klassa_en Klassa.bg
18-01-2018

Вход|Регистрация|

Главоболията на НАТО през 2017 г.: Тръмп и Русия

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 17.12.2017
  • Видяна: 2225 пъти

 Нови главоболия налегнаха през отиващата си година НАТО, докато Алиансът усилено продължаваше да търси отговор на съществуващите вече предизвикателства - на първо място Русия, но също терористичната заплаха, миграционните потоци, Източна Украйна, хибридната война, пише БТА в свой анализ.

Началото на годината беше белязано от напрегнати отношения между Тръмп и съюзническите страни и институции, изнервени и разтревожени от серията изменчиви изказвания за НАТО от страна на човека, избран за лидер на най-мощната и влиятелна страна в Алианса.

В средата на януари, още преди да встъпи в длъжност, Доналд Тръмп втрещи съюзниците, като обяви в интервю за британския в. "Таймс" и германския в. "Билд", че НАТО има проблеми и е "остаряла" организация, защото не е осигурила защита от тероризма, но в същото време продължава да е много важна за новия стопанин на Белия дом.

Макар да не постави под въпрос същността на Алианса, а само изтъкна необходимостта от реформи за справяне с новите заплахи, с тези твърдения Тръмп силно разтревожи и изнерви съюзниците, които тепърва трябваше да свикват с неговата непредвидимост и провокативните му и противоречиви декларации.

 

През последвалите месеци представители на американското правителство трябваше постоянно да успокояват съюзниците, че нищо не се е променило в подкрепата на САЩ за Алианса. В новините за разговорите на Тръмп с ръководители на страните членки темата за НАТО неизменно присъстваше на първо място.

На първите си лични срещи в Белия дом с британския премиер Тереза Мей в края на януари и с германския канцлер Ангела Меркел през март американският президент изрази силна подкрепа за Алианса. Месец по-късно на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг във Вашингтон Тръмп направо се отрече от твърдението си, че НАТО била остаряла организация . "Казах, че е остаряла. Вече не е остаряла", заяви тогава той, цитиран от Ройтерс, и добави, че Алиансът се приспособява към по-общата си мисия за борба с радикалните ислямисти, за която призоваваше.

През май обаче, в речта си на срещата на върха на НАТО в Брюксел, Тръмп отново хвърли в смут съюзниците, след като не потвърди изрично ангажимента си към принципа за взаимна отбрана.

Успокоението дойде чак на 9 юни, когато той за първи път заяви, че е "абсолютно ангажиран" с член 5 от договора на НАТО и потвърди позицията си месец по-късно в реч във Варшава. Всички свои уверения за неизменната си подкрепа за НАТО обаче Тръмп винаги придружаваше с настоятелни призиви към съюзниците за увеличаване на разходите за отбрана. 

Разпределението на бремето винаги е било болно място в отношенията между САЩ и НАТО, както отбелязва сп. "Форин полиси" в статия от 28 юни. Вашингтон, който покрива огромна част от разходите на НАТО, от години призовава съюзниците да плащат справедливия си дял от цената за отбраната. Тръмп засили натиска и дори намекна, че САЩ може да не се притекат на помощ на дадена страна членка, ако тя не отделя колкото е предвиденото от военния си бюджет за нуждите на алианса.

Още през февруари шефът на Пентагона призова съюзниците да увеличат разходите си за отбрана до края на годината, защото в противен случай Вашингтон "ще намали ангажимента си към тях", съобщи Асошиейтед прес. От името на Тръмп неговият вицепрезидент Майк Пенс неколкократно намекна, че търпението на американците не е безкрайно и те очакват европейците да изпълнят поетия през 2014 г. ангажимент да увеличат разходите за отбрана до 2 процента от БВП в срок от 10 години.

Според източници в Белия дом, цитирани от Франс прес, президентът не изключва възможността да изтегли САЩ от Алианса, ако европейците не увеличат финансовия си принос. "Ще заставим страните от НАТО най-накрая да платят справедливия дял. Те започнаха да увеличават влаганите от тях средства с милиарди долари, но ние няма да се успокоим, докато всички не платят полагаемото се", заяви Тръмп в реч по случай първите 100 дни на поста.

Той не пропусна да смъмри партньорите си от Алианса и в словото си при откриване на паметник в новата централа на НАТО в Брюксел на 25 май. Трябва да се изпълняват финансовите задължения към организацията, 23 от 28 страни от пакта не плащат за това, което би трябвало, за тяхната отбрана, това е нечестно към данъкоплатците в САЩ, заяви американският президент.

Малко по-късно същия ден генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг оповести, че до края на годината държавите от НАТО ще изготвят национални планове за изпълнението на целта за постигането на разходи за отбрана, равни на два процента от техния БВП до 2024 г. Трябва да продължим да инвестираме в отбраната, за да живеят народите ни в сигурност, а не просто, за да угодим на САЩ, коментира Столтенберг в поредния си опит да заглади разногласията между Вашингтон и съюзниците, на първо място Германия, по щекотливия въпрос.

От всички съюзници Германия, чийто разходи за отбрана възлизат на 1,2 процента от БВП, получи най-много упреци от страна на Тръмп въпреки обещанията на канцлера Ангела Меркел, че ще увеличи инвестициите. Берлин "дължи огромни суми" на НАТО и САЩ, които й "предоставят много силна и скъпоструваща отбрана", написа Тръмп в един от многобройните си туитове ден след срещата си с Меркел на 17 март.

Натискът на американския президент по въпроса за разходите обаче получи отпор от германския външен министър - социалдемократа Зигмар Габриел, който определи като нереалистична определената от Алианса цел за двата процента от БВП. Той дори постави под съмнение целесъобразността на повишаването на военните разходи и настоя, че страните от НАТО трябва също да се фокусират върху справянето с първопричините за заплахите за сигурността.

 

Макар отношенията между новото американско правителство и НАТО да бяха белязани от трудно начало, Алиансът неотклонно продължи да засилва отбранителните си способности на фона на нестихващо напрежение с Русия. Както заяви в края на юни председателят на Военния комитет на НАТО генерал Петър Павел, цитиран от "Политико", руската заплаха расте на всички фронтове и макар намеренията на Москва да не са напълно ясни, растящата й военна мощ не оставя съмнение.

 

В рамките на засилването на колективната отбрана след анексирането на Крим от Русия и офанзивата на проруските бунтовници в Източна Украйна през 2014 г. НАТО приключи през годината разполагането в балтийските страни и Полша на четири многонационални батальона с обща численост 4 550 военни. Решението за това разполагане беше взето на срещата на върха на НАТО във Варшава през юни миналата година. По думите на Столтенберг това е най-значимата военна мярка на алианса от времето на Студената война.

Съюзническата активност в рамките на политиката на възпиране на Русия се прояви също с учения в Северния Атлантик за борба с подводници, полети с разузнавателни самолети в балтийския регион, военни маневри от Черно море до Арктика. В края на годината НАТО реши да създаде две нови командвания за подобряване на логистиката на съюзниците, така че да се отстранят слабостите в случай на евентуален конфликт с Русия.

Две са основните събития, предизвикали най-големи търкания между Москва и Алианса - приемането на Черна гора в НАТО и големите руско-беларуски учения "Запад 2017". Никога досега, откакто се разширява НАТО, включването на нов участник в Северноатлантическия съюз не е срещало толкова рязка и болезнена реакция у Москва, писа в. "Комерсант" на 6 юни, ден след като Черна гора официално стана 29-ия член на алианса.

Русия, доскорошен ключов съюзник и водещ инвеститор в Черна гора, сметна тази стъпка за предизвикателство. Кремъл заплаши с ответни мерки и като за начало забрани вноса на черногорски вина в Русия, аргументирайки се с открити в тях пестициди. Москва даде също да се разбере, че ще подкопае туристическата индустрия на малката балканска страна, която силно зависи от гостите от Русия, писа "Файненшъл таймс" на 2 юни.

Ученията "Запад-2017", състояли се от 14 до 20 септември на шест различни участъка от териториите на Русия и Беларус, отново повдигнаха градуса на напрежението между Москва и НАТО. Организацията изрази безпокойство от липсата на прозрачност от страна на Русия, когато става дума за военни маневри. Алиансът упрекна Москва, че е задействала в ученията много повече военнослужещи - по различни оценки между 40 и 70 хил. души, отколкото обявените от нея 12,7 хил.

Русия отхвърли твърденията на пакта и на своя ред го обвини в ненужни провокации под формата на учения на териториите на източните партньори.

На фона на търканията с Русия генералният секретар на Алианса неколкократно през годината внасяше нотки на успокоение и призоваваше да не се драматизира положението, уверявайки, че организацията не вижда непосредствена опасност от конвенционално военно нападение в Балтийския регион.

Каналите за диалог между НАТО и Русия остават отворени, не искаме нова Студена война, не търсим противопоставяне, но сме готови да защитим всеки наш съюзник от всяка заплаха, бяха посланията, изпращани от Столтенберг. За успокояване на напрежението и възстановяване на отношенията допринесоха също провелите се през годината три заседания на Съвета НАТО-Русия, както и първият военен контакт на високо равнище между пакта и Москва от три години: председателят на Военния комитет на НАТО генерал Петър Павел и началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов разговаряха по телефона на 3 март, за първи път след замразяването на отношенията на НАТО с Русия през април 2014 г. вследствие на анексирането на Крим от Русия.

НАТО очаква, че диалогът с Русия ще продължи и занапред с цел да се постигне понижаване на напрежението между Москва и Алианса и той да може да фокусира вниманието си върху други заплахи по цял свят, включително тероризма.   

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Миглена Иванова

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес18.1.2018

    15

  • петък19.1.2018

    14|26

  • събота20.1.2018

    13|27

В мрежата днес

prev
next