Статистически игри

Редакционен коментар

Защо сме толкова обсебени от цифрите? Въпросът сигурно звучи странно за финансов вестник, но все пак е доста важен. Тази седмица китайските статистици бяха засрамени от разминаването от $250 млрд. (10%) в изчисленията на отделните провинции и на централното правителство за брутния вътрешен продукт през първото полугодие. Това е добър повод да си припомним какво всъщност ни казват данните и какво не. Понякога те носят повече вреда, отколкото полза.
Наясно сме, че числата могат да бъдат манипулирани. Без значение чие е авторството, на британския министър-председател Бенджамин Дизраели или на американския писател Марк Твен, всеки знае остроумната забележка: „Има три вида лъжи – малки лъжи, дяволски лъжи и статистика.“ Цифрите ни говорят, но какво всъщност ни казват?
Най-големият проблем в деспотизма им не са безскрупулните политици или пристрастните статистици, а самите ние.
Не е лесно да се утоли жаждата ни за данни в цифров вид, които количествено да дефинират света ни и да направляват решенията ни. Тази зависимост е симптоматична за общество, което предпочита недостоверната информация пред чистото неведение. В компютърната ера е лесно да се измери всяко нещо, колкото и незначително да е то. Уебсайтовете, които поставят количествен измерител на популярността си и претендират, че го проследяват във времето до най-малкия процентен ръст, са само отражение на обсебеността ни от числата. Склонни сме глуповато да ценим измеримото повече от неизмеримото.
По-големият проблем обаче не е търсенето на данни, което създаваме, а ужасяващата ни способност да ги тълкуваме повратно. При разглеждането на цифри сме готови бързо да изоставим всякаква критична преценка за качеството им. Бъркаме числата с факти; виждаме сигурност там, където тя не съществува, и пренебрегваме несигурността, дори когато претенциозните статистици се опитват да привлекат вниманието ни към нея. Числата засилват увереността ни в собственото ни познание, при това често пъти безпочвено.
Статистиката е важна. Когато се използват правилно, данните дават възможности на управленските кадри, като им показват пътищата за по-рационалното управление на обществото. Националните статистически институти са свързани с възникването на бюрократичната държава и са ключов фактор във функционирането й. Този тип данни, разбира се, са жизненоважен инструмент за бизнеса.
Въпреки това се нуждаем от превъзпитание по отношение на числата. Глобалната финансова криза, която тръгна от свят, в който господстват цифрите и където цифровите измерители на риска създадоха измамно усещане за сигурност, ни дава възможност да се замислим върху връзката между числата и познанието. Може би ставаме по-предпазливи в начина, по който гледаме на тях. Едно предупреждение – не слагайте тигана, докато рибата е още в морето.