Испания е най-известният пример за съсипан пазар на труда

Поради непрекъснатото повтаряне на призивите за „структурна реформа“ в Европейския съюз не само по време на настоящата криза, но и преди изобщо да започне проектът с единната валута, те се превърнаха в празни приказки. Заслужава си да се замислим и да осъзнаем колко силно се нуждаят някои страни от ЕС от подобна реформа.
Преди да обясним какво означава понятието структурна реформа, първо да погледнем Испания. Миналата седмица ръстът на безработицата в страната се повиши до 22,9%. За сравнение, безработицата от 8% в САЩ се смята за национално бедствие. Безработицата в Испания е почти тройно по-висока. В Испания живеят 14% от населението на еврозоната и една трета от него са безработни. Всеки втори от младежите е без работа. А Испания, подобно на всяка друга страна от ЕС, очаква да изпадне в рецесия тази година, така че тези цифри може да се повишат.
Трябва да се признае, че зад тази социална и икономическа катастрофа се крие вече познатият цикъл на стимулиран от кредита бум и последващ срив. Членството на Испания в еврозоната понижи твърде много лихвените проценти и това доведе до прекален оптимизъм. Кредитирането и цените на активите скочиха. Жилищният сектор и строителството изпитаха бум. След това балонът се пръсна и икономиката се срина.

Поглед отвъд цикъла

Разточителността на публичния сектор, която изигра водеща роля в гръцката версия на това бедствие, обаче не се наблюдаваше в Испания. Испания балансираше бюджета си преди кризата и дори сега публичният й дълг е по-нисък от германския. Въпреки това рисковата премия върху испанския държавен дълг е толкова нищожна, а перспективите за ръст на страната – толкова слаби, че анализаторите говорят за евентуален фалит.
Фокусът върху кредитирането и вземането на заеми не е погрешен, но за да се разбере същността на испанската безработица, трябва да се погледне отвъд финансовия цикъл. Защо рецесията удари Испания така силно? И защо е толкова скъпо за Испания да вземе кредит?
Ето тук идва ред на „структурните реформи“. Може би на второ място само след Гърция Испания е най-известният пример в Европа за съсипан пазар на труда. В Испания, както и в много други финансово затруднени държави от ЕС, „структурната реформа“ означава „реформа на пазара на труда“, а „реформа на пазара на труда“ е евфемизъм за пред профсъюзите.
Испания има два основни типа трудов договор: временен и безсрочен. Това разделение и последствията от него са прекрасно обяснени от Самуел Бентолила и колегите му от испанския изследователски институт Centro de Estudios Monetarios y Financieros. Временните работници, които съставляват около една трета от работната ръка, имат малко права и е лесно да се уволнят. Постоянните служители имат много права и е почти невъзможно да се уволнят. Освен това колективното договаряне не се извършва на нивото на фабриката или компанията, а на нивото на индустрията и провинциите, а споразуменията за колективно договаряне имат силата на закон.
В резултат на това компаниите са изправени пред по-лоши обстоятелства и затова не могат да коригират заплатите, осигуровките или работните условия на постоянните служители. Безправните временни работници са оставени да носят целия товар. Казано по-просто, когато бизнесът е в криза, вместо да се понижат заплатите в цялата икономика (или да се увеличат по-бавно, отколкото биха се увеличили в противен случай), се уволняват временните работници. Близо 90% от служителите, които са загубили работата си от 2007 г. насам, са били сключили временни договори, според Бентолила.

Нежелание за наемане

В Испания почти всички последствия от процеса на приспособяване към свиването на икономиката падат върху броя наети временни работници и почти никаква част върху заплатите на постоянните работници. Още повече че когато търсенето се покачи, предприятията не са склонни да наемат нови работници на постоянни позиции, защото ще е трудно да ги уволнят. Затова по време на рецесията Испания бе изправена пред най-големи загуби от заетостта на процентов пункт от падащия БВП (SPNAGDPQ) не само в рамките на ЕС, но и в сравнение с всички други индустриални икономики. Поради тази причина й беше трудно да започне с толкова високо ниво на безработица (11% през 2008 г.) и затова то трудно ще бъде свалено.
Системата има други, по-невидими недостатъци. Тя е изградена да върви срещу растежа и конкурентоспособността. Защо? Защото дава предимство на големите компании пред малките и средно големи конкуренти. Големите компании могат да си позволят да уговорят по-добри заплати и условия от договорените минимуми, като това им дава пространство за действие. По-малките компании, стремейки се да се разраснат, се задоволяват често с минимумите и следователно са с по-ограничени действия. Също така големите компании могат да използват стратегически правилата. Съгласяването с по-високи минимуми поставя големите конкуренти в неизгодно положение.
В годините преди кризата системата за определяне на заплатите в Испания помогна за увеличаване на производствените й разходи много по-бързо от тези на Германия и други конкурентни страни в Европа. Въпреки липсата на конкурентоспособност тя увеличи износа си с голяма бързина – но не толкова, колкото Германия, и доста по-малко, ако цената на труда й бе по-добре контролирана. Този натрупан дефицит на конкурентоспособност ще задържи икономическия растеж на Испания и влиянието на оценката на пазарите върху способността на страната да обслужва дълговете си. Това е връзката между нефункционален трудов пазар, рисковата лихва върху стойността на заема на Испания и опасността страната да изпадне в несъстоятелност.
Като повечето от предшествениците си, новото правителство на Испания се бори да се справи с проблема. И както преди – със силната съпротива на профсъюзите. Испания може да е изключителен случай, но този модел е подобен в много други европейски страни. Тези борби за структурни реформи трябваше отдавна да са водени и спечелени. Нуждата беше добре разбрана, докато еврото още не беше въведено.