Петър ПЛАМЕНОВ

 Сполучливи пожелания
за картичките посветени на празника 8-ми март!

♥ Мъжете само се правят, че са неподвласни на красотата – бъди мярата, с която разпознавам хубостта!

♥ Бъди силна и винаги продължавай да ме обичаш - дори в слабостите ми!

♥Майките прощават всичко! Не забравяй, че винаги ще трябва да ми бъдеш не само любима, но и майка!  

♥ Не пренебрегвай силата си - уважавай я, отглеждай я внимателно и с много грижи! Силата на жената е да обладава нежността и да спасява мъжа - нали!

♥ Бъди горда и уверена, бъди смела в мечтите и начинанията си, покорявай с красотата си, защото заради теб още вярвам, че всичко е възможно!  

♥ Жената е стихия и ти си стихия- не забравяй това и го помни и когато ме обичаш и когато ми се гневиш!

♥ Светът има нужда от твоята усмивка както от слънцето всяка сутрин!

♥ Странно е, но днес ще ти призная – дори кагато ми крещиш – аз те обичам!

„Cherchez la femme!”
Възкликва големият френски писател и бохем Александър Дюма в своя роман от 1864 г. „ Парижки мохикан”. Сякаш светът започва от жената, от мига, в който тя въздъхва „Тук съм!”, защото тогава се заплитат всички истории на света и се простират всички пътища, които да отведат пак до Нея!
Празниците ни напомнят за най-важното, за онова, което забързани в делника и улисани в грижите забравяме или приемаме като саморазбиращо се – да признаем на най-близкия на сърцето ни „Обичам те!”. През този ден има поне един миг, когато се намира начин да се признае без неудобство или срам  - „Нуждая се от теб, защото те обичам”...
Днес Осми март е не просто денят на Мама, на Жената, Майката, Любимата, на личността и твореца жена, но и празник за признанието на новата цялост на мисълта за човешкото, за неговата пълнота, която се състои от мъжкото и женското начало – без предразсъдъците, пренебрежението и омаловажаването. И ако едва на Четвъртия вселенски събор, свикан в малоазийския град Халкидон през 451 г., където богоносни 630 отци признват жената за човек, нужно ли е непрекъснато да премълчаваме или опровергаваме правото на жените да бъдат личности и да напомнят за своето екзистенциално и морално право да бъдат равни на мъжа не толкова по сила, колкото по дух, но и без да изпитваме вина за пренебрежението на предците си. Защото жената е топлината на света, майката, дома, близостта, мъдростта на нежността и силата на крехкотата, многолика като света и страховитата като стихия загадка... Библейският мъдрец Соломон казва: „Жената е по-сладка от живота и по-горчива от смъртта!”.
 

На този ден жените отбелязват своята екзистенциална еманципация и новата сила – етиката на обичта и свободата през човеколюбието и толерантността. До голяма степен този ден извършва онази реформа, която започва с епохата на Просвещението – осъзнаването на пълнотата на човешкото през неговото мъжко, но и женско начало. Защото Осми март възниква и пази и до сега смисъла си на празник на обединението. Той е преди всичко празник колкото на солидарността на жените от всички краища на света, дръзнали да противопаставят на гордостта, високомерието и студенината, топлотата на своите майчински сърца, толкова и ден на Човешката пълнота и пълнотата на света. Денят е знак за хилядолетната и трудна борба на жената за независимост, мир, икономическо, политическо и социално равноправие, извоювано с неимоверни усилия и невидими тихи жертви от инатливото тесногръдие на патриархалността.
 

Изборът точно на тази дата от календара не е случайна. На осми март се е случила първата масова проява на жени работнички, състояла се в Ню Йорк през 1857 г. По предложение на делегатката Клара Цеткин, направено на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген /Дания/ през 1910 г., се приема всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Ден на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери. Участничките в Международна конференция на жените-комунистки в Москва, вдъхновени от този пример също препоръчват Осми март да се обяви като Международен ден на жената. Предложението им също се основава на реални събития - на 8 март 1917 г. работничките от Петроград /Санкт Петербург/ излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма; на същата дата пък през 1890 г. с груба разпра е закрита женска демонстрация в Чикаго. По това време жените по целия свят все още нямат избирателни права, работният им ден е 10-12 часа, а надниците и заплащането им е значително по-малко от това на мъжете и те отстояват правото си на глас и влияние в своите общества и история.
 

 
Клара Цеткин и Роза Люксембург през 1910 г.

За пъри път Международният ден на жената се чества през 1911 г. в Германия, Австрия, Швейцария и Дания, а през 1913 г. се ознаменува не толкова с празнества, колкото с открити дебати, конференции и лектории във Франция и Русия. В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г.; през 1915 г. пък е и първото публично честване. Като всепризнат общобългарски празник Осми март започва да се възприема едва след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено щироки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, в който жените получават почитта от страна на своите деца, съпрузи и колеги.
 

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените. Из света обаче подаръците са традиционни - цветя, шоколад, изискани сладкиши, ликьор или бижта, рисувани шалове, козметика. В България обичайните подаръци са цветя най-вече зюмбюли и карамфили, шоколад или парфюм, придружени със специални картички за повода.
На този празник мъжете признават, че не биха могли да живеят на този свят, ако я нямаше жената. Обичта има много имена, но сякаш винаги започва от жената, от майката, която я въплъщава, предава я на децата си и ги обучава в нея, тъй като мъжете в последна сметка стават мъже заради жената. Защото жените учат, че в живота е по-важно е да се обича, отколкото да бъдеш велик.

На този ден са родени:
1714 — Карл Филип Емануел Бах, германски композитор († 1788)
1822 — Игнаци Лукашевич, полски изобретател († 1882)
1875 — Франко Алфано, италиански композитор и пианист († 1954)
1907 — Константинос Георгиу Караманлис, президент на Гърция († 1998)
1929 — Видин Даскалов, оперетен певец († 2001)
1943 — Лин Редгрейв, британска актриса