Британците не са готови за сурови икономии

Филип Стивънс

Великобритания има проблем. Не говоря само за незавидните алтернативи на предстоящите общи избори в лицето на изтърканото лейбъристко правителство и зле подготвената за управление консервативна опозиция. Колкото и да се говори, че нацията е на ръба на фалит, гласоподавателите просто не са готови за строги икономии.
Политици и учени предлагат няколко обяснения за данните от проучванията на общественото мнение, според които преднината на торите пред лейбъристите е намаляла от 10 и повече пункта до около 5-6. Консерваторите с огромна мъка успяха да представят някаква програма, предизборните им стратези са направо новаци в сравнение с майстор като лорд Манделсън, а Гордън Браун е много по-добър в кампаниите, отколкото на премиерския пост.
Всичко това може да е стигнало до съзнанието на обществото. За мен обаче голямата промяна дойде преди няколко месеца, когато Камерън изостави центристкия консерватизъм и решително се закани да свие публичния сектор.
Политиците наричат това “право, куме, в очи”. В случая посланието като че е достатъчно ясно – дефицитът в обществения сектор е тръгнал по спиралата надолу и вън от контрол. Дълбоките съкращения на разходите бяха единственият начин да се предотврати разрухата на националните финанси. Ако торите кажат истината, електоратът ще възнагради искреността им.
Това бе на теория. А понякога стратегията “отнасяй се към гласоподавателите като към възрастни” работи. Проработи за Винс Кейбъл, либералдемократ и министър в сянка, който е любимият политик на таксиметровите шофьори. Честно казано, Честния Винс невинаги върши това, което проповядва. Силно възхваляваният му план да освободи бедните от данък общ доход, като повиши прага, звучи завладяващо просто. Но реално няма да помогне особено на нископлатените. Допълнителните пари в заплатите им ще бъдат изядени от съкращенията на социалните помощи. Кейбъл продава репутацията си, но строго спазва благоразумните граници на прямотата. Оттук и успокоението от либералдемократите, че колкото и да са строги към дефицита, най-суровите мерки ще бъдат отсрочени.
Голямата грешка на консерваторите бе направена миналата есен, когато Камерън се присъедини към министъра на финансите в сянка Джордж Озборн и обеща нова епоха на строги икономии. Дотук лидерът на торите бе известен като посттачърист в политиката, който силно желае да излекува обществото, чието съществуване Желязната лейди позорно отричаше. А сега е възприел идеологията й против голямото правителство с обещание за сеч и клане в обществения сектор.
Много икономисти ще кажат, че торите са по-прави от правителството по отношение на сериозния размер на дълга, макар че са по-предпазливи от Озборн за това, кога е подходящото време за съкращенията на разходите. Чувал съм да казват, че рицарите от хазната, които сега помагат на финансовия министър Алистър Дарлинг да структурира предизборния бюджет, неофициално карат Озборн да е много по-суров, ако торите спечелят.
Що се отнася до торите, спадът на рейтинга им наполовина убеди Камерън и Озборн да смекчат малко приказките за скоростта, с която съкращенията ще влязат в бюджетите. Спестяванията през първата година от управлението на торите, казват те сега, ще бъдат внимателно изчислени, за да не излезе от релси възстановяването.
Бедата е, че представата за човек с брадва остана. Отегчените от Браун гласоподаватели не са доволни. Те искат правителство, което ще се справи с дълга, но не искат да търпят последиците върху себе си. Още не.
През 1979 г. (последния път, в който консерваторите бяха избрани, за да разчистят икономическия хаос, оставен от лейбъристко правителство), настроението бе почти мазохистично. Хората интуитивно знаеха, че са необходими брутални мерки, ако искат икономиката да излезе от низходящата спирала.
Сега подобна спешност не се усеща. Колкото и да е тежка рецесията и колкото и страшен да е дългът, британците отказват да приемат, че торите ще трябва да управляват парламент на страданието. За онези, които са на работа, кризата не звучи чак толкова страшно. Инфлацията е под контрол, лихвите са ниски. Замразяването на заплати е предвидимо и, да, разходите трябва да се свият малко. Но нова ера на строги икономии? Изведнъж Браун започва да им изглежда малко по-малко опасен. Продължавам да имам съмнения, че колебанието ще промени изхода от изборите. Времето за промяна е могъщо послание. И ще е още по-могъщо, ако Камерън преоткрие част от предишния си оптимизъм. За едно може да сме сигурни – какъвто и да е резултатът на 6 май, електоратът няма да хареса последиците. Следващото правителство скоро ще стане много непопулярно.