Купуване на гласове по британски

Ако спечелят изборите, британските консерватори ще предложат „народни бонуси“ на милиони гласоподаватели под формата на акции в големи банки на по-ниска от пазарната цена. Подобно „купуване на гласове“, разбира се, е съвсем законно и няма нищо общо с българската практика да се дават пари на ръка пред избирателните секции.
Проблемът е, че точно на торите много не им приляга тази загриженост за народните маси. Тя била продиктувана, по думите на финансовия министър в сянка Джордж Озборн, от възмущението по повод бонусите за милиони на банкерите по време на тежката криза. След като британската държава наля милиарди от парите на данъкоплатците в банки като RBS, за да ги спаси от фалит, редно е, смята Озборн, те да си получат поне част от тях под формата на евтини акции.
Лейбъристите също играят на народната струна, след като финансовият министър Алистър Дарлинг заложи в бюджета за следващата година еднократен данък върху доходите на богатите британци. Но докато за управляващата партия тази политика не е нещо ново – все пак тя е партия на труда, то за консерваторите завоят към бедните британци (за тях условията за закупуване на акциите ще са още по-изгодни) прилича на отчаян опит да се задържи крехката им преднина в социологическите проучвания. Освен това идеята не е революционна, а е почерпана от политиката на приватизация, водена от Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век. Но тогава нямаше криза и британската икономика беше във възход.