Галина Банковска, зам.-председател на парламентарната комисия по образование: Трябва да се става професор на 30 години

---

Галина Банковска е родена на 5 юни 1954 г. Тя е народен представител от ГЕРБ от 7-и МИР-Габрово. Завършила е Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ със специалност българска филология. Преди да бъде избрана за народен представител, е била собственик и управител на фирма „Веда консулт” ЕООД. Работила е и в неправителствения сектор, като се е занимавала с благотворителност. С нейна помощ са реализирани проекти за ремонт на болници, училища и детски градини в Габровска област.

---

- Г-жо Банковска, младежката организация на ГЕРБ стартира кампания „SOS – Да спасим образованието сега“. Какви са основните искания към вас?
- Кампанията стартира в подкрепа на реформата във висшето образование, а основната причина за стартирането й бе недоволството на младите хора от висшето образование. Младежите искат промяна, защото реформата в образователната система е реформа за тяхното бъдеще. Кампанията стартира на 21 февруари и ще приключи на 14 март. Формирани са четири младежки групи, които обикалят цялата страна, раздават рекламни материали и приемат идеи от гражданите за промени във висшето образование. Предложенията се записват в специална книга и след това всички те ще бъдат обобщени и представени в Министерството на образованието, младежта и науката и след това при нас в парламентарната комисия по образование. Младите хора смятат, че учебният процес трябва да се фокусира върху потребностите и интересите на студентите и върху тяхната реализация на пазара на труда. Трябва да се създаде действена система за натрупване трансфер на кредити, универсалност и стандартизация на учебните планове. Те искат още да се повишат свободно избираемите дисциплини в учебните планове, да има адекватна система за оценяване на студентите. Особено важно за младите хора е и да има децентрализация на висшите училища, като се раздели финансовото от академичното управление. Те осъзнават, че ваучерната система на финансиране също е важна, понеже ще стимулира конкуренцията между висшите училища за студентите. Искам да споделя още, че когато във връзка с кампанията младежката група беше в Габрово, въпреки лошото време се събраха много млади хора, студенти и граждани на града и дадоха предложенията си. Основният проблем, който те споделиха и написаха в книгата, е за премахване на корупцията във висшите учебни заведения. Трябва да се прекрати практиката за купуване на изпити и дипломи. За мен това е най-важното, което мога да споделя от кампанията.

- Много от предложенията съвпадат с тези, за които от МОМН обявиха, че ще бъдат заложени в новия Закон за висшето образование. До какво ще доведе според вас разделението на финансовото от икономическото управление в един университет?
- Смятам, че точно децентрализацията, която ще се проведе с реформата във висшето образование, ще доведе до повишаване на качеството му. Защото академичното ръководство ще се занимава само с академичните дейности, а финансовият мениджър, който ще управлява средствата, ще има възможност за много по-голям контрол на висшите училища. Точно това ще спомогне и за намаляване на съществуващата корупция в момента.

- Преди няколко дни министър Игнатов обяви, че около 10-12 университета са дадени на прокурор заради нарушения. Какви други механизми трябва да се използват за намаляване на корупцията?
- Трябва да се повиши контролът, и то на всички нива. Бих призовала всички млади хора, които са попаднали под една или друга причина на корумпирани преподаватели, да сигнализират във всеки един областен град, където има Комисия за борба с корупцията. Там те биха могли да споделят всичко, което им се е случило, както и информацията, с която разполагат. Смятам, че борбата с корупцията ще бъде много трудна, но подкрепям волята и желанието на Министерството на образованието да се ликвидират тези проблеми. Всички отговорни органи, особено прокуратурата, държат да има доказателства за корупцията. Мисля, че в някои градове са достигнали сигнали, които вече се обработват от компетентните органи.

- Обмисля се и въвеждането на ваучерната система. Ще подобри ли тя качеството на висшето образование?
- Това бихме могли да коментираме, когато видим какъв е новият законопроект за висшето образование, в него тези неща ще бъдат заложени. Смятам, че ще има много механизми в тази посока, които ще бъдат заложени в законопроекта. Не мога да кажа обаче предварително, защото той все още се изработва и не е дошъл при нас в комисията по образование.

- В момента е в ход и ревизия на всички учебници от 1-ви до 12-и клас, за които отдавна се знае, че не са добре написани, че са неразбираеми и непривлекателни за децата. Какво трябва да се направи според вас, за да се реши този проблем?
- Напълно подкрепям идеята на министър Игнатов за пренаписване на учебниците, защото сегашните предполагат само наизустяване и възпроизвеждане на учебния материал. Освен това в българското образование продължава да се налага академичният стил за изготвяне на учебниците. Съдържанието е обемно, тежко и не е съобразено с интересите и възможностите на учениците, а в същото време се намаляват и учебните часове, като така се получава обратният ефект – децата губят интерес и се демотивират. Преодоляването на тези проблеми може да се постигне с преразглеждане на държавните образователни изисквания, на учебното съдържание, както и на учебните планове и програми. Трябва да се изготвят нови учебни планове и програми, както и нови критерии за написването на един учебник, а защо не да се промени процедурата за оценяване и одобряване на учебниците. Министерството на образованието е създало няколко работни групи, които в момента започват да работят по тези проблеми, но според мен се иска да бъде поставено на широка основа. Добре е да се чуят и самите ученици какво е мнението им за учебниците. Може да се помисли за създаването на ученически съвети, които да дават мнението си по определен учебник. Трябва да се чуе мнението и на настоятелствата в самите училища, на родителите, на преподавателите. Това са хората, които са заинтересовани да има едни качествени учебници, които да провокират децата, да ги карат да мислят, а не само да наизустяват.

- Законът за развитие на академичния състав ще се приеме на второ четене в комисията. Кои са акцентите в него?
- С колегите народни представители от ГЕРБ, които са членове на комисията, е важно да споделим стъпката, която ние направихме по отношение на преосмисляне на становището си за степента „доктор на науките“. В първия вариант на законопроекта тази степен отпадна, след това обаче ние преразгледахме всички предложения, постъпили между първо и второ четене в комисията, вслушахме сме в разумните доводи, че не е правилно да се отнемат вече придобити права, и върнахме тази степен. С нея ще се даде възможност за кариерно развитие на младите учени. Факта, че върнахме тази степен, го оценявам като достойнство. Първоначално имаше доста проблеми около тази степен, но това е нормално, понеже всяка реформа е свързана с един риск. Академичното съсловие не беше доволно от отпадането на степента, понеже се отнемаха вече придобити права. Затова пък ние преценихме, че младите хора трябва да имат възможността да се стремят към придобиване на тази степен. Надявам да успеем да приемем законопроекта на второ четене в комисията, след което трябва да влезе в пленарна зала на първо четене.

- Може ли да се гарантира, че с оставането на степента „доктор на науките“ тя няма да стане задължителна стъпка към професурата?
- Това отпадна като изискване в законопроекта. Степента „доктор на науките“ няма да бъде изискване да се заеме академичната длъжност професор. Искам да кажа, че другото важно в закона е, че академичните длъжности ще бъдат вече „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“. За академичната длъжност „асистент“ няма да се изисква докторска степен, но за придобиването на „главен асистент“ тя вече трябва да е взета.

- След всички тези промени не смятате ли, че твърдението на образователния министър да се става професор на 40 години ще остане само едно добро пожелание?
- Даже смятам, че не на 40, а на 30 години ще може да се става професор според промените в сегашния закон. Нашето желание е да има възможност така, както е по света, младите хора да станат още на ранна възраст доценти и професори, за да имат възможност след това за научно развитие.

Интервюто взе Соня Стамболийска