---

Лъчезар Богданов е управляващ партньор в Industry Watch Group - компания, която се занимава с икономически изследвания. Магистър по счетоводство и контрол от Университета за национално и световно стопанство, от 1996 г. Богданов работи в Института за пазарна икономика. Работи и като експерт по няколко проекта на Институт “Отворено общество” – София. В Industry Watch е от началото на 2004 г. Богданов е експерт в областта на фискалната и данъчната политика, европейската интеграция, пазара на недвижими имоти и приватизацията.

---

- Г-н Богданов, вече излязоха данни за бюджет 2010 – очаква се икономически спад от 2% и с около 10 млрд. лв. по-малък БВП, по-малко приходи с 6,5 млрд. лв... Вашият коментар?
- Това е най-големият тест за правителството след 1997 г. От тази година насетне каквито и прогнози да се правеха и каквито макрорамки да се залагаха като цяло икономиката изненадваше приятно, тоест реално се оказваше, че резултатите са малко по-добри и че събираемостта е малко по-висока. В крайна сметка доста години критикувахме правителствата, че водят консервативна политика, а после реализират големи излишъци.
Това ще е първият бюджет, правен след 1997 г., в който наистина ще трябва да се прогнозира по-слаба икономика и да се направи трудната прогноза как тя ще се отрази на приходите в бюджета. Аз още не мога да видя увереност, че тази прогноза е добре направена, защото все още нямаме достатъчно детайлна информация, за да установим доколко правителството реалистично оценява очакваните негативни развития в събираемостта на приходите.

- Достатъчно ли е съкращаването на разходите и намаляването на администрацията с 15%? Говори се за още 10% съкращения на разходите до края на годината? Къде е оптималната граница?
- Според мен това е доста незначителен ход, все пак до края на годината остават 2 месеца, така че ако за тези месеци се съкрати нещо, едва ли коренно ще промени картинката за бюджет 2009. 10% върху 2 месеца са на практика 1,5% от предвиденото за харчене през годината.
По-важно е какво ще бъде заложено за 2010 г. Моите притеснения са, че подходът на правителството отлага част от разходите, но не ги отменя. Това означава, че се поемат ангажименти, но нещата няма да се правят тази година, а ще останат за 2010 г., пък тогава ще се реши какво да се прави. Като цяло стремежът още тази година да се покаже, че новото правителство влиза с ясни намерения по отношение на създаване на твърд бюджет, е похвално. Обаче това трябва да се прави наистина със стартиране на истински реформи с цел повишаване на ефективността на публичния сектор, а не да се окажем изненадани януари-февруари, когато всички тези неразплатени плащания ще трябва да бъдат платени. Важно е да видим как секторите ще бъдат реформирани така, че да произвеждат по-добър продукт за същите или за по-малко средства.

- Според разчетите единственото министерство, в което няма да се съкращават разходи, е образованието. Тази мярка правилна ли е съобразно етапа на кризата, в който се намираме, и необходимостта от икономии?
- Всяка година по това време настава крайно неползотворен дебат, в който различните министерства и интересите на секторите надигат публичен вой и казват, че са им необходими много повече пари. После финансовият министър казва, че няма толкова пари и че трябва да се съкратят и после всички са недоволни. Тази година също не е изключение и според мен това е безсмислен дебат.
Важно е за какво ще бъдат похарчени парите и като се каже, че ще се съкращават, трябва да се види от какво може да се намалява. Дали от заплати, от издръжка на администрацията, инвестиции в не много смислени активи или нещо друго. Това е по-важно и трябва да следим правителството във всяка конкретна сфера какво възнамерява да прави. Например, смята ли да променя нещо във финансирането на висшето образование, смята ли да променя модела на здравно осигуряване или по отношение на полицията и така нататък.

- Финансовият министър заяви, че започва реформа в здравната система. Сред предвидените мерки е промени в Закона за здравното осигуряване, промяна на типа и броя здравни заведения и други. Мислите ли, че това ще бъде достатъчно и каква трябва да е реформата според вас?
- Според мен здравеопазването трябва да се превърне в пазар, в който има конкуриращи се доставчици на здравни услуги. Трябва да има конкуренция между тези, които финансират здравеопазването - било то директно хората, които предпочитат и могат да плащат от джоба си за конкретни здравни услуги, или финансови институции – осигурители и застрахователи, които предлагат осигуровки и застраховки за здраве. Това, разбира се, ще разбие монопола на здравната каса и ще включва приватизация на болници.
Нужни са и бюджетни ограничения, които включват спиране на практиката трайно губещи и неефективни лечебни заведения да бъдат финансирани в последния момент само за да не бъдат закрити. Това, което виждаме в момента, са първи стъпки, но за мен те са по-скоро запълване на дупки, отколкото реформи. Големият проблем е, че реформата в здравеопазването се прави от лекари, а все пак те са от едната страна. Както например, на футболен мач съдията е неутрален, така би трябвало да е и тук. Аз очаквам много сериозен натиск от вътрешния бранш срещу всякакви пропазарни реформи, насочени към ефективност и прозрачност.

- Сред здравните промени е и тази вноските в частните фондове да станат задължителни. Това добра идея ли е?
- Колкото по-малко задължение и насилие от страна на държавата, толкова по-добре. Но ако за определени дейности се приеме, че трябва да има задължително плащане, то поне нека да има равни условия и конкуренция. Тоест, ако правим частни фондове, за какво ни е здравна каса. Защо трябва да имаме задължително здравно осигуряване в държавната здравна каса и после още веднъж в частните фондове. Ако приемем, че държавата може да поддържа модел, в който задължително хората да се осигуряват в частни фондове, тогава здравната каса да стане просто наравно с тях. Такъв модел има в Холандия, там хората имат избор къде да се осигуряват. Подобен модел е и “Гражданска отговорност”, но там няма държавна компания, а всички са конкурентни.

- Какви други антикризисни мерки според вас може да се предприемат? Къде още могат да се търсят резерви, които да оптимизират разходите?
- Основният проблем е в либеризация на пазарите, правителството е неефективно, защото се опитва прекалено много да регулира. Поставя нереалистични амбиции и цели, иска да се меси навсякъде, да контролира. Всяко министерство, община и администрация искат да контролират нормалния частен живот и бизнес и от там се натрупват огромни административни бариери.
Няма как администрацията да се свие, разходите също, ако не се свие обхватът на това, което се контролира. Ако ГЕРБ смята, че е десноцентристка партия, това, което трябва да направи, е да дерегулира. Тоест доброволно да се откаже от намесата си в определени сфери и от там ще се появят огромни резерви.
Има няколко принципа, които в администрацията могат да се употребяват. Като например да не се представят документи, които са вписани в официален регистър, тоест да не се вадят копия, а администрацията служебно да си проверява данъчния номер или БУЛСТАТ-а или други неща. Нищо не пречи ведомствата да се питат по електронен път едно друго.

- Не ви ли се струва, че едва ли не в движение кабинетът търси баланс на интересите (например за акциза на алкохола, дали осигуровката да се намали с 2% или с 5% от 1 януари, дали да се вдигне наказателната лихва за просрочени дългове и др.). Мислите ли, че ще се намери правилният начин, за да сформират балансиран бюджет?
- Това, което виждам в момента, е феномен, характерен за партията ГЕРБ, заради нейното естество на популярна лидерска партия. Те търсят решения, които ,общо взето, не засягат никого. Търсят само популярни решения и досега правителството не е влязло в никакъв директен конфликт, който да е засегнал сериозен обществен интерес или големи групи бизнеси. То като че ли обещава да прави неща, които са добри за всички. Това очевидно няма да издържи дълго и ще трябва да направят някакъв избор, тоест да направят добро за един или лошо за друг. Например, повишаването на акциза на цигарите минава, защото дори и пушачите са гузни заради това, че пушат. Определено кабинетът търси варианти, които да нямат сериозни негативни обществени ефекти, затова не се правят по-тежки реформи.

- Какво е вашето мнение за мащабните съкращения и реформи в приходните агенции? Ще донесат ли успех?
- Мисля, че това, което Дянков направи, е, за да даде личен пример. И щом се налагат съкращения в различните администрации, разбира се, че първите, които почнат, ще са тези, които го предлагат. Аз не мисля, че това съкращение е направено, за да донесе по-добра работа в митниците или в НАП, дори има вътрешна съпротива.

- Според вас какво е състоянието на икономиката в страната? Каква е вашата прогноза за отминаването на кризата и стигнахме ли дъното?
- Състоянието на икономиката е малко по-добро от това в ЦИЕ. За съжаление твърде големият оптимизъм за стабилизиране на нещата в САЩ и Европейския съюз според мен са доста нереалистични и надценени. Ако някой очаква след няколко месеца бърз растеж, това няма да се случи. Не знам дъно или не, но следващата година ще е трудна. Ако правителството има амбиции, ще трябва да се търсят вътрешни мерки, които да поощряват икономиката и предприемачеството.

Интервюто взе Людмила Куюмджиева

Добавете във :

{ Към статията има 2 коментара }