Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch: Публичният сектор трябва да понесе своя дял от кризата

- Г-н Богданов, правителството реши да отложи повишаването на здравната осигуровка с 2%, но за сметка на това държавните служители и общинарите, заетите в съдебната система, полицията и армията вече сами ще плащат осигуровките си. Възможно ли е кабинетът на Бойко Борисов да отстъпи и от тази идея заради недоволството на засегнатите съсловия?
- Не знам дали правителството ще дръпне назад, но има сериозен риск, поне по отношение на заетите в МВР. Мисля, че ще е доста глупаво да даде заден ход, след като вече е консумирало целия негативен ефект от подобно действие. Ако кабинетът тръгне да прави това, ще бъде намразен от част от заетите в съответните сектори, но поне ще свърши работа и ще докара докрай тази промяна.
Правителството сега трябва да поддържа две цели - от една страна, бюджетната стабилност, за да не стане това, което се случи с Гърция преди няколко месеца, т.е. тотално да си отрежем пътя към външно финансиране, да изгубим достъп до капитал и доверието не само на международната инвестиционна общност, но и на българската. Както знаете, всеки български гражданин може спокойно да си изтегли парите и да ги внесе в германска, френска, италианска банка или дори в страни извън ЕС. За да не гоним капитала и да не разрушим тотално доверието, трябва да поддържаме бюджетната стабилност.
От друга страна, правителството трябва да не убива тази част от българския бизнес, която е на светло, плаща си данъците и все пак успява да се справи с кризата, макар и трудно. Ако трябва да се гонят тези две цели, единственият път е ограничение в разходната политика. Отиваме или към сценарий голям дефицит, или към сценарий вдигане на данъците. И двата не са добри. Говорим за свиване на разходите, което на политикономически език означава, че публичният сектор трябва през следващите месеци да понесе някакво страдание, т.е. своя дял от кризата. Според мен това страдание не би било твърде високо, ако се направят поредица от реформи, насочени към подобряване на ефективността. Дори ефектът ще е по-лек, ако премахнем неефективните разходи, започвайки по веригата – от корупцията и злоупотребите и стигнем до нерационалното харчене.

- Съгласен ли сте с идеята да се облагат заплатите на работещите пенсионери?
- Това е уникална глупост. В момента, в който имаме демографски проблем и система, където един работещ плаща и за един пенсионер, да искаме да ограничаваме хората, желаещи да работят, е направо абсурдно. Още повече че правителството имаше идеята да увеличава пенсионната възраст, каквато е тенденцията в Европа и целия развит свят. Това означава да се ограничат хората да работят, да ги пенсионират, за да чакат пенсия от държавата.
От друга страна, имаме свободен пазар на труда и според мен няма здравомислещ работодател, който би наел един човек в пенсионна възраст и би го предпочел пред млад човек при равни други условия. Очевидно е, че повечето хора, които работят в пенсионна възраст, имат ниски доходи, т.е. те са евтина работна ръка. Проблемът на младите явно е, че имат по-високи претенции, което, разбира се, е хубаво, но след като не заемат тези работни места, явно не им допадат. Давам прост пример – вероятно много малко млади хора искат да работят като нощни охранители или чистачки в детски градини с минимална работна заплата. Подобни професии най-често се заемат от хора в пенсионна възраст и при заплащането им се удържа данък както върху всеки трудов доход. Не им се удържа само пенсионна осигуровка, тъй като те вече са изкарали необходимия стаж в системата. Ако плащат такава, ще трябва да им се увеличава и пенсията, което също е натоварване на държавния бюджет.

- Какви са алтернативите на правителството в търсене на приходи?
- Единият начин да се търсят приходи е да се вдигат данъците. В момента бюджетът в България преразпределя над 40% от БВП и мисля, че сме на доста висока квота в това отношение, за да искаме допълнително увеличение на данъците. Проблемът не е приходната част, а в разходната част, освен ако не искаме да убием икономиката и да прогоним инвеститорите и предприемчивите хора. Капиталът е мобилен и във всеки момент, в който правителството започне да му пречи, той бяга, а тогава се разрушават работни места, доходите спадат и икономиките са обречени на бедност. Това показва историята на човечеството през последните няколко хиляди години.

- Състоя ли се структурната реформа в държавната администрация?
- Тук-таме, в някои ведомства хората се опитват да направят нещо, има някои инициативи, мотивирани от логиката да се оптимизират разходите вътре в съответната структура. Първо финансовото министерство направи подобна стъпка, като съкрати доста хора в НАП и митниците, но като че ли неговият пример не беше взет присърце от останалите държавни структури. Но има още неща, които трябва да се направят – диференцирано заплащане на държавните служители, по-модерна система за бонифициране за качествен труд, така че държавната администрация да подбира добри и умни хора, а не да награждава тези, които седят и убиват времето си. За тези мерки трябва политическа воля, а не правителството да се занимава с междуинституционални скандали.


Интервюто взе Лили Мирчева
lili_hris@abv.bg