klassa_en Klassa.bg
17-11-2017

Вход|Регистрация|

Ваня Григорова: Работодателските организации не представляват интересите на българския бизнес

Автор: Дея Йорданова

image

 "След социализма е срамно да се говори за класи. Много е драматично, много ни тежи периода преди 1989 г., защото ни кара да бъдем неискрени. Колко пъти чуваме дори в синдикатите да се говори за експлоатация. А експлоатация безспорно има!", казва Ваня Григорова - икономически съветник на КТ "Подкрепа" и председател на сдружение "Солидарна България".



- Да започнем от инициативата „Да премахнем неравенството“ – колко подписа събрахте и какво искате да постигнете с тях?

 

- До момента са около 28 644, като продължават да пристигат подписи от структури на „Подкрепа“, малки партии или хора, които са изтеглили формуляра от сайта. Крайната цел е въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата за всички доходи. Ако човек получава заплата от 1000 лв., искаме първите 460 лв. да не се облагат (от догодина първите 510 лв.). Искаме да се облага само разликата. Това е нормална европейска практика, само Унгария прави изключение, където законът се отнася до семейни двойки.

 

- Искаш да кажеш, че дори във водеща икономика като немската има необлагаем минимум?

 

- В немската икономика има сериозна прогресивна данъчна скала, освен необлагаем минимум. Има и други страни с плосък данък, но дори и там държавата се е погрижила да можеш да се издържаш нормално като е въвела необлагаем минимум т.е. преди да започнеш да се грижиш за обслужването на обществото да можеш да се грижиш за себе си. Освен това искаме намаляване на ставките за храни, лекарства, детски стоки, книги. Прилага се навсякъде в ЕС. Единствената държава, която не прилага диференцирани ставки е Дания, но тя има множество други социални механизми за подпомагане на гражданите – безплатни лекарства, учебници и други.

 

Добре, но 28 000 подписа какво могат да променят?

 

И 100 000 да бяха пак нямаше да могат да променят нещо, защото законодателят е решил, че данъчната тема не може да се обсъжда от редовите граждани. Не може да се провежда референдум по данъчни теми. Затова ние сме регистрирани като гражданска инициатива. Ще вкараме подписите в Народното събрание, а депутатите са длъжни в комисия да обсъдят предложението и да ни отговорят – да или не. Знаем какъв ще е резултата, но сме длъжни да поставим темата за дискусия.

 

Когато се случи „данъчния преврат“, с който беше въведен плоския данък, това стана по крайно недемократичен начин. Бяха изпратени писма от 100 НПО-деятели в подкрепа на тогавашната идея, които обясняваха как данъците трябва да се намалят, за да останат повече пари в хората. Сега не са 100 НПО, но пък са хиляди граждани и смятаме, че това изисква съответното уважение към исканията ни.

 

- В тристранните съвети, където участват работодатели, синдикати и държавата, прави ли се обсъждане на този въпрос, още повече, че обещаните големи инвестиции след въвеждането на плоския данък не се случиха, даже през последните две години са доста малки?

 

Това е старо становище на синдикатите, още преди аз та отида да работя в „Подкрепа“. Намерих детайлни анализи колко вреден ще бъде плоския данък, още повече без необлагаем минимум. Тогава никой не е обърнал внимание, защото правителството не е длъжно да се съобразява със синдикатите. Въпреки това всяка гадина синдикатите вмъкват по едно изречение, в което подчертават, че са за прогресивното данъчно облагане.

 

- Какъв е смисълът тогава да ги има тези тристранни съвети?

 

Понякога ми се струва, че са създадени, за да покажат, че правителството се вслушва в синдикатите и работодателите. Не е лошо, разбира се, да седнем и да изговорим проблемите. Но е важно да се знае, че на тези тристранки не гласуваме и не се вземат решения. Може да има значение, ако петте работодателски организации и двата синдиката са на едно мнение, тогава може да се каже, че „партньорите не са съгласни“. Но правителството винаги може да се позове на тази част от партньорите, които го подкрепят.

 

Дърпа ли увеличаването на минималната работна заплата и другите заплати нагоре?

 

Да, дърпа. В момента по-голям стимул за увеличаване на средната работна заплата е факта, че работодателите вече имат по-малка възможност да избират служителите си. Не, че съвсем нямат. Истината е, че кръгът от хора, от който могат да избират, става все по-малък. Това е причината работодателите да оказват невероятен натиск за облекчаване на вноса на работна ръка от други държави.

 

- Защо няма голям, истински протест, който да се изплиска по улиците и да доведе до повратна точка по някои от важните въпроси?

 

 Ако питате защо синдикатите не са мотор на такъв протест, то трябва да кажем, че 15 % от хората, които работят, членуват в синдикати.

 

Какви са вашите членове – оставам с впечатление, че са по-скоро шивачки или работници в някой дърводелски цех, но не и хора от IT сектора, художници, не виждаме градските професии вътре?

 

Защото този тип градски професии все още не са разбрали, че са наемни работници. Те все още се имат за елит. А синдикат може да има там, където хората на място правят синдикална структура. Те трябва да ни потърсят. При нас идват заявки много повече от музикални и театрални среди, отколкото от IT сектора. Което не означава, че в този сектор няма синдикат. В „Подкрепа“ имаме такива членове от 5-6 години. Когато получават 1500-2000 лв. заплата, те смятат, че нямат нужда от защита.

 

Когато беше приет Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, беше дадена възможност да се направи списък на професиите, които да не минават през пазарен тест. Това означава, че работодателите не са длъжни да питат в България има ли хора, които отговарят на тази длъжност, а направо да наемат човек отвън. Първата професия, която влезе в този списък беше именно IT специалиста, дори без да се направи разговор между синдикати и работодатели. Те не разбират, че скоро няма да са последната стъпка на работодателите, които бягат от Западна Европа, за да имат по-малко разходи. Вече отминава стъпката България и се прави крачка към Молдова и Украйна, където заплатите са още по-ниски. Вече им е отнета възможността да са най-евтините в Европа.

 

Същевременно IT секторът е един чудесен параван за управляващите, че има хора, които могат да успеят с труд и да имат добри доходи по честен начин. Постоянно се говори за размера на доходите в IT сектора.

 

Твърди се, че те са 100 000, защото в бройката са включени работещите в кол центровете. Но ако питаш мениджър в Западна Европа това високо квалифициран служител ли е, ще ти каже, че знаенето на езици не означава, че е така. Разбира се, много е хубаво да знаеш езици, но това не означава, че съответният човек може да съобразява, че има високи умения в някаква ценна, конкретна област.

 

Факт е, че в кол центровете масово има проблем с това да отидеш до тоалетна, да излезеш в болнични, има свидетелства за това, че ръководителите в тези структури упражняват натиск върху работещите. Това показва, че тези хора са наемни работници. Те на никого не са шефове. Трябва да разберат, че след като работят за някого, след като зависят от месечна заплата, а не от печалба, те имат нужда от някой, който да защити правата им и това е синдикатът.

 

Една синдикална структура работи по следния начин: събират се хората, обсъждат какъв проблем имат и чак тогава се обръщат към централата на синдиката с въпроса какво биха могли да направят. Тя може да им помогне с юридическа, икономическа експертиза и пр. Основната цел на синдиката на дадено работно място е да постигне Колективен трудов договор. Само с КТД могат да се договарят по-добри условия за синдикалните членове отколкото за другите служители във фирмата, както и да надскочиш индивидуалния си трудов договор. През една или две години можеш да договориш по-добри условия за себе си.

 

- Колективен трудов договор може да се случи в голямо предприятие, но какво да направят служителите в малки фирми от по 10-20 човека?

 

Много е трудно, но все пак 10 души не са малко. Има браншови синдикални структури, но в България няма практика в тази област. Това е проблем на мисленето на управляващите. Ако се е сключил един КТД в дадена фирма, той да се разпростре в целия бранш. Това е практика в нормалните, цивилизовани западни държави. Така биха могли да бъдат обхванати фирмите с по 10-20 работника.

 

Ако работодателите покрият по-голяма част от работодателските организации и синдикатите обхванат по-голяма част от работещите хора, тогава нещата биха изглеждали различно – сключеният някъде Колективен трудов договор да важи за всички.

 

В момента работодателите искат да има минимална работна заплата по сектори. Само че като нямаме такива развити взаимоотношения, ще се случи това което стана с минималните осигурителни доходи – работодателите просто ще бойкотират процеса и минималната заплата няма да се увеличава. Това е причината, поради която ние от синдикатите сме категорично против да се договорят секторни минимални работни заплати и да се премахне националната такава. Ние казваме – нека има обща минимална заплата и да си преговаряме за секторни. Но те не искат да има това задължително дъно, за да могат да паднат под него.

 

- Какви са работодателите, които участват в тристранния съвет? Постоянно чета, че работодателите са недоволни от качеството на кадрите, нарекоха работещите „търтеи“, искат да се махне добавката за прослужено време и т.н. Кои са тези хора и от какво толкова са недоволни? Каква част от бизнеса представляват те?

 

- Покриват долу-горе 10% от бизнеса в България. Не е само едрия бизнес. Разбира се, няма го кварталното магазинче, но има и по-малки фирми, които участват.

 

Проблемът е, че националните работодателски организации не представляват реално интересите на българския бизнес. Имам ясни и неоспорими доказателства за това. Давам пример с преговорите за минималните осигурителни доходи. Когато миналата година решиха, че ще ги бойкотират, това беше спуснато от националните работодателски организации. Междувременно вече бяха сключени 5-6 споразумения за минимални осигурителни доходи между работодателски и синдикални структури. т.е. реалният бизнес вече беше сключил споразумения, но националните организации казаха „не, не, няма да има такова нещо“. Натиснаха ги и си оттеглиха подписите. Няма такъв механизъм „оттегляне на подпис“, това е нонсенс. Вече си казал „да“. Затова миналата година бяха замразени минималните осигурителни доходи.

 

Тази година преди да направят демонстрациите с „търтеите“ вече имаше едно сключено споразумение между работодателска и синдикална организация. Месец и половина по-късно им се обаждат от работодателската организация и им казват да си оттеглят подписа. Вижда се, че хората на терен продължават да работят по този начин. Не е вярно, това което казват работодателските организации.

 

- Нека се върнем на акцията за събиране на подписи. Всъщност вие правите една стъпка към премахване на плоския данък, така ли?

 

Ако трябва да говоря за себе си, за позицията на „Солидарна България“ и на синдиката „Подкрепа“ - да, ние сме за преминаване към прогресивно данъчно облагане. Но ако трябва да говоря от името на хората и организациите, които са дали подписа си в сегашната инициатива „Да премахнем неравенството“, то някои от тях казаха изрично, че дават подписа си само за необлагаемия минимален доход, но не и за въвеждането на прогресивно данъчно облагане. Ние само започваме разговора за това.

 

Какъв е основният им аргумент?

 

Смятат, че ще им се наложи да плащат повече данъци, ако се премахне плоския данък. За съжаление има тежко неразбиране за това какво е прогресивно данъчно облагане и затова хора, които могат само да спечелят от него, всъщност са против него. Така те пазят интересите на тези, които получават месечни доходи в размер на няколко десетки хиляди.

 

Давам пример. Направихме сравнение как се е отразила данъчната реформа на отделните видове доходи преди 10 години. Сравняваме 2006 и 2010 г. , които са равно отдалечени от промяната. Хората с най-ниските заплати, в размер на минимална работна заплата, започват да плащат и това е безспорно лошо за тях. За средните доходи данъчната тежест се е увеличила с 460%. Не говорим в абсолютни стойности, защото през 2006 г. те са били различни от тези през 2010 г. Защо не ползваме средно аритметично? То се изразява най-точно чрез мусаката – едните ядат картофи, другите ядат кайма – средно всички ядат мусака.  За да се избегне този ефект има друг показател, който е много по-добър. Това е заплатата на средния човек в икономиката. Ако ги наредим възходящо от най-ниската до най-високата заплата, после хващаме този в средата и неговата заплата е средната за икономиката. Точно на този човек данъците са се увеличили с 4,6 пъти от 2006 до 2010 г. Само хората с високи доходи са били с намалени данъци. Като под високи доходи разбираме минималната заплата умножена по 20 пъти.

 

Ако в момента един човек с 1000 лв. заплата започне да се дърпа и да гледа със съмнение на нашата инициатива, това ме кара да изпитвам тежко съжаление към нас като общество. Такъв човек не може да загуби. Но той гледа на себе си като на някаква средна класа колкото и нелепо да е това.

 

- Има ли средна класа в България? От години си говорим за изтъняването й – това са хората, които имат средства да образоват добре децата си, да се чувстват спокойни, че могат да отидат на почивка, пътуване, концерт, ресторант, театър и про. Има ли я тази класа, която да участва в обществения дебат и дори в протестите?

 

- Няма ясно определение за средната класа. За мен средната класа е от типа на IT специалистите - с по 2-3-4 000 лв. заплата. Лошото е, че много от тях са откъснати от реалния живот и това е нормално. Битието определя съзнанието. Ако не усещаш трудностите на всички останали, няма как да се бориш с тях. Ти не си политик, за да имаш поглед над цялото общество. На теб не ти е работа да посещаваш всеки ден сайта на Националния статистически институт и неговата база данни. Ти си заобиколен от твоя кръг, вашият проблем е в кой бар да отидете, за да си починете от всички проекти, програми и т.н. Разбирам ги, живяла съм така. 

 

Но ние не можем да живеем в балон, който да ни отдели напълно от всичко останало, дори да имаме тези доходи. Все ще ни се наложи да отидем на лекар, например, и ще се сблъскаме с киселата медицинска сестра, която едва живее със своите 600 лв. заплата.

 

 Те не вземат даже 600 лв. заплата. Нашите медицински сестри бягат не само в Западна Европа. Медицинските сестри от Русе, Силистра и Шумен всеки ден пътуват до Румъния за по-добри заплати, а вечер се връщат вкъщи. Точно затова е цинично изказването на работодателите, че хората ще бягат каквито и да са заплатите. Та те пътуват до Румъния за 100 евро повече.

 

Защо нямаме работодатели, които да инвестират в бизнеса и хората си? Сякаш предпочитат да си купят новото „Ламборгини“, а не да пратят работниците си на обучение или да подобрят условията на труд. Защо я нямаме тази култура 30 години след началото на прехода?

 

Има такива, но са малко. Масовият работодател предпочита да демонстрира луксозен начин на живот вместо да инвестира в нещо дългосрочно. Късогледи са. Още не сме надскочил етапа на първичната радост от лъскавата играчка и показността. Искат да демонстрират, че са аристокрация първо поколение, а някои искат дори да са по-висша раса, стигат в абсурда си до генетични заключения.

 

Има ли класи в България? Никой не говори за класи.

 

След социализма е срамно да се говори за класи. Много е драматично, много ни тежи периода преди 1989 г., защото ни кара да бъдем неискрени. Колко пъти чуваме дори в синдикатите да се говори за експлоатация. А експлоатация безспорно има!

 

Върви ли още този номер с шивашките фабрики, работата за жълти стотинки и липсата на почивка за отиване до тоалетна?

 

Този проблем продължава да си стои. Много е трудно да се стигне до тези хора, те са наплашени… Все някога ще се организират, но трудно. „Подкрепа“ има на някои места такива структури. В момента може да се види такава организация в предприятието „Ролман“ в Петрич, ако не се лъжа. Те са в период на преподписване на Колективен трудов договор и тъй като собственикът не иска да удовлетвори исканията на синдикатите, хората се готвят за стачка. Това няма да е първата стачка там. Преди 10 години се е стигнало до съд. Собственикът е съдил „Подкрепа“.

 

Ето, че и в този сектор може да се получат отстъпки, когато хората са организирани. Тогава работниците са получили това, което са искали. Не отиват хора от централата, които да ги подкокоросват, а те сами започват да търсят решение. Когато хората са синдикализирани, започват да се интересуват от трудово законодателството, какви са възможностите за допълнително заплащане, за отвоюване на допълнителни права в колективни трудови договори.

 

Това, което прави централата е да им даде рамката. Когато седнат на масата за преговори могат да настояват да получат от работодателя списък на щатните бройки и основните заплати, за да знаят работниците в каква среда работят. Иначе работникът е едно болтче, което отива на работа, работи и си тръгва. Когато е част от синдикат, той е част от хората, които вземат решение. Той не е безгласен.

 

Например, отскоро имаме структура в „Чистота Искър“. Това бяха хора, които не знаеха какво е синдикат, бяха заплашени с уволнение. В момента, в който станаха част от ръководството на синдиката, вече не са заплашени от уволнение. Вече имат самочувствието да пишат официални писма, да седнат на една маса с директора, счетоводителя и юриста на фирмата. Иначе трябва да се радваш само на снисходително потупване по рамото от шефа. 

 

Тече цивилизационен процес?

 

Той ще тече много по-интензивно, ако повече хора се включат в него. Не могат да разчитат, че някой ще дойде и ще им оправи живота.

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес17.11.2017

    15

  • събота18.11.2017

    14|26

  • неделя19.11.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next