Времето на Гърция изтече

Гръцкият премиер Лукас Пападимос имаше нелеката задача да убеди партийните лидери на коалиционните си партньори да подпишат споразумението за строги икономии, поискани от тройката – МВФ, ЕК и ЕЦБ. Крайният им срок изтече вчера. Макар че срещата започна още следобед с тричасово закъснение, до редакционното приключване на броя не бяха съобщени конкретни резултати от нея. Забавянето бе продиктувано от тежките преговори в последния момента с тройката. Международните кредитори не са готови на компромис към гръцкото правителство за съкращаване на 13-а и 14-а заплата в частния сектор и премахването на най-ниското възнаграждение и за ограничаването на разходите в държавния сектор. От тройката искат намаляването на разходите за въоръжение с 400 милиона евро в следващите 2 години, на разходите за здравеопазване с 1,1 милиарда евро и сливане на държавни предприятия и съкращаване на служители, уточни GRReporter. Тези икономии обаче се виждат твърде големи за лидерите на партиите, които подкрепят кабинета на Пападимос. Синдикатите също категорично отказаха преговори за намаляване на заплатите. Подписа си под споразумението трябва да сложат бившият премиер и лидер на лявоцентристката партия ПАСОК Георгиос Папандреу, ръководителят на дясноцентристката партия „Нова демокрация” Антонис Самарас и лидерът на неголямата националистическа партия Георгиос Карадзеферис. С него финансовият министър Евангелос Венизелос трябваше да отлети днес за Брюксел за среща с колегите си от еврозоната. Поради тромавите преговори тя бе отложена най-вероятно за сряда.
Папандреу, чието правителство подписа договора за първия спасителен пакет от 110 млрд. евро и подготви почвата за втория, настоя каквато и финансова помощ да получат гръцките банки, тя да се съпровожда и с национализацията им. На гръцките банки ще им трябват около 15 милиарда евро за рекапитализация, които ще дойдат от новия спасителен пакет, след като доброволно окастрят гръцкия дълг. Лидерът на „Нова демокрация“ Андонис Самарас пък е категорично против съкращаването на заплатите в държавния сектор и намаляването на пенсионните надбавки.
Натискът от страна на Европа също обаче се затегна. В интервю за германското списание "Шпигел", цитирано от Ройтерс, шефът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер посочва, че Гърция няма да може повече да разчита на солидарността на другите страни от еврозоната, ако не съумее да осъществи договорените реформи, и през март те ще трябва да обяви фалит. По думите му вероятността от гръцки банкрут трябва да насърчи Атина "да напрегне мускули", когато стигне до прилагане на реформите. Междувременно проучване, цитирано от германските медии, показа, че 53% от германците смятат, че би било по-добре, ако Гърция се откаже от еврото и се върне към драхмата. Само 34 на сто са за оставане на Гърция в еврозоната. Нещо повече – 80 на сто са против отпускането на финансова помощ на Атина, преди страната да изпълни всички наложени й мерки за икономии.
Гърция се нуждае спешно от втори заем от 130 милиарда евро, за да не изпадне в състояние на неконтролируем фалит до месец.