След като българското външно министерство решително се обяви за географско разпределение на постовете в новата Европейска дипломатическа служба – с около 6000 служители, вчера и Вишеградската четворка изказа същата позиция.
Четворката, съставена от Полша, Чехия, Унгария и Словакия, е най-влиятелният представител на новите посткомунистически членки на ЕС, а и на НАТО. Именно Полша бе в основата на предишния сблъсък между Стара и Нова Европа по въпроса за вноските, които еврочленките трябва да плащат за борбата срещу глобалното затопляне. Спомняме си и за още един разрив по-далеч в миналото, когато източноевропейците ентусиазирано се включиха в „коалицията на желаещите“ за инвазия в Ирак, докато Франция, Германия и други стари членки на алианса обърнаха гръб на настояванията на президента Джордж Буш.
В случая със средствата срещу глобалното затопляне разделението между европейските страни е продиктувано от по-ниското икономическо равнище на посткомунистическите членки. То от своя страна обуславя пренебрежителното отношение на Западна Европа при разпределянето на постовете в новата дипломатическа служба. Подобно пренебрежение пролича и в разпределянето на постовете на еврокомисари, може би с изключение на Полша, която получи един от важните икономически постове – за бюджета и финансите.
Но това разделение в рамките на ЕС не е непременно негативен фактор. Защото показва растящата самоувереност на източноевропейските членки и все по-гласовитото им собствено – или регионално – мнение. Както се казва и в Лисабонския договор, Европа е единна в разнообразието и трябва да остане такава въпреки разногласията си.