Снимка: "Класа"

- Г-н Паскалев, изпълнителният директор на НСОРБ Гинка Чавдарова заяви в неделя, че предстои преразглеждане на инвестиционните програми на общините и че ще има свивания в частта за собствени инвестиции. Как стои този въпрос с Благоевград?
- Такова твърдение е доста опасно, защото когато държавата се намира в криза, един от инструментите за преодоляването й е увеличаване на инвестиционните възможности и инструменти. Ние имаме нови източници на финансиране и това са структурните фондове на Европейския съюз. От доклада на комисията за средствата от структурните фондове стана ясно в неделя, че има само 1,3% усвояване, и че до лятото се прогнозира тази цифра да стигне 5%.

- Какви проекти сте спечелили до момента?
- Община Благоевград има 10 спечелени проекта, които изпълнява последователно. В рамките на тази година очакваме активно усвояване по нови три проекта, които спечелихме през 2009 г. За един провеждаме в момента тръжна процедура – това е ремонтът на Младежкия дом. По оперативна програма „Регионално развитие“ за социална инфраструктура обявяваме процедурите за възлагане на строително-ремонтните дейности, това е сериозен проект за почти 4,5 млн. лв. Изпълняваме и проект по „Градска среда“, който е свързан с възстановяване на улици и реконструкции и т.н. Общо привлечените средства са над 25 млн. лв., така че не ми е много ясно точно какво е имала предвид г-жа Гинка Чавдарова с изказването си.

- Кризата ще ви се отрази ли в съкращаване на администрацията и орязване на други разходи?
- Аз мисля, че след няколко последователни съкращения в последните 10 години, община Благоевград не може да си позволи редукция на администрацията си. Ние сме една от най-оптималните, от гледна точка на административната структура, общини. Единственото, към което бих се насочил, е икономия на средствата за издръжка на администрацията.

- Какви постъпления очаквате да дойдат от данъци и такси, защото ваши колеги от страната вече предупредиха, че тази година трудно могат да разчитат на приходи от продажба на имоти заради свития пазар?
- Моите колеги са абсолютно прави. Очаквам приходите от данъци и такси, които се получават за възмездено придобиване на имоти, да намалеят с 50% в сравнение с това, което получихме през 2008 г., но това все пак е един обем от 1,5 млн. лв. Останалите приходи от данъци и такси очаквам да бъдат изпълнени на 100%. Онова, което представлява проблем за общините в момента, са приходи по две направления. Първото е от продажба на собственост и отстъпено право на строеж върху земя, където има по-малко търсене заради кризата, което е естествено. И второто е за възмездно придобиване като данък.

- Съгласен ли сте с твърденията, че малките общини са по-защитени в условия на криза от големите?
- Не, поради една проста причина – в малките общини са много по-малки възможностите за заделяне на собствен финансов ресурс, за да могат да усвояват европейски средства. Знаете, че общините първо плащат, а после си искат възстановяване на плащанията от управляващите органи. Това е система, която по принцип поставя в неблагоприятно положение. За да се избегне този проблем, аз смятам, че ако управляващите органи работят активно, срокът между плащанията на общините и възстановяване на средствата може да се скъси. И това да позволи свежият ресурс от оперативните програми да влезе в по-голяма степен в българските общини. В противен случай има опасност от зацикляне на общините и невъзможност да се участва в тези проекти. А и, както съм го казвал и друг път, да се стигне до отказ на общини да участват в тези проекти.

- На 18 февруари в НСОРБ ще има обсъждане на първите изводи от бюджетите на общините. Като бивш шеф на сдружението и бивш вицепремиер и министър на регионалното развитие, бихте ли посъветвали колегите си как да действат в период на криза?
- Бих им казал, че е неразумно да се свиват инвестиционните програми. От друга страна, трябва бързо да се установи диалогът на сдружението с министерствата и управляващите органи, за да се допринесе за по-ефективно усвояване на средствата по оперативните програми. Това е единственото, което трябва да направят.

Интервюто взе Иглика Горанова