Барозу издига ГМО в приоритет на новата Европейска комисия

Маргарита Димитрова

Председателят на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу смятал да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида генномодифицирани организми (ГМО) в ЕС веднага след като новият му екип встъпи в длъжност другата седмица. Това съобщи вчера Франс прес, позовавайки се на европейски източници, пожелали анонимност. Според информацията един от приоритетите ще бъде допускането на царевицата MON 810 на американската компания „Монсанто“ и картофите Амфлора на германския концерн БАСФ. Барозу имал намерение да се отърве от проблема, който му създаваше затруднения по време на предишния мандат на комисията. Първото заседание на ЕК е насрочено за 17 февруари, но "дневният ред все още се изготвя", уточни говорителката на комисията Пия Аренкилде Хансен.
„Монсанто“ чака да бъде подновено разрешението за отглеждане на въпросния хибрид царевица, който е единственият ГМО, допуснат в ЕС. БАСФ пък желае да наложи в ЕС генномодифицирани картофи, защото те биха донесли на компанията годишно между 30 и 40 млн. евро, допълва АФП. В шест страни членки, сред които Франция и Германия, царевицата MON 810 е забранена. Други единадесет пък настояват да имат право да забраняват всякакви ГМО. Само преди дни българското правителство наложи петгодишен мораториум върху допускането на геннопроменени култури. Решението се наложи, след като екологични организации започнаха протести срещу измененията в Закона за ГМО, които премахват забранителния режим.
Натиска върху Барозу мога да си обясня с икономическата криза, коментира пред „Класа“ доц. д-р Огнян Боюклиев от Института по аграрна икономика. Генномодифицираното производство е много енергоемко, а малко преди кризата рязко се вдигнаха цените на петрола и този тип земеделие се оказа неефективно. После кризата удари компаниите, акциите им паднаха и калкулираха сериозни загуби. Обяснимо е сега да търсят всякакви начини за възстановяване на печалбите, допълни докторът по икономика. Боюклиев смята, че тези корпорации трудно ще проникнат в силните европейски държави, защото там е сериозен отпорът на гражданското общество. Те ще се прицелят в най-слабото звено на ЕК, а това е България. Възможно е наложеният петгодишен мораториум в един момент да се окаже, че е в противоречие на европейското законодателство, обобщи Боюклиев.
Смятаме, че трябва да се допуснат научните опити с ГМО, и тази позиция съвпада с позицията на Конфедерацията на земеделските производители в Европа, заяви пред „Класа“ Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България. Ние също сме против генномодифицираните храни, а ако ЕК разреши отглеждане на ГМ култури, те да бъдат за технологични цели – биодизел и текстил, каза Тодоров. Според него българските фермери срещат проблем с отглеждането на рапицата и царевицата заради климата ни. Производителите имат полза от сортове, които са сухо- и студоустойчиви. Дебатът в ЕК ще е много сериозен, защото и комисарят по земеделие Дачиан Чиолош вече обяви, че въпросът с ГМО ще е сред неговите приоритети. Чиолош е бивш министър на земеделието на Румъния, а страната разрешава отглеждане на генномодифицирана царевица, допълни Ивайло Тодоров. Той смята, че последните седмици е изместен фокусът, хората говорят за храни, а в промените на закона става дума за нещо съвсем различно, за контрол. Тодоров посъветва екологичните организации да си подготвят експерти, които ще участват в комисиите, предвидени в българския закон, за да не се позволи замърсяване на околната среда, ако евентуално бъде допуснат ГМО.