Разумните санкции за прахосниците убягват на ЕЦБ

Джилиан Тет

Какво провокира гнева на високопоставения финландски чиновник Хейки Ниемелайнен? През последните осем години той ръководи базирания в Хелзинки държавен Борд за гарантиране на общински облигации.
На хартия процедурата се осъществява по съвсем разумен начин. Службата на Ниемелайнен дава възможност на инвеститорите да използват като обезпечение дългови ценни книжа, издадени от финландските органи на местно самоуправление. Задължително условие обаче е регресивното процентно намаление от номиналната стойност на използваните активи (т. нар. haircuts), което се явява санкция за лошо управляваните региони и поощрение за властите със стабилни публични финанси.
Наскоро Ниемелайнен установи, че тези здравомислещи идеи са рядкост – поне що се отнася до Европейската централна банка (ЕЦБ). Когато банките депозират в ЕЦБ като допълнителна гаранция държавни облигации от еврозоната, не се прилага низходяща скала от haircuts, стига всички облигации да са с рейтинг над ВВВ, който се смята за нисък. Така една гръцка облигация се третира по същия начин като една финландска, въпреки че доходността по 10-годишните облигации е почти 7%, или близо два пъти пазарната лихва за финландските и гръцките държавни ценни книжа, тъй като фискалната позиция на Атина е значително по-лоша от тази на Хелзинки. Това на практика означава, че всяка банка, която държи гръцки облигации, може свободно да ги замени за евро и дори финландски облигации чрез ЕЦБ, с което ще получи несправедливо финансово рамо.
„Има много опасен недостатък в модела на ЕЦБ, който дава възможност на някои страни и банки да извършват европейски кери трейд“, гневи се Ниемелайнен. „Редица държави се възползват от ситуацията, а други като Финландия са третирани като спасители“, допълва той.
Тази схема допринесе за отслабването на банките през последната година до степен, в която, ако ЕЦБ спре „това кранче за пари“, рискува да създаде нова ликвидна криза за много европейски банки.
Без съмнение президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише би описал нещата съвсем различно. През последните месеци той неколкократно заяви, че институцията му прави необходимото, за да наложи реформи в Гърция и други държави. По план тази година ЕЦБ трябва да затегне правилата за допълнителните гаранции, което може да направи по-трудно използването на гръцки облигации като обезпечение. Институцията смята да възстанови условието за целта да бъдат използвани само облигации с рейтинг по-висок от А. Ако се запази сегашната посока на нещата, статутът на Гърция може да бъде понижен под това равнище.
Каквито и да са техническите подробности около тези правила, трудно можем да противоречим на Ниемелайнен. За обикновения наблюдател или средностатистическия финландски избирател тази ситуация е странна. Политиците поемат риск, като си затварят очите.
Усещането за надвиснало над Гърция бедствие бе разсеяно до известна степен от успешната продажба на емисия облигации за €5 млрд. през миналата седмица. Кризата обаче отвори пукнатина в сърцето на Европа, която не може да бъде заличена така лесно.
От едната страна са Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, които страдат от слаби фискални позиции. От другата е по-благоразумният „северен блок“ на страни като Германия, Холандия и Финландия.
Повечето инвеститори приемат за даденост, че тази основна северна група ще подпомогне по-разточителните си колеги. Поне на пръв поглед Германия вече оказа мълчалива подкрепа на Гърция през последните дни, но гневът на германците расте. Мнозина финландци също изпитват силно раздразнение.
Финландия преживя своята дългова и банкова криза преди 20 години, която обаче унищожи голяма част от банковата й система именно защото никой не й се притече на помощ. Много от финландските граждани са на мнение, че благодарение на това сътресение в момента страната им е в по-добра позиция.
„Защо тогава Гърция да не получи доза от същото лекарство?“, питат те. Или, както предлага Ниемелайнен, защо ЕЦБ да не бъде управлявана според принципите, от които се ръководи финландският Борд за гарантиране на общински облигации и които санкционират прахосниците?
В действителност отговорът е, че въвеждането на финландския механизъм би било твърде болезнено за Гърция в сегашния момент и непосилна крачка за политиците в Германия и Франция.
От друга страна, колкото по-дълго държави като Гърция се превиват под тежестта на фискалните си проблеми, толкова по-уместен ще става този въпрос. Може би е време политиците в Атина, Франкфурт и Париж да посетят финландската агенция. Ако не за друго, то поне за да освежат стратегическите си програми с идея за алтернативен начин, по който ЕЦБ да упражнява дейността си.