Грозната и мрачна истина за цената на последните сирийски военни победи

 През последните 10 месеца БЛИЦ на няколко пъти публикува материали за неудобните истини около войната в Сирия, като направи достояние изключително критични материали на руски експерти. Безспорен лидер е бившият полковник от руския Генерален щаб Михаил Ходорьонок, публикувал статиите „Проще разогнать сирийскую армию и набрать новую” (с подзаглавие, че е време Путин да се замисли за постепенното излизане на Русия от сирийския конфликт), както и „Россияне наносят удары, а солдаты Асада в бой не идут”. Заслужава да се припомни анализът „Що за сбирщина е войската на Башар Асад?” от преди два месеца. Сега БЛИЦ предлага (с малки съкращения) материала на сирийския журналист Омар Бессам. За последните два месеца сирийската правителствена армия и нейните съюзници от доброволчески подразделения проведоха поредица от успешни операции против групировката ИД. Югоизточно от Алепо отрядът „Ал Нимр” (Силите на тигъра) под командването на Сухейл ал-Хасан премина покрай южния бряг на Ефрат, достигна окупирания от американския спецназ и кюрдите град Табка. След това „тигрите” завиха на югозапад и срещнаха настъпващите от юг сирийски войски, затваряйки обръча на обкръжените сили на ИД източно от „пътя на живота” към Алепо.   Шиитските доброволчески части освободиха от ИД значителни територии южно от трасето Хомс-Палмира, а също и участък от пустинята покрай границата с Ирак. Това настъпление е най-успешната операция на сирийските правителствени сили против ИД през цялата гражданска война. Къде са причините за тези неочаквани победи и колко трайни ще се окажат тези успехи?   Отначало се предполагаше, че сирийската войска търпи поражения и отстъпва територии само заради значителното превъзходство в жива сила, техника и външно финансиране, с които разполагат отрядите на въоръжената опозиция. Само трябва на Дамаск да се достави съвременно оръжие и да се помогне с удари от въздуха, и положението ще бъде възстановено много бързо. Считаше се, че сирийската армия се е калила в боевете и е готова за нови подвизи.   Всъщност всичко се оказа не съвсем така. Русия от самото начало на своето присъствие в Сирия можеше да осигури масирано бомбардиране на позициите на най-различните антиправителствени групировки. Изясни се обаче, че сирийската страна се оказа съвършено неспособна за развитието на успеха.   На книга числеността на армията и различните доброволчески батальони наброяват стотици (!) хиляди души: само опълчението на Силите за национална отбрана са над 100 хиляди. Когато руското командване се опитва да съгласува общо настъпление, то ставало ясно, че Дамаск под различни предлози не може да задели нито един човек!   Например представителите на сирийското командване в авиобазата в Хмеймим считат, че никак не е срамно да искат изпращане на руски щурмовики към единични картечници на терористите и изобщо да ползват ВКС като „авариен бутон”. „Сега не се налага да воюваме, руснаците трябва за нас да победят всички терористи” – казвали сирийците.   Ръководството на страната не си мръднало пръста за освобождението на територията, като предпочитало да се занимава с преговорен процес и търговия, с привличане на своя страна на иранските въоръжени формирования напук на Русия.   Последната капка, препълнила чашата на търпението на руското командване, стана загубата на Палмира през декември 2016 г., когато беше предадена на една малобройна бригада от ИД без ни най-малка съпротива. Все едно някой беше заповядал да отстъпят от предварително подготвените за дълговременна отбрана позиции.   Пълният ужас става ясен едва след разкриване на чудовищни факти за корупция на места – продажба на руско оръжие и боеприпаси на терористите, схеми за превозване на контрабанда през контролирани от различни групировки територии, вътрешно разпределение и продажба на хуманитарна помощ.   Едва в края на 2016 г., година след началото на руската операция в Сирия, беше установен контрол за разпределението  на руското оръжие и боеприпаси на фронта.   Сегашното настъпление на изток от преминаващия от Хама за Алепо „път на живота” беше сериозно подготвено и осигурено от руска страна. Масирани авиационни удари, изпреварващи всяко движение на армията, осигуриха обкръжаване на групировката на ИД почти без жертви. Фронтът обаче не беше удържан и през неговото 15-километрово разкъсване почти всички терористи успяват да се измъкнат.   В сходна обстановка се оказаха отрадите на проиранските доброволци, които през юни завладяха значителни територии на юг и югозападно от Палмира. Сирийската армия не пое контрола над района.   Терористите от ИД очевидно не мислят да се предават и вероятно кроят нови планове. Те едва ли ще изберат за своя цел международната коалиция (американци, кюрди и протурски араби), защото те са добре защитени и всички атаки и терористични актове против тях се провалиха. Нормално е ИД да насочи силите си против слабата армия на Асад: фронтът е разтегнат, най-боеспособните части са далеч една от друга и не могат да си взаимодействат.   Излизащите от обкръжение терористи от ИД не се концентрират в района на Дейр ез-Зор, тоест в тила на своите позиции, а на предната линия в района на селището Акербат източно от Саламия (виж картата). Оттам те могат да настъпват на запад към северната част на провинция Хама или към държаната от „Ал Кайда” Растана - предградие на Хомс. В случай на успешно настъпление на ИД покрай пътя Хомс-Хама-Алепо, Сирия по същество ще се окаже разсечена на две, а „алкайдовците” в Растана ще трябва да избират дали да се присъединят към ИД или да бъдат избити.   Такова развитие напълно удовлетворява САЩ, заети с обсадата на Ракка и Мосул. За тях е изключително важно да не допуснат сирийските и просирийските бригади да завладеят пространствата, намиращи се под контрола на ИД – на първо място е богатата на нефт и разположена на границата с Ирак провинция Дейр ез-Зор.