klassa_en Klassa.bg
20-11-2017

Вход|Регистрация|

Европейски лутания

Кризи и знаци - има ли обаче кой да ги прозре?

image

Кризи и знаци - има ли обаче кой да ги прозре?

 Европа и ние - такова е общото възприятие сред българите. Не се идентифицираме с процесите по вземане на решения в Евросъюза и гледаме на Брюксел като на нещо отделно от нас, спускащо нареждания. А не бива да е така - убедеността си в това изрази евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев на дискусия "Предизвикателствата пред ЕС в началото на новия европейски политически сезон: Поглед от София", организирана от Европейското движение и Съюза на европейските федералисти съвместно с Информационното бюро на Европарламента в България. Напълно е прав г-н Ковачев. Само че като обигран политик отбягна конкретния отговор на въпроса на ДУМА на какво се дължи това възприятие, дали от Европа ни го вменяват този образ или ние с липсата на конкретна позиция по редица въпроси и нейното твърдо отстояване сами си отреждаме ролята на "мрънкаща периферия", както ни определи френският посланик в София. И като се има предвид, че самият български премиер Бойко Борисов обича да говори за началници. В стремежа си да избяга от конкретен отговор г-н Ковачев отиде дотам, че се впусна в размисли за хибридната война, която се води чрез някои медии, които, съобщавайки фалшиви новини, демонизират образа на ЕС. Добре, че поне сам евродепутатът отбеляза, че се отклонява от темата...

Хора с комплекси вменяват такива на хората от комплексите, така в полушеговит тон отвърна евродепутатът от гражданската квота на БСП Петър Курумбашев, който даде за показателен пример обичайната реплика "Ние като отиваме в Европа". Как отиваме, ние не сме ли в нея, недоумява Курумбашев. Според него такъв тип поведение е лесният начин да бягаш от отговорност, а за да отстояваш позиция и да заставаш зад взето решение, се изисква политическо мъжество. "Какво като казваш, че ти се е обадила Меркел по телефона и ти е казала това-онова? По този начин олекваш", отбеляза евродепутатът. Той даде за пример изказване на лидера на френския "Национален фронт" Марин льо Пен пред Европарламента към германския канцлер, в което казва, че Меркел си е довела вицеканцлера, визирайки тогавашния френски президент Франсоа Оланд. "Ако имаш желание да се подложиш, никой не може да те спаси", убеден е Курумбашев.
10 години след приемането ни в ЕС все още не можем да намерим достойното си място в него и се чувстваме като втора ръка страни, като онези, които са на най-ниската скорост - нали все по-често в рамките на съюза се говори за многоскоростно развитие. Неприемането ни в Шенген, както и прословутият мониторинг, отдавна превърнал се в неефективен инструмент, са основателни причини за това усещане. Така приятно ни стана, когато в традиционната си реч за състоянието на съюза председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер сърдечно, заедно с Румъния и Хърватия, когато изпълни критериите, ни приласка в дверите на Шенгенската зона. Естествено призивът му бе посрещнат на нож от върлите противници на приемането ни като Холандия, Германия и Австрия. "Съветът на ЕС не прави нищо по въпроса. Файлът още не е отворен", коментира Петър Курумбашев на споменатата дискусия. Той отбеляза, че ще инициира в средата на ноември среща между български и румънски евродепутати, които да излязат с обща декларация за Шенген. Ще бъдат обсъдени и т.нар. пакет за мобилност и предложенията, свързани с командироване на работници и каботажа.
Правейки сравнителен анализ на речите на Юнкер и френския президент Еманюел Макрон, Петър Курумбашев отбеляза, че председателят на ЕК е обърнал внимание на разширяването на съюза със страните от Западните Балкани. Именно тази тема бе определена като приоритетна по време на българското председателство на Съвета на ЕС. И Курумбашев, и Ковачев са категорични, че България има интерес тези държави да бъдат приети в ЕС и тяхната европерспектива минава през съвместни проекти и изграждането на транспортни коридори. "През това време обаче ние трябва да правим конкретни проекти. Наличието на балкански транспортни коридори - разбира се, съгласувано с европейските такива ще свърже много по-бързо тези държави. Когато е строила пътищата си, Римската империя не е мислела кой знае колко за това кои държави са в Римската империя, кой ще е следващият член и как ще го присъединят. Пътят е направен - оттам минава не само войската. По него се осъществява и културен обмен, и бизнес. Пътищата остават много време след империите и съюзите - Съветски, Европейски и др.", заяви Курумбашев. Той говори за три транспортни проекта - от Сплит, Хърватия, до Сараево, Босна и Херцеговина, и Ниш, Сърбия; от Прищина в Косово до Ниш в Сърбия; от Скопие в Македония до българската столица.
В определяната като амбициозна реч френският президент се обяви за създаването на нови институции и по-конкретно за парламент на еврозоната, което обаче ще доведе до по-голямо разделение и обособяване на ядро от страните, които са в пространството с обща валута. "България трябва да е сред противниците на това предложение", отбеляза евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов, който взе участие в дискусията чрез видеообръщение. Предложението на Макрон за общ бюджет на еврозоната все още не среща одобрението на германските му партньори. Именно то би навредило и на кохезионната политика, бъдещето на която е под голяма въпросителна.
Като виден федералист Андрей Ковачев предпочита да нарича Федерика Могерини външен министър на ЕС, вместо да използва сложното наименование "върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност". Именно това е един от големите проблеми на ЕС, който също допринася за разделението между страните членки - повече интеграция или напротив, реализирането на идеята за Европейски съединени щати или по-малко федерализъм. Изненадващо председателят на ЕНП и зам.-председател на германския Християнсоциален съюз Манфред Вебер в коментар за "Монд" се обявява за Европейски съюз на народите, а не на технократите, при положение че именно технократското управление на ЕС го доведе до днешното незавидно състояние...
Няма ли създаването на нови структури, като например Европейската прокуратура през миналата седмица, да направят още по-тежка и без друго свръхтежката машина на европейската бюрокрация? Нали именно от нея се оплакват европейските граждани, които се нуждаят не от нови агенции с хиляди служители, чиито заплати и добруване да се осигуряват от техните данъци, а от осезаеми отговори на проблемите, в които е затънала Европа.
Мигрантската криза е едно от предизвикателствата, които Евросъюзът трудно овладява. Тя ще бъде и тема на предстоящата лидерска среща на 19 и 20 октомври. Апропо тема беше на доста и редовни, и кризисни срещи, без особен ефект. Предпочитащ розовите очила, които традиционно носят в Брюксел и Страсбург, евродепутатът Светослав Малинов отбеляза във видеообръщението си, че ЕС е намерил решение и е успял да овладее мигрантската криза. По думите му глупави и безотговорни са били критиките към споразумението с Турция, което видно е облекчило мигрантския натиск върху континента. Само че Малинов нищо не каза за Италия, която сама търси начини, докато ЕС се намъдрува, да се справи с проблема, или за Испания, върху която в последно време отново се е засилил потокът от мигранти. Или пък за превърналата се в мигрантско гето Гърция. Апропо Европол алармира за нова тревожна тенденция сред трафикантите. Европейската полицейска агенция е регистрирала над 160 пътувания на яхти от Турция до Италия, като желаещите мигранти плащат по 6 хил. евро на човек. Децата обикновено се таксуват на половин цена. Тарифите може да варират в зависимост от националността на мигрантите, вида на превозното средство и броя на "пътниците".
Европол съобщи в края на миналата седмица за "ИЮобзървър", че тази тенденция се наблюдава след затварянето на Балканския маршрут през пролетта на 2016 г. "Имаме работа с транснационални организирани престъпни групи, които се намират в Турция", се казва в мейл на организацията, изпратен до "ИЮобзървър". Мигрантите, които поемат по този маршрут, са предимно от Афганистан, Иран, Ирак, Пакистан и Сирия. Европол отбелязва и активирането на алтернативния маршрут през Черно море от Турция до Румъния и увеличаването на потока пристигащи през Средиземно море в Испания. Шефът на Европол Роб Уайнрайт заяви, че каналджийството се превърна в голям и опасен бизнес в Европа.
"Сега италианските ни колеги биват само изслушвани и толкова, без конкретни действия", сподели Петър Курумбашев. Във връзка с мигрантската криза той отбеляза, че лицемерието за пореден път надхвърля солидарността. На спешната нужда за ревизия на Дъблинския регламент, за която се алармира от пика на кризата през 2015 г., също обърна внимание Курумбашев. От ремонта, но не козметичния, на тази система огромен интерес има България като страна по външната граница на ЕС. И от обща политика за сигурност се нуждае Европа, в това са убедени всички. Това ще бъде и тема на разговорите на евролидерите. Определението "общ" е сред любимите на европейските политици, само че невинаги се прилага в действие. Пример - при създаването на европейската агенция за гранична и брегова охрана имаше опит от страна на "началниците" нечленуващите в Шенген, сиреч България, Румъния и Хърватия, да не влизат в обхвата й. Що? Нали тъй обичаме да говорим за общия дом Европа? Благодарение на усилията на българските евродепутати, начело с настоящия вицепрезидент Илияна Йотова, трите страни не бяха игнорирани.
По думите на Петър Курумбашев страните пренебрегват външните граници. Практиката е следната - Хърватия е дала приоритет на опазването на словенската граница, Словения - на австрийската. Вместо това има повече смисъл да се използва турската граница като обща граница на ЕС, смята Курумбашев. "Унгарците изпратиха полицаи на българо-сръбската граница. Чудя се защо. Когато защитавате къщата си, не го правите между третата и четвъртата стая, а предпазните съоръжения са още на входната врата", образно се изрази евродепутатът.
Апропо радостта от частичния достъп, който България и Румъния получиха до визовата база данни на Шенгенската информационна система, би следвало да е доста умерена, тъй като това е само формално решение. То се наложи заради въвеждането на постоянните проверки по външните граници на ЕС на всички преминаващи, независимо от техния произход. Защо? За да не отидат навътре в Европа. Т.е. ние да ги спираме и да пазим страните във вътрешността.
Двойните стандарти се превърнаха в обичайна европейска политика, във всяка област. Както отбеляза Курумбашев, и Юнкер, и Макрон се обявиха в речите си срещу двойните стандарти, но що се отнася до дейността на мултинационалните компании от техните две страни, нещата стоят другояче, както посочи евродепутатът от БСП, визирайки протекционистките мерки от страна на Германия и Франция. "Когато някой от Запада прави бизнес в България, наричат това вътрешен пазар. Но когато ние се опитваме да правим бизнес на тяхна територия, те казват: Почакайте. Шофьорите трябва да почиват не знам колко часа на паркинги, трябва да имат договори на местния език, трябва да имат агент, който да ги представлява в съответната държава членка, трябва да се връщат вкъщи на всеки три месеца. Трябва да имат по трима сътрудници като евродепутатите, за да могат да си вършат работата", отбеляза Курумбашев. Той и Ангел Джамбазки от ВМРО бяха инициатори на обща позиция на българските евродепутати в защита на българските превозвачи и срещу опитите да се промени директивата за командированите работници.
В последно време прави впечатление, че социална Европа навлиза и в речите на десните европолитици. И Юнкер, и Макрон се обявиха за европейски социални стандарти, като не бива да се забравя, че френският президент се опитва да решава вътрешни проблеми чрез предложенията за промени в европейското законодателство. Само че един от ключовете за постигане на социална Европа е именно запазването и подобряването на функционирането на кохезионната политика. Намеренията са планът "Юнкер" постепенно да измести политиката на сближаване, за промяната на която най-силно се обявяват Германия и Франция. Само че принципът на този план е инвестиции срещу печалба, а целта на кохезионната политика е увеличаване на инвестициите в различните европейски региони, за да се постигне известно сближаване в развитието им. С принципа на плана "Юнкер" ще се постигне точно обратното - наливайки там, където и без друго има предостатъчно, региони като нашия Северозападен ще си останат най-бедните в Евросъюза. Разделението между богатия Север и бедния Юг ще се задълбочи. Именно преодоляването на неравенствата и икономическото сближаване са две от петте основни политики, които предложи лидерът на ПЕС Сергей Станишев на втората за годината икономическа конференция на евросоциалистите, която се проведе миналата седмица в Брюксел.
Налице е и разломът между Изтока и Запада на ЕС по редица въпроси. Липсват изгледи да се изгладят противоречията, докато Вишеградската четворка се превръща във все по-явен критик на Брюксел. Макар че същият унгарски премиер Виктор Орбан, който роптае срещу редица решения в ЕС, участва на Евросъветите и взимането на същите тези решения...
Наред с противоречията между страните членки и неразрешените общи за ЕС проблеми има друг тревожен фактор, за който удобно водещите европейски политици си затварят очите. А именно евроскептицизмът и спадът на доверие в традиционните политически партии. На споменатата дискусия в София Светослав Малинов се похвали, че се е сбъднало предсказанието му, че след "Брекзит" в ЕС ще преобладават проевропейски правителства, като посочи за пример резултата от изборите в Австрия (президентски, след парламентарния вот в неделя навярно евродепутатът тържествува още повече), Германия, Франция и определи като тежък провала на националистите в Холандия. Трябва обаче да се отбележи, че резултатите съвсем не са такъв голям повод за радост, а опит за самозалъгване, че всичко се нарежда добре. Знаците са премного, само да има кой да ги види.


Мигрантската криза не е овладяна, Италия и Испания отново са подложени на засилен натиск

 


Евролидерските срещи завършват с обща снимка, на която всички са усмихнати. Осезаеми резултати обаче липсват


В София български евродепутати дискутираха бъдещето на Европа
Снимка Емилия Костадинова

Към статията няма коментари. Напишете първия.

Добави коментар

Всички полета отбелязани с * са задължителни


  • Моля въведете буквите от картинката.

Народно събрание

prev
next

Времето

София
  • София
  • Пловдив
  • Варна
  • Бургас
  • Русе
  • Стара Загора
  • Плевен
  • Пазарджик
  • Добрич
  • Враца
  • Разград
  • Благоевград
  • Перник
  • Ловеч
  • Видин
  • Кърджали
  • Сливен
  • Велико Търново
В момента15
  • Днес20.11.2017

    15

  • вторник21.11.2017

    14|26

  • сряда22.11.2017

    13|27

В мрежата днес

prev
next