Доц. д-р Веселин Вучков, заместник-министър на вътрешните работи: Финализираме структурната реформа в МВР

- Г-н Вучков, при представянето на реформата във вътрешното министерство съобщихте, че се подготвят изменения в Закона за МВР. Кои текстове ще обхващат промените?
- Промените са няколко типа. Първо, финализираме структурната реформа в МВР, започната през есента на 2009 г. Тогава привлякохме в МВР „Гражданска защита“ и телефон 112. Възстановихме и ГДБОП като централизирана автономна структура, а паралелно с това елиминирахме дублираните функции между МВР и ДАНС. Днес вече никой не си спомня за напреженията между МВР и ДАНС в минали периоди. В началото на 2011 г. редуцирахме главните дирекции: ГД „Криминална полиция” и ГД „Досъдебно производство”, като те се обединиха, а освен това интегрирахме „Пожарна безопасност“ и „Гражданска защита“. По-специално втората интеграция е интересна. Назад във времето „Гражданска защита“ се е лутала между различни институции: отбрана, Министерски съвет, Министерство на извънредните ситуации... Паралелно с това си е функционирала пожарната служба като звено в МВР. Всички са забелязвали липсата на координация и това ненормално положение, но едва сега „Гражданска защита“ намери своето естествено място в МВР и в единно звено с пожарната.
Сега идва ред на последния етап от реформата, начертана преди две години и половина. Създаването на нова Главна дирекция „Национална полиция” е нужно с оглед по-добрата координация на охранителната и криминалната дейност на централно ниво. Така и указанията към областните дирекции ще идват от едно място, вместо забелязваната доза разпокъсаност сега. Това ще улесни и работата на главния секретар при упражняване професионалното ръководство на цялата система, доколкото в лицето на директора на националната полиция ще има подчинен, ръководещ двата фундамента на полицейската дейност (охранителна и криминална), а в лицето на шефа на противопожарната дирекция ще има ръководител на дейностите при защита от бедствия. Не е за подценяване и ефектът от намаляване на началниците и административния персонал след промяната.
Но това е само една от промените, които ще предложим на парламента.

- По отношение на използването на оръжие и помощни средства от полицейските служители се въвежда стандартът ”абсолютна необходимост”. В какво се изразява той?
- Проблемът с дефектната правна уредба относно употребата на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейски органи е забелязан отдавна. Ще напомня само за докладите на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Държавния департамент на САЩ, на български правозащитни организации като Хелзинкския комитет и „Отворено общество“. Съжалявам, че дебатът ще се случи отново точно сега, когато вниманието е приковано върху събитията в Перник, Мировяне или Скравена. А всъщност работим върху промените в законовите текстове от около година. С екип от юристи от министерството, прокуратурата, омбудсмана и неправителствения сектор подготвихме корекция в закона. Накратко: стандартът „абсолютна необходимост” е въведен в Европейската конвенция за правата на човека, а тя е в сила за България вече 20 години и дори има приоритет пред вътрешната правна база. Въвеждаме изрично изискване полицейските органи да преустановят употребата на оръжие незабавно след постигане на законната й цел. Най-важното: въвежда се забрана за използване на животозастрашаваща сила при задържане на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, освен ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго. Освен това ще предвидим изрично изискване полицейските операции да се планират предварително и да се контролират в процеса на изпълнение така, че всеки риск за човешкия живот и здраве да е минимален. Ще има и няколко други кратки текста, които според мен ще имат огромно значение.

- Кои са тези текстове?
- В една от нормите на Закона за МВР ще добавим изисквания за реквизити на полицейските разпореждания, издадени в писмена форма. Например: точният адресат на разпореждането, фактическите и правните основания за издаване на разпореждането, съдържание на разпоредителната част (права и задължения, начин и срок на изпълнение), пред кого и в какъв срок може да се обжалва разпореждането и др. По този начин ще има по-голяма яснота за адресатите на писмените полицейски разпореждания, а освен това в момента констатираме случаи на отмяна на тези разпореждания от съдилищата, тъй като - макар да представляват индивидуален административен акт - не отговарят на изискванията на Административно-процесуалния кодекс относно съдържанието на акта. Уточнявам, че става дума за писмените разпореждания, не и за устните.

- Смятате ли, че с въвеждането на този стандарт ще се постигне намаляване на оплакванията от полицейско насилие?
- Това е само една от мерките. Делата срещу България в съда в Страсбург акцентират върху един друг неизменен проблем: липсата на ефективни разследвания при оплаквания от полицейско насилие. Смятам, че връщането на старата практика военни прокурори да разследват подобни случаи би било грешка. Идеята на главния прокурор доц. Борис Велчев за изграждане на специализирани звена в прокуратурата по този повод изглежда разумна.

- Обученията за правата на човека също ли са мярка за справяне с този проблем?
- Разбира се. Обучения се провеждат и сега - както при първоначалната подготовка на полицаите, така и след това. Реализираме много качествени проекти по линия на „Охранителна полиция“ съвместно с неправителствени организации и в тези обучения има огромен смисъл! Подчертавам, че ежедневно се провеждат стотици полицейски операции и следствени действия, при стриктно спазване на закона! Огромната част от полицаите са добре квалифицирани; реализираме поетапни програми за привеждане на арестните помещения в синхрон с изискуемите стандарти и т. н. Но изключенията, при които се превишават правомощия, моментално приковават вниманието, защото обществото е чувствително на тази тема. Нека да е ясно: удрянето на шамари на лице, на което са поставени белезници, е престъпление! За всеки подобен сигнал незабавно назначаваме вътрешни проверки и сезираме прокуратурата!

- Казахте, че има 30 спечелени дела срещу България в Страсбург за неправомерна употреба на оръжие отпреди 2004 г. Имате ли информация за броя спечелени дела в момента?
- Делата, които днес приключват в Страсбург по темата за полицейското насилие, са за отдавнашни случаи, основно в периода от 1994 г. до 2004 г. Но законовата уредба и днес продължава да е същата. Така че нормално е да се очаква, че заведените днес дела ще доведат до идентични изводи след време. Бавното разглеждане на делата в Страсбург не бива да служи за параван и да поражда институционална безотговорност.
Позволете ми да споделя свои лични очаквания. Днешният горещ дебат не бива да има за последица притъпяване на полицейската активност срещу престъпните прояви. Правната уредба трябва да е разписана така, че да дава ефикасни правомощия в ръцете на полицая, разбира се - без да се прекрачват допустимите граници. Освен това, дебатите по тази тема, включително и за промяната на закона, не бива да се превръщат в повод за самоцелни политически крясъци! Ние сме готови за разумен професионален разговор!

- Какви са очакванията ви от февруарския доклад на ЕК?
- По дефиниция този доклад ще бъде технически. Отново ще напомня, че механизмът, установен през 2007 г., е на първо място за сътрудничество и на следващо място за оценка. При постоянния контакт с експертите от Европейската комисия дискутираме всички етапи на реформата на вътрешното министерство. През последните две години те винаги са давали положителна оценка за предприетите стъпки. Най-важното, което се случи, е зададеният от нас приоритет полицаите да повишават уменията си при извършване на следствени действия. Увеличихме броя на полицаите, които могат да извършват огледи, претърсвания, изземвания, разпити на свидетели и др., за да разтоварим разследващите полицаи при наличието на огромен брой досъдебни производства. Това е най-важното, защото има общозначим смисъл: събиране на доказателства по НПК, които да служат на прокурора пред съда! Разбирам, че тези усилия не са медийно интересни, защото засягат ежедневната работа на полицията, но това е реалният начин за целенасочено противодействие на престъпността. Очаквам и първа оценка за кадровия подбор и обучението, което осъществихме във връзка със стартиране работата на спецпрокуратурата. Малко известно е, че подборът на дознателите, които ще разследват организирани престъпни групи под надзора на спецпрокуратурата, бе сериозен, а осигурихме и качествена подготовка, включително и в чужбина. А що се отнася до евентуалните критики - няма нищо тревожно в това, защото е необходим и този външен коректив! Те ще начертаят дневния ред за следващата половин година, защото очакваме през юли да се направи обобщена оценка за целия петгодишен период на действие на механизма.