Олимпийските ни състезатели се завърнаха в родината с наведени глави и сълзи в очите. С изключение само на ветеранката в шорттрека Евгения Раданова всички други понесоха огорчението и срама от изключително лошото си представяне, което е и петно върху репутацията на България като спортна нация.
В Русия, чиито атлети спечелиха само три титли, държавата взе сериозни мерки срещу шефовете на спорта за излизане от кризата. Не срещу спортистите, защото те са най-малко виновни. Нашите също са най-малко виновни, но те берат срама. Правилно спортният министър Свилен Нейков зададе риторичния въпрос нужно ли е да развиваме спортове, за които няма никаква възможност за подготовка у нас. Затова управниците на държавата трябва спешно да изградят и приведат в действие национална стратегия за професионалния спорт. Ясно е, че сме бедна държава и не можем да си позволим лукса да се хвърлят пари на вятъра за спортове като ски-скок, за който няма нито една шанца, бобслей и шейни, за които няма улей, и дори за фигурно пързаляне, тъй като в България има само две зимни пързалки. Да останат само алпийските дисциплини, бягането и биатлона, за които криво-ляво има условия и там да се наливат пари. Другият вариант е, тъй като държавният бюджет не го позволява, да се даде възможност на частни фирми да инвестират в изграждането и стопанисването на спортни обекти, разбира се, с прилежащата инфраструктура.
След две години има лятна олимпиада и ако не се вземат спешни мерки, пак ще пратим момчета и момичета, които ще се червят, и ще ги наричаме „екскурзианти“. Да не говорим, че през лятото има и световно по футбол, което за пореден път пропускаме, защото нямаме футболисти, стадиони, бази и въобще нищо, което да е на необходимото световно ниво.