Редакционен коментар

Битката между творческите индустрии и технологиите не е от сега. Още преди век музикалните издатели са роптаели срещу механичното пиано, срещано в почти всяка кръчма или театър, като го наричали дяволски уред за пиратство. Някои от тях дори стигали дотам, че наемали здравеняци, които да ходят и да разбиват музикалните инструменти с ковашки чук.
В демонологията на собствениците на авторски права механичното пиано сега е заменено от интернет. Но желанието за мъст е все така силно. Законопроектът за дигиталната икономика, който се разисква в британския парламент, не иска пиратските компютри да бъдат размазани с чукове, но решенията, които предлага, са така съкрушителни, че трябва да бъдат обмислени отново.
Няма съмнение, че пиратството е проблем – особено за издателите на съдържания с „висока стойност“, като музиката и филмите. Това са ценни продукти, от които Великобритания печели дори повече, отколкото заслужава, и затова са се превърнали в могъщо лоби.
По съществуващия закон невинаги е лесно да се предприемат действия срещу пиратите. Безграничният интернет поставя проблема с юрисдикцията, а в същото време естеството на мрежата е такова, че веднага щом затворите един сайт, на негово място изскача нов, подобно на главите на митологичната хидра.
Решенията, предложени от новия проектозакон, не са убедителни. Според тях наказанието за постоянно свалящите пиратски материали потребители трябва да е спиране на интернет достъпа. Второто предложение е процедурите по залавянето на уебсайтове нарушители да бъдат улеснени – специална поправка конкретизира какво означава това: собствениците на авторски права ще могат да принуждават интернет доставчиците, познати още като ISPs (Internet Service Providers), да блокират достъпа до сайтове, за които се смята, че са с пиратско съдържание.
И двете мерки разширяват закона за авторските права. Забраната на достъпа на потребителите обаче звучи като твърде сериозна намеса и може да бъде оспорена на база човешки права. Тя почти със сигурност няма да спре истинските нарушители. Втората мярка е заплаха за свободата на словото. Дава прекалено много правомощия на собствениците на авторски права, които биха могли да забранят всяко нещо, което не им харесва. Самите интернет доставчици ще трябва да устояват на натиска за запор на даден сайт, което ще ги натовари с тежката задача да защитават обществения интерес. Интернет доставчиците не желаят тази роля и няма да я изпълняват ефективно.
Има по-добри начини да се реши проблемът от размазването с ковашки чук. Съществуващият закон може да се затегне така, че нарушителите да бъдат хващани по-бързо. В зависимост от обстоятелствата даден сайт може да бъде блокиран, но по съответните правни процедури, а не чрез заплашително писмо от някоя музикална компания до интернет доставчика.
Има много неща, които собствениците на авторски права могат да направят, за да се предпазят, включително да променят бизнес модела. Новостите в закона трябва да се въвеждат умерено и да се обмислят много внимателно.