Голямата симулация с кардиостимулациите

Соня Момчилова

Тези дни покрай капризите на Малък Сечко и баба му, дето връзва мартеници за здраве, здравната каса пролетно изненада с недостатъчна сърдечност гражданите със сърдечна недостатъчност. Няма да има пари за кардиостимулатори. Дори мижавите средства за най-опростени, но жизненоважни за пациентите с ритъмнопроводни нарушения стимулатори са извадени от списъка с подлежащите на реинбурсиране от държавата медицински средства.
М- д- а- а- а! Ще си кажете вие и едва ли ще е нужно да ви подсещам за прецаканите хиляди диабетици, жертви на Паркинсоновата болест, хората с бъбречна недостатъчност и остеопорозните. До тях тихичко, защото пациентите с болни сърца са едни много особени пациенти, те не могат да вдигат шум, забранено им е да се вълнуват и да са твърде активни, та без много протестен шум се подреждат и хората, за които казваме, че излизат от ритъм. Дано да нямате близък или да не познавате такива хора, нещо, в което се съмнявам предвид разпространеността на сърдечносъдовите заболявания у нас, но ако сте срещали човек с такъв проблем, сигурно ви е разказвал за това

как се живее в сивата зона между светлината и предчувствието за края й.

Като споменах водещото място, което страната ни заема по брой на хора със сърдечни заболявания, се сетих в какъв пореден парадокс ни хвърли решението на Европейската асоциация по кардиостимулация, като ни изхвърли в червената зона, там рамо до рамо с Грузия и Албания по брой имплантирани стимулатори. Вярва ли ви се, че няма нуждаещи се от тези манипулации поне толкова, колкото във всяка нормална европейска страна? А знаете ли, че в сравнение със съседните на България страни, където забележете, дори в Македония и Сърбия абсолютно всички видове стимулатори се поемат от бюджета на държавата, та в такова едно сравнение резултатът ни уличава в безхаберие, некомпетентност и елементарна липса на хуманност.
Сега идва ред на компетентността. Има ли кой да поставя сложните, модерни стимулатори, които помагат на сърцето да функционира като нормален, здрав мускул и дори възстановяват забележително способността му да изпълнява основната си функция. Отговорът за жалост също не е въодушевяващ. Една шепа специалисти в точно толкова болнични заведения. Най-лошото за тях, като се абстрахираме от липсата на възможност да се квалифицират чрез практиката, да превърнат сложните манипулации в рутина чрез регулярното поставяне на тези умни машинки в болните сърца на пациентите си, е, че на тези виртуози на инвазивната кардиология им се налага ежедневно да обясняват на въпросните,

че им отказват правото на нормален живот, защото трябва да си платят.

За да се почувстват сносно - около три хиляди лева, за да са дееспособни - може и над петдесет хиляди. Можете да си представите как се чувстват тези хора, вкарани в хипотезата на унизителния пазарлък. Дано не ви се налага обаче да сте от обратната страна и подобно на хиляди други, и в случай, че сърцето ви веднъж завинаги не спре, дефинитивно при новината да изпаднете в депресивната почуда как да съберете средства за важното апаратче, а като ги съберете, да продължите да разсъждавате как да спестявате за следващо. Защото като всяко нещо, измислено от човека, и стимулаторите си имат продължителност на живота и тя е няколко години. Това е начинът да избегнете необходимостта от трансплантация, или да я дочакате. Инак – естествен подбор. На който сърцето е здраво - има късмет, за останалите – да се помолим, може и някое шаманско публично призоваване на милост от духовете да организираме. Защото симулациите в здравеопазването няма да спрат дотук. Дори да спрат сърцата на хилядите, които няма да намерят пари за заветния пейсмейкър, който да темперира синкопа на живота им, едва ли в мъглата, наречена здравна реформа, някой ще забележи, че сме оредели, при това спомняте си закона на Средновековието – хромите и болните не ходят на война, дори до избирателните урни са немощни да идат. И в този смисъл я да внимаваме за какво пилеем пари! В криза сме!