константинов, ако въведем електронното гласуване у нас, то ще увеличи активността с до 300 хиляди души...
- ...Ефектът от изборната активност обикновено зависи от конкретната ситуация. Ако на миналите избори бяха излезли още 300 хиляди души, вероятно те щяха да бъдат в полза на ГЕРБ. А ако имаме по-висока активност на следващите избори, те сигурно ще са в полза на партията, която е на ръба на вълната. Във всички случаи повечето гласоподаватели на следващите избори ще бъдат в полза на опозицията. Тази стъпка наистина е полезна и своевременна.

- Според Искра Фидосова електронното гласуване може да мине през един вид „тест“ първо в чужбина. Мислите ли, че зад тази идея се крият политически мотиви?
- Не, не смятам. Още е рано да се правят спекулации. Има логика електронното гласуване да се въведе първо в европейските страни, още повече че вече сме част от ЕС.

- Вече седмица темата за импийчмънт на президента е водеща в политическото пространство у нас. Засега и двете страни твърдо отстояват позициите си. Имате ли прогноза как ще се развие този конфликт?
- Според мен управляващите се вкарват в капан, и то абсолютно излишно. Не разбирам политическата логика на поисканото отстраняване на президента. Георги Първанов беше уязвен в частта, в която е може би най-силен и в най-добри позиции. Президентът е от малкото български политици, които минаха през целия преход, но не се облагодетелстваха материално от това. В същото време Първанов беше нападнат именно в тази плоскост, в която, пак повтарям, той е най-силен. Затова и ответният му удар в този случай може да е доста силен и доста притеснителен за неговите опоненти.

- Какво всъщност се крие под повърхността на този конфликт между институциите?
- В момента се дава втора възможност на президента да натрупа политически дивидент на базата на атаките, които се правят срещу него. И това е, защото атаките не почиват на дълбока основа и не са добре обмислени. От юридическа гледна точка основание за импийчмънт няма. Затова мисля, че е напълно нормално Георги Първанов да се възползва от предоставената му възможност да поеме политическата инициатива. На никого в момента не е необходимо да се клати лодката, още повече като знаем на какво икономическо дередже е държавата. Всеки, който клати лодката, може само да изгуби. А най-много губят управляващите, защото те носят най-голямата отговорност за това, което се случва. В същото време президентът просто няма какво да губи. Какво залага той, залага година и половина от втория си мандат. Докато при управляващите залогът е много по-голям, те могат да загубят страшно много компетенции. Затова не разбирам логиката на този конфликт, въпреки че разбирам мотивите на тези, които го подтикват.

- Държавният глава лансира идеята да се отворят „икономическите досиета“ на прехода, която първоначално бе приета радушно от всички, но в момента и по тази линия между премиер и президент прехвърчат искри...
- ...Икономически досиета у нас няма, поне на мен не ми е известно да има. Има някъде информация за някого, но за съжаление няма конкретни разработки.

- Все по-често се говори за възможен политически проект на Георги Първанов, без самият той да е отрекъл, или да е казал нещо конкретно за това. Какво мислите вие?
- Мисля, че се очертава такъв проект. И част от него е заложена във визията на президента за това как вижда България след 10 години. Все още нямаме политик, който да е погледнал по-стратегически на ситуацията в нашата страна. От тук и основанията ми да смятам, че това, което Първанов е заложил като стратегия за развитие на страната, много лесно може да се превърне в политическа програма. Остава само да се направи съответният политически субект, да се събере отбор и да се върви към следващите избори. Тази стъпка е логична и може лесно да бъде направена.

- Някои от най-влиятелните фактори в БСП вече открито говорят за политически проект на Първанов, като в същото време отчитат ролята му за извеждане на столетницата от кризата и подчертават, че политически процеси в ляво без БСП са немислими. Как ще коментирате това?
- В момента БСП е твърде малък и тесен проект за президента. Безспорно според мен БСП е част от проектите на Първанов. Смятам, че на някакъв етап ще има взаимодействие между социалистическата партия и политическата идея на Първанов. Безспорно БСП би могла да се включи в проекта на президента, но той очевидно ще бъде много по-широк. Вероятно в него ще се включат и либерални кръгове, които сега са извън властта, но имат позиции в обществото.

- Българският еврокомисар Кристалина Георгиева каза тези дни, че „не само ние играем танго“, имайки предвид идеите, от които правителството се отказа. За някои това е „гъвкавост“, а за други - „непоследователност“. Вие как смятате?
- В момента сме на дъното на кризата. Трябва да се отблъснем от него и да тръгнем нагоре. От тази гледна точка в някои сфери на изпълнителната власт личи суматоха. Това се дължи на неопитност, но има и кадрови решения, които не са най-удачните. Безспорно обаче има и области, в които правителството се справя много добре и трупа имидж пред обществото. Визирам МВР и силовите структури, които прекъснаха връзката между организираната престъпност и политическата върхушка в страната. Видно е, че групировките са с отслабени позиции, а някои от тях попаднаха под ударите на закона. Това 20 години не беше правено и на тази база се крепи доверието в кабинета. В образованието също има добри проекти, в така важното за страната ни земеделие също се очертават добри ходове. В икономиката обаче нещата не са така розови. За съжаление например все още не успяваме да се възползваме от европейските пари, които могат да са глътка въздух за страната.

- Кризата се усеща от всички българи, в същото време тя принуждава правителството да предприема непопулярни мерки. Очаквате ли това да доведе до социално напрежение?
- Разбира се, че очаквам. Ситуацията в страната е много тежка. Затова огромното доверие, с което това правителство дойде на власт, е много важно – то дава възможност да се излезе по-лесно от икономическата криза. Кредитът на доверие на хората още не е изчерпан – персонално в премиера Борисов и в неговото правителство. Това дава възможност да се вземат непопулярни ходове, за да се оттласнем от дъното. Министър-председателят трябва да се възползва от тази възможност. Ще бъде много жалко, ако не го направи, защото всеки кредит на доверие се изчерпва. А това променя и политическата обстановка в страната.


Интервюто взе Николай Коцев, nkocev@abv.bg