Нина Дюлгерова, професор по международни отношения, д.ик.н., специалист по енергетика и сигурност

Енергийните проекти продължават да са тема номер едно за България и за Русия. Първата среща между премиерите Бойко Борисов и Владимир Путин показа доколко установеният тон ще продължи в позитивен план. Руският премиер даде отсрочка за решаването на проблемите, а Бойко Борисов увери, че е необходимо анализът на енергийните проекти да се приключи, за да се стигне до конкретна позиция. Това са позитивни знаци, защото България продължава да е в дневния ред на Русия.
Стана ясно, че натискът на Москва е обусловен от факта, че Русия все пак се нуждае от България и от предвидимост в енергийната й политика. В геостратегически план се потвърди ролята ни в евразийския енергиен вектор, където Балканите са ключова зона за транзита на нефт и газ от Средна Азия и Русия.
Ключовото географско място ни дава добра възможност да предоговорим неизгодни за нас елементи от големите енергийни проекти „Бургас-Александруполис“ и АЕЦ „Белене“, и то така, че да бъдат защитени българските интереси. Стана ясно, че по отношение на „Бургас-Александруполис“ проблемът е екологията, а при „Белене“ – излишното политизиране. Ако отчетем, че идеята за АЕЦ-а е отпреди 1989 г., фактът, че въпросът периодично се актуализира, означава, че централата има своето стратегическо място за България и за Балканите.

Трябва да има държавен дял в проекта,

дори да е минимален. Ако по линия на „Бургас-Александруполис“ се очаква печалбата от транзитните такси да е около 35 млн. долара годишно, които могат да бъдат предоговорени, то от АЕЦ „Белене“ за следващите 60 г. могат да се очакват печалби около 100 млрд. евро.
„Белене“ е жизненоважен за нас, докато за Русия е политически въпрос. Втората атомна централа ни е нужна и за да защитим енергийната си сигурност, както и за да потвърдим позицията си на износител на енергия на Балканите, място, което ни принадлежеше. Затова в момента се решава бъдещето на страната ни като стратегически играч в енергийната сфера.
Ако енергийните проекти не се реализират, има вероятност да се превърнем в

зона със засилено социално напрежение,

повишен трафик на наркотици, оръжие и хора. Всъщност за мен лично това ще бъде краят на България като стабилен фактор и стратегическа граница на ЕС. Освен това ще нарушим основното правило, заради което бяхме приети заедно с Румъния в общността, а то е: стабилност на европейските граници, гаранция, че Черно море е част от еврозоната и възможност за България да реализира европейската политика в региона и да защитава своите интереси.
Москва блъфира, а това означава, че София има своите сериозни шансове сега да отстоява максимално добре своите позиции.
Енергийните проекти не са политика на едно правителство, а са стратегически приоритет на България. Кабинетът на Бойко Борисов има шанса да коригира грешките на предишните управници.
На срещата руският премиер заяви, че двустранните отношения няма да пострадат, ако се откажем от някой проект. Това е блъф. Кризата ориентира политиците и икономистите да работят на базата на прагматизма. Не трябва да забравяме, че България може да бъде заобиколена. „Южен поток“ е част от сложно трасе от няколко държави. Когато един елемент от схемата се откаже, той ще бъде заменен. Но този, който се е отказал под влиянието на конюнктурни интереси, губи.
Не губи обаче личността, а цялата държава, защото в момента се решава дългосрочната енергийна стратегия. Вече наближава краят на колебанията, а освен това останалите участници в тези проекти също губят своето търпение. Тъй като в момента всичко е в политическата сфера, последствията от непостоянната позиция ще резонират в България не само от страна на Русия, но и на другите участници, членове на ЕС. Да не забравяме че вече имаме достатъчно негативен капитал в Брюксел. Голямата опасност е, подчинявайки се на конюнктурни настроения, да загубим постигнатото досега. Все още времето работи за нас, но то остава вече много малко.