Инстинкт за кръвта и огъня

Лицето... един не/възможен портрет

Петър ПЛАМЕНОВ

"Не мога да видя себе си отвън"
Стоян Илиев

Космос и Хаос – сякаш в преплитането и взаимодействието между стихийната неудържимост на зараждането и трансформацията от една страна, а от друга на почти строгата и хладна красотата на изрядно подредения и логичен свят се поражда голямата енергиина турболенция в творбите на Стоян Илиев. Настоящата виртуалната експозицията има представителен характер. Тук са включени както живописни платна, така и скулптури и пана в смесена техника от 1965 до началото на 2009.
Проф. Александър Поплилов веднъж казал за него: "Той е талантлив. Оставете го да прави, каквото си иска!". За Стоян Илиев свообразието е вече свобода и тъкмо това отстояване на личната визия, на собствения поглед правят от него не само отличен художник, но и голям непривичен артист. Той самият е от онова вече почти „класическо“ поколение на български творци, което навлиза в художествения живот през 60-те години на 20-ти век и е емблема на еманципацията на новото българско изкуство от битоописателното и регионалното и неговото отваряне и преориентиране към модерните, но и самобитни търсения в изкуство от втората половина на ХХ-ти век.
Стоян Илиев е роден на 13 декември през 1934, в село Здравец, Търговишко, в семейството на свещенник. През 1958 е приет в Националната Художествена Академия, където учи живопис при знаменитите проф. Дечко Узунов и скулптура при проф. Дудулов и проф. Любомир Далчев, които разпознава като свои духовни съратници.
От средата на 60-те години участва в различни експозиции и организира редица самостоятелни изложби, а през 1970 се представя и с графика, илюстрация и оформление на книги на изложби в България, Германия, Италия, Франция, Русия, Чехословакия.
Отчетливият му интерес към монументалното и пластичното е оригинално съчетан с декоративна детайлизираност и живописно чувство към баграта. Пластически иновативното, естественото и условното във формата и колорита го отвеждат към работа със структурата, релефа, обема, плоскостта, силата и вибрациите на цветовете както в живописните, така и в скулптурните работи. С еднакво майсторство и задълбочено познаване на занаята създава стенописи, монументални творби сграфито, мащабни или камерни пластики от дърво. Също така търсейки и нови по-сложни изобразителни внушения, Илиев се възполза от топлината на дървото и деликатността на керамиката, създавайки и редица пана, където смесва техники, стилове и образи.
Живописните му платна пък са изпълени с необикновена бодрост и заразителен витален оптимизъм. Той изтегля визуалната специфика на своя почерк от иконите, употребата на варак и цинобър, мозайката и неочаквания, ярък и пределно наситен колорит на българската черга. Умело разгръща художническия си диапазон – от пределната внушителност и монументална строгост на такова произведение като "Полюси", своеобразна живописна инсталация-пантеон на най-значимите художници на поколението, композирана от десетки портрети, изложена в НДК, през голямо до малко форматни портрети, любовни сцени, еротични торсове, абстрактни композиции, фигурални експерименти до съвсем малки хроматични работи и рисувана скулптура. Неговите жени са красиви, жизнерадостни, съблазнителни, но и свенливи. Тематат се разработва с една особена диликатност и чистота. Сдържаността обаче е компенсирана от стихията на колористичния разгул. Лайтмотивно погледът търси откровението на аленото и неговата непосредствена сила. Цветът, особено топлата гама доминират. Багрите се разгръщат обемно от плътно алено, цинобър, кармин, през светъл ведър оранж, богато слънчево жълто, ръждиво и въздържана розово-кафява охра, до контрасното чисто зелено, полупрозрачно синьо-зелено, отгласите в наситено лилаво или виолетово. Оригиналните съчетания - ту контрадикторни, ту хармонични, или постоени в надграждащи се тонове, подчертават дълбочината на емоционалното внушение и въплъщават пластиката на изобразителната мисъл. Цветът се тълкува обемно, но и като светлинна наситеност, като вибрация която настоява да предтави една кинетична визия за света, който се разкрива като едно непрестанна динамична метаморфоза.
Характерът на неговия стил е вибриращата бликащата светлина, чистите линии, мощния уверен рисунък, топлата палитра. Долавянето и силата на художествената интуиция е водещ способ за художествена продукция както сам споделя: "В изкуството винаги ме е водил инстинктът. Надали всичко може да се обясни по логичен начин. Аз съм академичен и неакадемичен, и всякакъв творец".
Значимостта на неговото изкуство за съвременната ни пластична култура се състои в специфичното съчетаване на сомобитност и космополитизъм. Изкуство, избликнало едновременно от влечението и уважението към най-дълбоката традиция, и от желанието за свобода, за формални експерименти и ярка неограничавана от стереотипи асоциативна образност. Очевидна е тенденцията към абстрактна обобщеност на внушението, а творбата се тълкува като пространство на идейна комуникация. Космос и хаос – съзидание и разрушение, светло и тъмно, мъжко и женско, геометрично и пластично – всичко онова, от което се замесва този свят вълнува артиста и той го предствя в своите ярки и откровени творби.