За поуката от исландския референдум

Със съкрушителен резултат от над 90% гражданите на Исландия се произнесоха против изплащането на 3,8 млрд. евро от държавния бюджет за чуждите вносители във фалирала местна банка. С този вот те се противопоставиха на одобрен от парламента ангажимент парите да се вземат именно от хазната. Справедливо ли е британски и холандски клиенти на банката да пият една студена вода, е отделен въпрос. Но резултатът е безпрецедентен – народът отхвърли решение на парламента.
Швейцарците, които много обичат референдумите като висша форма на пряка демокрация, пък поставиха на всенародно допитване вчера въпроса... да имат ли домашните любимци адвокат.
В България референдуми няма – освен един за падането на монархията през 1946 г. и втори – в разцвета на социализма – за промяна в конституцията.
Обикновено думата референдум у нас се произнася само като пробен балон или вид пиар акция на някоя политическа сила, както бе случаят с новините на турски език по националната телевизия. По-често се казва – референдумите са за богати държави. Да, но Исландия бе пред фалит. Вярно е, че провеждането на един референдум струва пари. Особено ако в сметката се калкулират кебапчета и други нашенски изборни шмекерии.
Тъй като не се очертава държавата да забогатее скоро, означава ли това, че няма да доживеем да се случи събитието референдум в България? Това е най-прекият път управляващите да разберат какво мисли обществото по въпроси, които го вълнуват, например здравната реформа, АЕЦ „Белене“ и много други. Политиците в България може би се страхуват от всенародно допитване по болни въпроси, за да не ги изненада някой отрицателен вот от над 90% , както стана в Исландия.