Народният театър като приют за актьори

Едва ли има театрален директор по света, който би се зарадвал, ако му спуснат „отгоре“ 19 актьори, без да си ги е подбрал според афиша на трупата, без да са му паснали по боя и темперамент. Директорът на Народния театър „Иван Вазов“ Павел Васев не само се радва, но и сам предлага и взима сред най-добрите български артисти целокупната трупа на Пътуващия театър. С уговорката, че няма да им даде зелена улица за спектакли, но ще ги използва за репертоара на Народния. Което провокира много въпроси. Например, какво ще се случи, ако пришълците просто не се вписват в заглавията на първата ни театрална сцена? Тогава бройките им ще бъдат трансформирани в сценични работници например, което е, меко казано, обидно.
Дали не се задават и други подобни безумия, за които непрестанно се говори под сурдинка в културните среди? Например, да слеят Националната опера с оперетата или Пловдивската опера със Старозагорската? А Варненската – с Бургаската? Изобщо, един театър се превръща в приют на друг. От цялата тази работа страдат актьорите. И публиката, разбира се. Заради която въпросното изкуство се дотира от държавата.