Законопроектът на Дод разводнява регулаторната реформа

Том Брайтуейт

Европейските инициативи за прокарване на правила, регулиращи хедж фондовете и фирмите за дялово инвестиране, отекнаха във Вашингтон, откъдето американските държавници се стремят да диктуват глобалното темпо.
Оказва се обаче, че 111-ият Конгрес не може да доведе докрай каквото и да било, а дебатът по регулаторната реформа изглежда безкраен. Крис Дод, председател на Банковата комисия в Сената, представи нов законопроект в понеделник, след като се отказа да чака споразумение от задкулисните междупартийни преговори. Това няма да е последната законодателна стъпка в отговор на финансовата криза, но дава тласък на реформата, която Барак Обама искаше да приключи още миналата година.
В новия текст са включени две силно обвързани с президента политики - „Правилото Волкър“, кръстено на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър, което лишава банките от право на търговия за собствена сметка, и създаването на нов орган за защита на потребителите на финансови услуги. Двете нововъведения обаче са в по-безобиден вид от представения от Обама. Това е красноречиво доказателство колко страховито продължава да е лобито на банковия сектор и колко ненавиждана от американците е идеята за голям държавен апарат.
Потребителската служба ще влезе в системата на Фед – институцията, открито критикувана от политици и регулатори, че не е взела мерки срещу съмнителните ипотеки и е погазила задължението си да защити собствениците на жилища.
Предлаганата от Дод версия на „Правилото Волкър“ не е едностранно наложен декрет, който забранява на банките да търгуват за собствена сметка и ги принуждава да разпродадат този си бизнес, а инструкция към регулаторите да обмислят раздробяването на тези институции.
И двата компромиса са нещо повече от замазване на очите и ще позволят на Обама да обяви задачата за изпълнена въпреки силните критики от лявото политическо пространство. „Това предложение само на пръв поглед осигурява потребителска защита, а в действителност оставя реалната власт в ръцете на органите за банкова регулация, които не предпазиха американците, защото бяха твърде заети да слушат Уолстрийт“, казва Джон Тейлър, президент на потребителската организация Национална коалиция за местно реинвестиране. Очакват ни още отстъпки. Републиканците загатнаха, че може да подкрепят законопроекта, но има вероятност да поискат повече, отколкото Дод е готов да им даде.
Следващата седмица Банковата комисия към Сената ще има заседание, което ще даде възможност на двете партии да предложат поправки. Републиканците вече заявиха, че ще се нуждаят от повече време след великденската ваканция, която започва в края на идната седмица.
Дод не е склонен да позволи това и вероятно ще придвижи законопроекта извън комисията чрез гласовете на демократите и той ще влезе в Сената след почивката. Тогава се чакат решаващите пазарлъци между двете партии.
Малко вероятно е републиканецът от Тенеси Боб Коркър, който се отцепи от формацията си и преговаря с Дод, да се обърне срещу законопроекта след всичките похвали, които отправи по адрес на колегата си от противниковия лагер. От демократите се иска просто да задържат 59-те гласа на партията и съюзниците й в 100-членния Сенат и да спечелят на своя страна Коркър или някой друг републиканец. Всъщност конгресменът от Тенеси говори за извличане на още отстъпки, които ще доведат до приемането на текста с 80 гласа.
В някакъв момент демократите ще започнат да губят подкрепата на лявото си крило, така че няма да отстъпят докрай. Някои стратези смятат, че републиканците трябва да бъдат принудени да гласуват с „не“ по законопроект, чиято цел е в бъдеще да предотврати ново спасяване на играчи от Уолстрийт с държавни пари и да защити потребителите, макар че част от дясното успя да представи предложенията като постоянен механизъм за спасявания. Сред най-големите промени, откакто Дод представи непопулярния законопроект през ноември, е възстановеното реноме на Фед – институция, която като истински магнит привличаше критики от ляво и дясно през последните 12 месеца.
Дод предлага банките с активи за над $50 млрд. да останат под надзора на Фед, след като първоначалният план бе тази функция да поеме отделен банков регулатор.
„Тези големи институции очевидно влияят на финансовата система и общата финансова стабилност“, казва Ричард Спилънкотън, бивш шеф на надзора във Фед и директор на консултантския отдел на Deloitte в областта на регулацията. Спилънкотън заяви, че една от най-важните промени в сравнение с неговия престой във Фед е отмяната на „ограниченията върху това, какво може да прави централната банка, и по-ясното формулиране на правомощия за извършване на комплексен консолидиран надзор на цялата фирма“.