Менда Стоянова, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси: Мнението на МВФ не е задължително за нас

- Г-жо Стоянова, как ще коментирате корекцията на експертите от Международния валутен фонд (МВФ), които дадоха препоръка България да „отпусне“ бюджетния дефицит почти двойно от заложеното в Закона за държавния бюджет?
- Мисля, че беше грешно интерпретирано в медиите това, че МВФ ни е дал съгласие или разрешение бюджетният дефицит да не е 0,7%, както е приет в закона, а да бъде 1,8% от БВП. Това категорично не е вярно. Ние нямаме споразумение с МВФ и по тази причина мнението на фонда не е задължително за нас. Сегашната ситуация е по-различна от предходните години, когато България имаше споразумение и от фонда идваха на проверка дали спазваме неговите клаузи. МВФ беше поканен от нашето правителство да даде оценка, с която ние можем да се съобразяваме.
По принцип МВФ не каза, че дефицитът трябва да е 1,8% от БВП, а че ние трябва задължително да контролираме този дефицит и да харчим толкова публични средства, колкото приходи събираме. Ако нашият дефицит надхвърли 1,8%, това би могло да застраши стабилността на валутния борд и на финансите в България. Аз лично съм удовлетворена от оценката, която даде МВФ, и за пореден път стана ясно, че България е една от най-стабилните в Европа държави по отношение на финансовата стабилност и дисциплина. Това е много важно за нас с оглед на амбициите ни да кандидатстваме за прием във валутния механизъм и евентуално за приемането на еврото в близките 2 или 3 години.

- Ще се съобразите ли тогава с другата препоръка на МВФ за замразяване на заплати и пенсии?
- И тази препоръка не е направена точно по този начин. Идеята е публичните разходи да бъдат по-строго контролирани, а най-голям относителен дял имат заплатите в публичния сектор – общини, различни бюджетни институции, както и пенсиите, които са от най-големите разходни пера в бюджета. При бавния темп на възстановяване на приходите в бюджета, който е факт в момента, означава, че ние трябва да ограничим или замразим тези плащания дотогава, докато имаме достатъчно източници за тях.

- Председателят на парламента Цецка Цачева предложи за първи път заплатите на депутатите да не бъдат индексирани, както се правеше досега, и да бъдат замразени поне за известно време.
- Аз мисля, че отново се спекулира по тази тема. Г-н Яне Янев направи изключително некоректно изказване, че председателят на парламента си е увеличила заплатата с 55%, и мисля, че на всички стана ясно, че това е откровена лъжа. Депутатските заплати се формират съгласно правилника и финансовите правила към него и той не е променен от Великото Народно събрание досега. Заплатите се определят на база на отчетената за предходното тримесечие от Националния статистически институт средна работна заплата в публичния сектор, т.е. те са функция от това, дали растат или намаляват заплатите в публичния сектор. Функция на заплатите на депутатите са възнагражденията на министри, заместник-министри, шефове на различни видове агенции, комисии, членове на управителни органи в различни държавни комисии. Затова не знам как предложението на г-жа Цачева би повлияло на толкова огромен сектор. Би могло да се получи обратен ефект. Примерно – през януари заплатите са се повишили леко, защото през четвъртото тримесечие на 2009 г. е отчетен ръст от 34 лв. на средната заплата в публичния сектор. Но ако се върнем на предходното тримесечие, ще видим, че тогава заплатите бяха намалени.
Аз предполагам, че и за второто тримесечие на т.г. също ще има намаление и вероятно ще бъде по-голямо от този ръст от 34 лв. Ако ние замразим сега заплатите, означава ли, че ще запазим по-високи заплати и следващото тримесечие няма да ми зададете обратния въпрос – защо си замразихте заплатите на по-високото ниво и не следвате ръста надолу в публичния сектор?

- Поредна препоръка от МВФ бе правителството да вземе мерки за стимулиране на експортно ориентираните отрасли на икономиката. Какво може да се направи в това отношение?
- България има отворена икономика и знаем, че за да тръгне отново нагоре, трябва преди всичко износът да се възстанови на нивото от 2007-2008 г., но сега той е силно ограничен заради световната криза. Държавата нито създава работни места, нито сключва договори, но осигурява условията и мисля, че трябва да не забравяме, че България е една от малкото страни, която не прибегна към повишаване на данъчното облагане. Това пряко влияе на цените на нашите продукти. Второто условие е финансовата стабилност на държавата, което гарантира чуждестранния инвеститорски интерес.

- Но скоро избухна спорът с осигуровките на управителите на малки фирми, които според наредба на НАП трябва да се осигуряват на заплата от 750 лв. Собствениците на такива фирми твърдят, че това е убийствено висок налог за тях, който ще съсипе целия им бизнес. Законодателна ли е промяната, която точно в пиковия момент на кризата в България налага увеличаване на осигуровките?
- Няма промяна в законодателството, която да рефлектира в подобно искане на Националната агенция по приходите (НАП). Предполагам, че всички дискусии, предимно между счетоводители, са породени от едно съвсем „прясно“ указание на НАП, което позволява да се правят интерпретации на текстове от закона, които и досега са съществували. Прави се интерпретация, че всяка фирма трябва да има управител, правят се аналогии с текстове от Търговския закон, касаещи ЕООД, ООД, акционерните дружества, и там управителят трябва да извършва своята дейност на базата на сключен договор между него и дружеството. Този договор според указанията на НАП е едва ли не задължителен. Оттук влизаме в текстовете на Кодекса за социално осигуряване, където е казано, че работещите по договор за управление се осигуряват на минимална работна заплата, която е различна в различните сектори, но при всички случаи е над 700 лв. месечно.
Тук възникна въпросът, дискутиран от много години - дали когато собственикът е и съдружник на фирмата, съгласно решението на съда или учредителния договор, представлява фирмата, това може да се счита за писмен договор за управление и той трябва да се третира като работещ във фирмата. Проблемът е изключително експертен. Водихме разговори с ръководството на НАП, тъй като осигуряването за пенсия не е просто данък. Всеки внася осигурителни вноски, въз основа на които ще се формира неговата пенсия. Основният принцип е, че доходите трябва да бъдат от трудови правоотношения. Ние не бихме могли да задължим собствениците на фирмите да се третират като наемни работници, защото договорът за управление има характер на наемен договор. Дебатът ще продължи в тази насока и ще се вземат предвид всички възможности, които предоставя законът. Аз категорично смятам, че не бива да ударим най-малките фирми, в които собственикът е едва ли не единствено наето лице.

- Ще бъде ли доуточнен казусът скоро?
- Категорично да, в най-скоро време. Въпросът е повдигнат и трябва еднозначно и ясно са каже при какви условия това изискване е изпълнено и как да се осигуряват управителите на фирмите.

- Над кои законодателни промени ще работи бюджетната комисия в най-скоро време?
- В момента с колегите работим активно заедно с експерти от Министерството на финансите за промени в пакета от закони, касаещи вътрешната контролна система, и това са Законът за Сметната палата, Законът за вътрешния одит, за независимия одит, Законът за агенцията за държавна финансова инспекция и в крайна сметка - Законът за финансовото управление. Работим за промяната на този пакет закони с цел усъвършенстване на системата и изчистване на дублиращи функции за по-ефективната им работа. Идеята е контролните органи да действат превантивно при реализацията на проекти и поръчки, да се идентифицират корупционни практики и нарушения, за да бъдат своевременно отстранявани. Тези закони касаят предимно публичните средства, които се изразходват чрез националния бюджет, а не само на европейските фондове.

- Защо и прогнозата на Виенския институт за международни икономически изследвания, дадена наскоро, за това, че България ще регистрира нулев растеж на БВП през 2010 г., се разминава със заложения от правителството ръст от 0,2% от БВП?
- Прогнози разни, но виждате, че МВФ подобри прогнозите си в тази насока, а знаете, че той е един от най-консервативните институции в това отношение. Смятам, че минимален ръст ще има през 2010 г., а прогнозите се сменят непрекъснато, тъй като самата среда е изключително динамична. Аз искам да подчертая нещо, което често се забравя – през 2010 г може да има ръст на икономиката, но той вероятно ще бъде постигнат предимно от увеличен износ, каквито бяха индикациите през четвъртото тримесечие на 2009 г., но това в никакъв случай няма да доведе до увеличаване на приходите от данъци. За износа не се начислява ДДС и в този смисъл възстановяването на икономиката и увеличаването на приходите ще се забавят във времето. Може би ръст в приходите вследствие на възстановяване на икономиката ще има едва през 2011 г., което означава, че ние ще трябва да държим колана затегнат.


Интервюто взе Лили Мирчева
lili_hris@abv.bg