Европа няма да постигне ръст чрез пестене

Редакционен коментар

Миналата седмица германският министър на финансите Волфганг Шойбле изложи план за най-различни ужасяващи нови наказания за страните, които нарушат фискалните правила на еврозоната. В интервю от тази седмица за “Файненшъл таймс” френският му колега Кристин Лагард се противопостави на този садизъм. И е права – всъщност еврочленките с излишък трябва да харчат повече, а не да измислят нови наказания за длъжниците.
В момента редица страни предприемат големи фискални консолидации, за да си върнат контрола върху раздутите заради кризата бюджетни дефицити. Гърция, Ирландия, Португалия и Испания възнамеряват да свият търсенето през идните години.
И освен ако все още невидимата чужда кавалерия не пристигне в помощ на Европа, като започне да изкупува продуктите на континенталната индустрия, общото търсене на стоки и услуги ще намалее. По-малко конкурентоспособните страни от еврозоната ще са принудени да свият икономиките си в отговор на потискащите обстоятелства в Европа.
И така, нека се замислим за тактичното изказване на Лагард: “Онези с излишък може да направят нещичко.” Ако големите спестовници започнат да потребяват, те ще позволят и на големите прахосници от континента да съкратят разходите си и да започнат да живеят според чергата си, без с това да обрекат Европа на години аскетична стагнация.
Това най-вече означава да се насърчи Германия да започне да харчи. Дори миналата година, в разгара на тежка глобална икономическа криза, излишъкът по текущата сметка на страната беше 2,9% от производството, а фискалният й дефицит бе едва 3,3%. “Купи си нещо хубаво” съвсем не звучи като тежко предписание. Германия обаче, която все още ужасно много се страхува от хиперинфлацията заради лошите спомени от 1923 г., мрази да го прави.
Затова Франция би могла да се придвижи към позицията на ариергарда и да увеличи големите дефицити, за да стимулира икономическата активност в собствените си граници. Това ще е още един начин да се избегне влиянието на масивния германски дефлационен натиск върху увеличаването на френската безработица. А ще помогне и на други европейски държави.
Проектът на Шойбле обаче, вместо да подкрепи французите за мъдрите им действия, предприети с мисъл за обществото, ще ги накаже. Предложението му е да бъдат наложени глоби на държавите от еврозоната, дори на благоразумните с малък обществен дълг, които отказват да приемат стоически спада. А това е в разрез с поставените цели.
Европа трябва да си върне баланса. И може да го направи, както би се изразил Шойбле, като накара членките си да внасят по-малко от Германия. Или както предлага Лагард, Германия да започне да внася повече от останалата част на валутното обединение. Европа няма да постеле пътя към благополучието си чрез пестене. Пестеливостта съвсем не може да се възприеме като добродетел, ако никой не желае да харчи.