Проф. д.и.н. Румяна Михнева, зам.-председател на Национално движение „Българско наследство“*

Проблемите в Гърция трябва да се решават на политическо ниво, и то много бързо. Като историк-балканист се притеснявам обаче, че на фона на тази криза избуява национализъм и от дълбините от двете страни на границата – гърците са недоволни от евтините ни стоки, а ние – от блокадата.
Протестите са на бедни хора – представители на леви, радикални движения и профсъюзни организации от Северна Гърция, където са и най-засегнатите от кризата райони. Доколкото знам, гръцките производители искат помощи и допълнително средства. Но това е вътрешен проблем на гърците, който според мен държавата се „опитва“ да решава на наш гръб, за да покаже вероятно някакви действия. В случая – да раздаде допълнителни средства, но да не бъде упрекнато правителството, че раздава държавни помощи. Протестите могат да са също аргумент – ето на, у нас има бунтове, криза в отношенията с България.
Властите, които отговарят за реда в държавата обаче, проявяват неприемлива толерантност и пасивност. Крият се зад факта, че Гърция е демократична страна и всеки може да излезе и протестира. Така им отърва в момента, а иначе за една бутилка коктейл “Молотов” изкараха цялата атинска полиция на булевардите! Блокадата на границата според мен е вид терор над България – не се атакува противникът, а гинат невинните. Няма разлика кой е жертвата, в случая сме ние, България и българската икономика.

Не сме ангажирали общественото мнение в ЕС

В момента сме поставени в ситуация, при която трябва да действаме на няколко фронта, точно както е наложително да бъде при криза. От една страна, да отстояваме интересите си в Брюксел, а от друга, да водим с гръцкото правителство изключително активни двустранни разговори.
Преговорите и процедурите в ЕК и Европарламента обаче са такива, че изискват време – може би това е един от недостатъците на прекомерното разрастване на съюза. Аз говорих с някои от нашите представители в Европейския парламент и ми казаха, че там има декларация, разпространена от Илияна Йотова. Според мен обаче не използваме умело важен лост - европейското обществено мнение.
В случая не ми е позната реакция примерно на европейските посланици в двете страни по ставащото, поне не е било дискутирано публично. Това е и силният коз, който трябва да изиграем правилно. Трябва да е ясно - на Балканите европейските правила, регламенти и договори трябва да се прилагат и спазват от всички, не само от българите.
Три седмици са действително много малко време, за да бъде намерено бързо и радикално решение на политическо ниво, но дипломатическият и политически натиск трябва да е много по-силен, видим и агресивен. Не е достатъчна една среща или една нота, връчена на гръцкия посланик в България. Нека поканим Георгиос Папандреу да проведе един рунд преговори на място – дължи го на българския си колега. Не е достатъчно да се срещаме единствено, за да прережем някъде една лента и открием съвместен граничен пункт. За мен Министерството на външните работи и българското правителство не трябва да спират и е важно да потърсят солидарност от всички ни.

Европейските правила са за всички

Едва откакто България и Румъния са в ЕС, Гърция всъщност усеща, че трябва да спазва европейските правила. Преди това бяха сами, около тях нямаше държави от ЕС. Не е случаен фактът, че фермерите им сега са недоволни от вноса от България, те не са свикнали с такава конкуренция. Безмитното движение на стоки ги удря в джоба. Това също е един от аспектите на настоящата криза, за който обаче малко се говори. Гърците виждат в нас една от причините за състоянието си.
Според мен гръцките власти са виновни за тази стачка и за блокадата на българо-гръцката граница. Ако гръцката държава в момента искаше да свали блокадата, щеше да го направи, и то за много кратно време. Те просто изчакват протестиращите да се уморят, времето да се стопли и фермерите да отидат да орат имотите си.

*Пред БНТ и в. „Класа“