klassa_en Klassa.bg
17-11-2017

Вход|Регистрация|

Изявите на Местан търсят разкъсване на българската нация

Велиана Христова

image
  • Автор: klassa.bg
  • Дата: 9.11.2017
  • Видяна: 1635 пъти

 МИРОСЛАВ ПОПОВ е юрист, съпредседател на Съвета по етническите отношения и правата на човека към Националния съвет на БСП. Работи в областта на етническите въпроси, националната държава и защитата на правата на човека. Бил е заместник-председател на Националния съвет по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет.


"Държавата игнорира своите задължения да контролира това, което става на нейната територия, и би трябвало да бъде в интерес на всички граждани."

- Дни наред вече обществото шуми около думите на Лютви Местан, че той е турчин и иска етническите турци у нас да бъдат признати за малцинство. Преди същият човек приказваше, че всички в България сме българи, независимо от етноса!
- Няма съмнение, че г-н Лютви Местан етнически се чувства като турчин, това е негово право. Големият въпрос е, че в българското общество в последните поне 15-20 години въпросът за етническата идентичност беше съвършено съзнателно мистифициран. Когато се казва, че  по силата на нашата Конституция в България няма малцинства, много рядко някой пояснява какво означава това. Конституцията е основен закон, той се занимава с неща, от които следват права и задължения. Какви права следват от това, ако една общност бъде призната за малцинство в конституционния смисъл на думата? Тук е голямата спекулация, дори подлост. Конституционното признаване на едно малцинство като колективна общност означава, че тя - колективната общност, става част от публичната сфера и сама генерира публична власт или е съпричастна към публичната власт. Това не се разбира - публично-правният въпрос е генерира ли малцинството самостоятелна власт. Етновласт. В укриването на този въпрос е същността на злоупотребата. При управлението на десницата България заема между 110-то и 115-о място по свобода на медиите. Има две мъглявини. Ако става дума за свободата да се говорят глупости, да се бръщолеви, в България тази свобода е пълна. Би могло дори да сме на първо място. Но когато става дума да се дискутират важните обществени въпроси, там сме на 115-то място.  
- Бихте ли анализирали малко повече злоупотребата, за която говорите? 
- В България има общински избори и чрез тях се генерират общински съвети; има национални избори и чрез тях се избира Народно събрание. Това са публичните представителни органи. Хора с етнически или религиозно малцинствена идентичност естествено, има и никой не го оспорва, но тази идентичност, да я наречем "етнографска", не генерира власт по нашата Конституция и според  преобладаващата част от конституциите на Европа. Генерирането на органи на властта на самостоятелно етнополитическо представителство - това е неприемливото в искането на г-н Местан. Резултатите от подобно генериране, впрочем, са в основата и на кървищата в бивша Югославия, в Босна и други републики, по-рано в Ливан. Те са в основата и на горещия конфликт в Каталуния. 
Българската конституция, както повечето от новите европейски конституции, прогласява принципа на суверенитета с формулировката "никоя част от народа няма право да изземва неговия суверенитет". В случая и с референдума в Каталуния, и с изговорените щения на г-н Местан се прави опит една малцинствена общност някак да узурпира националния суверенитет. Ето по този въпрос българското общество трябва да е категорично. Т.е. представители на етническите и религиозни общности участват свободно в целия политически живот, имат, като граждани, всички човешки права, но изграждането на паралелна политическа система за представителство на малцинствените общности е неприемливо. 
- Ами, че това и за самата Турция е неприемливо, там категорично не се допускат малцинства.
- Естествено. Представители от малцинствените групи в лично качество, участват в политическия живот, избират когото харесват, понякога  в недемократични държави могат да ги арестуват, в лично качество, ако нарушават закона. В случая с г-н Лютви Местан виждам опит за подмяна на базисния принцип на българското държавно устройство. Дали това е едно държавно устройство на принципа на гражданската нация - всеки участва в политическия живот като гражданин, без оглед на неговия етнос, религия и т.н., или обратното - участва в политическия живот като принадлежащ към определена етническа или религиозна общност. Всички опити в последните 25 години в Европа и не само да се изграждат политически общности на етническа основа са завършили катастрофално. Европейските общества трябва като дявол от тамян да бягат от политическия етноцентризъм.
- Местан всъщност повтаря стари щения, като тези на братята Юзеир от 2009 г...
- Преди братята Юзеир са говорили подобни неща и други радикални фактори у нас. Факт е, че бивша Югославия, а може би и бившият Съветски съюз, допускаха неприемливи експерименти с един подобен етноцентризъм. Мисля, че това е една от причините за разпадането на тези държави. 
- Защо Местан прави това сега? Сам заяви, че има финансови трудности - може би се надява Турция пак да му отвори кранчето, или влиянието му съвсем намаля и той иска да го реанимира сред тези общности?
- Лютви Местан вероятно се чувства като притиснат до стената от своите. Той се оказа неуспешен лидер на една алтернативна на ДПС политическа сила. 
- Тя е отново етническа, но съдът я допусна, в нарушение на Конституцията!
- Аз имам много сериозни претенции към българското правосъдие в този му пункт. Не може да не се разбират елементарни неща, очевидни неща.
- Но всеки опит за противопоставяне на  антиконституционни прояви среща веднага обструкции от едни западни фондации, които са уж частни и които заявяват, че дискриминираме малцинствата. Имат ли някакво основание да твърдят, че тук не се зачитат правата на малцинствата?         
- Едно от разумните неща, които се казаха в дебата в последните 72 часа, беше въпросът: "Кои ваши права са нарушени?" Защото нарушени права няма. България строго зачита правата на лицата, които не са от български етнически произход и на всички граждани. И това е десетилетия наред. Сблъскваме се с един много "елегантен" механизъм да се притиска една държава чрез блъфиране за нарушение на правата на малцинствата. Много подъл е този механизъм.
- Според мен, зад камуфлажа за искане на права всъщност се искат привилегии. Правата на тези наши съграждани са еднакви с нашите, на всички българи. Просто се искат привилегии за една етническа група над други. Можем ли така да кажем?
- Можем - има го и това. Но за мен другото е още по-важно. Търси се разкъсване на единното българско политическо тяло, наречено българска нация. Това е, което видяхме в бивша Югославия. Пътят на политическия етноцентризъм е път към ада.
- Неотдавна главният прокурор Цацаров заяви, че има данни за това, че в България тече чужда ислямска инвазия. Включително с финансиране отвън на ислямски училища към джамиите, медресета. Е, и? След като той има данни, защо нищо не следва?
- Аз бих препоръчал първо да помислим за двата Пазарджишки процеса, да проследим движението на пренията и решенията, които се взимат по тях. Те показват една не особено висока компетентност по етническите и религиозните въпроси у българското правосъдие. Нямам предвид лично Цацаров. Изключително силен натиск се упражнява не само от визираните фондации, за които споменахме, но и от много други фактори - официални и полуофициални, по посока на това на България да се натрапят съвършено непродуктивни и дори саморазрушителни модели на регулиране на междуетническите и междурелигиозните отношения. Кое е новото и важното в цялата тази история? Новото е, че Движението за права и свободи в по-голямата част от своето развитие се въздържаше, внимаваше да не се минат някакви граници. Очевидно, за екипа на г-н Лютви Местан нарушаването на границите на допустимото, на приемливото именно днес е много важно. Това вероятно е начинът на неговата легитимация. То влече открито конфронтиране срещу основи на българската държавност. Но ще подчертая - това нямаше да се случи, ако българският национален обществен дебат имаше едно по-откровено, по-честно и по-конституционно съобразно разбиране за базисните въпроси. За съжаление, много свестни хора или си отидоха, или се пооттеглиха от тези дебати, а вместо тях позициите в публичното пространство се заеха от личности, които нямат необходимата подготовка.
- Ако говорим за образованието, има официални духовни училища, които обаче не са държавни - те принадлежат на съответното вероизповедание, финансират се от него, държавата няма контрол върху тези училища. Да не говорим за тези медресета към джамиите в смесените региони. Там никой не знае какво става. 
- Българското общество трябва да изработи свой адекватен механизъм. Ние се успокояваме, че нашият ислям не е "онзи" ислям, че като че ли радикализмът няма тук почва. Надявам се това в последна сметка да се окаже вярно. Но това не означава, че няма много тревожни факти и тенденции и че ние не трябва да виждаме какво се случи в много други европейски държави. Как стана така, че още през 90-те години Западна Европа се "покри" с ислямски учебни заведения, което се схваща като една подадена ръка към новите мюсюлмански общности, мигранти първо и второ поколение. Една немалка част от тези средища се оказват центрове на радикализма. Регистрира се учебно заведение в което ще се преподава ислям, но не се упражнява адекватният контрол, не е ясно кой какво точно проповядва и  чрез образователната система се произвеждат млади радикални ислямисти. Радикалидни, например, защото мислят така: всички тук, в Европа, сте един незаконен свят, истинският законен свят е онзи, който е по законите на Корана, той е някъде другаде. Мигранти напускат своите мюсюлмански държави, с традиционен ислям, пристигат в Европа и вместо да се опитат да приемат европейските реалности, решават да наложат тук някаква крайна ислямистка доктрина - включително и върху хората, които не са мюсюлмани. Ето тук е противоречието. И на този фон определени структури, неправителствени организации, понякога партии внушават, че това трябва да се приеме като част от реалността. Един кмет на голям западноевропейски град каза, че терорът е част от нашия живот. Може да е част, но това е много лоша част, отвратителна част от нашия живот и с нея трябва да се борим безмилостно.
- Ако държавата предприеме стъпки за контрол върху духовните училища, това дискриминация ли ще бъде?
- Никаква дискриминация няма да е. Държавата е длъжна. Неолибералната държава е една много ленива държава. Мързи я. И защото е мързелива, тя не упражнява контролните си функции, които следват от собствената й логика.
- И от собствените й закони.
- И естествено от законите. Тя игнорира своите собствени публично-правни задължения да контролира това, което става на нейната територия и което би трябвало да бъде в интерес на всички граждани. Оттук следва един извод по повод радикалния ислям. Нито един от тези радикални ислямисти, които извършиха чудовищни терористични актове в Западна Европа, не е слязъл от Афганистанските планини. Живял е в това европейско общество, бил е в някаква вътрешна емиграция и се е самоосъзнал като враг на това общество, което му е дало подслон. И европейските институции това не са го доловили, не са намерили отговор. Изглежда десничарят Себастиан Курц в Австрия ще се окаже по-прав от някои други западни политици.
- Защо?
- Ами, той спечели изборите и до броени часове ще стане канцлер. Тъй като Австрия, изработвайки нова версия на Закона за исляма, който е от 1912 г., постави нещата на много точна основа. Държавен контрол върху ислямските учебни заведения, висше мюсюлманско образование само в държавен университет, духовниците мюсюлмани да бъдат - Каракачанов каза лицензирани, не е тази думата, но трябва да имат правоспособност по австрийския закон. Мюсюлманските проповеди трябва да са написани предварително, да се знае, какво се проповядва. Т.е. един съвършено обоснован справедлив ред на публичен контрол от страна на обществото върху тези средища. Това е съвършено справедлива мярка.
- Според нашия училищен закон, всички училища се контролират строго от държавата, учителите пишат по цели дни отчети, бумаги, справки. Не е ли нормално и останалите училища, т.е. духовните, да бъдат контролирани в подобен режим?
- Не е възможно да е друг режимът. Аз заявявам много лична позиция: аз не приемам наложеното някъде през 2002-2003 г. мнение, че часовете по религия за свободно избираема подготовка трябва да са отделни - мюсюлманчетата учат ислям, християнчетата - православие и т.н.
- Това се нарича вероучение и го иска и нашата православна църква, според мен - без да мисли. 
- Това противоречи на основен, ако щете Кораничен принцип, в който на пророка му е издиктувана оценката: "Хора, създадох ви различни, за да се опознавате". Този начин на разделно преподаване на ислям и православие разкъсва единното тяло на училищната общност. Напротив, нужно е общо преподаване на всички ученици на религиите - единия срок християнство, другия срок ислям и т.н. Децата трябва да се опознават помежду си, а не да се чудят какви са ония другите. 
- Нима това не се разбира от БПЦ, та тя периодично натиска за вероучение?
- За Българската православна църква можем да говорим само хубави неща и нищо друго. Но изглежда някои посредници, идва ми на ум руската дума "сталкер" на братя Стругацки - пренасят проблемите на мюсюлманското вероизповедание в православната църква, мотивирайки я в определена посока. Тя не е вярната. България, все пак е светска държава и слава Богу. 

Коментари (1)

Осман каза: 2017-11-09 19:40:10

ДОСТ ще отнесе този въпрос до Европейските институции, България няма да има никакъв шанс. ТУРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ПОКРИВА ВСИЧКИ ТЕЗИ ТОЧКИ ТАКА ЧЕ НАЦИОНАЛИСТИТЕ МОГАТ ДА ЛАЯТ КОЛКОТО ИСКАТ

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес17.11.2017

    15

  • събота18.11.2017

    14|26

  • неделя19.11.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next