Половината българи без водна услуга по евростандарта

Половината от абонатите на ВиК дружествата у нас не получават услуга според евростандартите. Причината е, че или липсва канализацията, или отпадните води от нея не се пречистват преди да се заустят в реките или морето. Това стана ясно по време на конференция, организирана вчера от Българската асоциация по водите и Камарата на строителите в България относно европрограмите ОПОС и ПРСР.

„Около две трети от населението е свързано към канализационна мрежа, а половината - към пречиствателни станции. Това означава, че само за 50% от потребителите цената е трикомпонентна - довеждане на питейна вода, канализация и пречистване“, обясни Ивайло Касчиев, директор „ВиК услуги“ в КЕВР.

По думите за водните дружества, чиито бизнес планове са приети от регулатора

средното поскъпване на услугата е около 15%

Той обаче уточни, че ръстът на цената е различен и зависи от това дали потребителят плаща само за питейна вода, или в цената са включени и канализация и пречистване на отпадните и добави, че една трета от ВиК операторите не са подготвили бизнеслановете си за следващия петгодишен период.

Зам.-министърът на регионалното развитие Малина Крумова обясни, че цитираната от доста време сума за модернизация на ВиК мрежата у нас от 12 млрд. лв. не включва редица средства за постигане на ефективност и устойчивост в сектора и подобряване на качеството на услугата. Според нея основа за развитието на ВиК сектора трябва да е не оперативната програма, а цената на услугата, плащана от потребителите и това е целта на реформата. „В България водопроводната мрежа достига до 98% от населението, но тя е много стара, често аварира и загубите по нея са изключително големи“, припомни зам.-министърът на МРРБ.

На конференцията стана ясно още, че по

ОП „Околна среда“ ресурсът за водния сектор е 2,3 млрд. лв.,

а започнатите 11 процедури са на стойност над 880 млн. лв. По думите на зам.-министъра на околната среда Атанаска Николова в момента активно се работи по ранните и фазирани водни проекти с бенефициенти общините Асеновград, Плевен - Долна Митрополия, Добрич, Приморско, Чирпан, Елхово, Айтос, Враца, Банско, Варна - Златни пясъци, Видин, Тервел и Ямбол. Пречиствателните станции на Шумен и на Раднево от фазираните проекти вече са готови.

Зам.-министърът на земеделието Лозана Василева информира, че за първия прием по селската програма са постъпили 925 заявления за подпомагане с общ размер на исканите инвестиционни разходи от над 1, 080 млрд. евро. „По тази причина за предстоящия втори прием на заявления за подпомагане по подмярката на последния комитет за наблюдение на ПРСР

се реши да се въведе ограничение

и община с одобрен проект по конкретна дейност от прием 2016 г. да няма възможност да кандидатства с проект за същата дейност. Кандидатите ще имат възможност да подават по едно заявление за подпомагане за всяка допустима дейност в приема по подмярка 7.2, но не и с повече от три заявления за подпомагане в целия период на прием“, посочи заместник-министърът на земеделието.