Глен Клоуз: Чарли Чаплин ще ми донесе „Оскар“

Глен Клоуз е в напрежение. Люшка се между доброто и злото. Между способността да прелъстява и психологичната война на женското и мъжкото начало. Двама живеят в душата на новата й героиня, или герой – Албърт Нобс, жена-иконом. Филмът е на Родриго Гарсия. Режисьорът така проникна в душата на актрисата, че извади от дълбините й непознати досега внушения. И е много възможно точно тази роля да донесе за първи път „Оскар“ на 64- годишната актриса. Сюжетът е в основата на един разказ на ирландския писател Джордж Мур. По него през 1982 година е правен театрален спектакъл на Бродуей, в който е участвала и Глен Клоуз. Именно тогава тя се влюбва в историята и си казва, че един ден разказът на Мур трябва да бъде направен и в киното.
В тази независима продукция с бюджет от 9 милиона долара актрисата играе... Албърт Нобс. Всъщност това е жена, която принудена от обстоятелствата в Ирландия в края на 19-и век, се представя за мъж, за да може да си намери работа и да оцелее в действителността, която не толерира дамите. Под името Албърт тя дълги години работи като иконом в луксозен хотел в Дъблин. Резултатът е, че женското у нея е напълно обезличено. Истинската й същност е погубена.

- Като ви гледаме в този филм, си мислим, че Глен Клоуз е голям играч на покер? Така ли е?
- О, не, не играя покер, но бих искала да се науча. Чувствам се повече актриса, отколкото комарджийка.

- Тия ваши двойствени жестове направо объркват. Човек не знае какво си мислите. Това ли е ключът към голямото изкуство?
- Мисля, че трябва да си убедителен в момента, когато внушаваш или се опитваш да внушиш нещо. Така обогатяваш и образа, правиш го истински.

- За това се иска интелигентност и житейски опит.
- И въображение!

- Или всичко накуп?! Но кое е най-важното в цялото това равновесие, което поддържате?
- За мен най-важното е въображението. И способността да влезеш в мозъка на другия, на другите. И, разбира се, концентрация. Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждавам, че мога да се усъвършенствам.

- Вие сте позакъсняла актриса - започнахте да снимате към 30- годишна възраст. Искахте да приличате на Катрин Хепбърн?
- Не, винаги съм искала да бъда актриса, още петгодишна си го желаех, когато гледах филмите на Дисни.

- Великолепни актьори?!
- Да, вярно е. Обожавах приказките за феи и се виждах като фея. После замечтах да изиграя Круела Давил, направих го, но сте прав, че късно се захванах с професията. Първо учих в университета, следвах театър и антропология.

- Чудесна комбинация за актриса, която се вглъбява в характерите!
- Да, вярно е. Артистите, преди да направим нещо, се питаме защо трябва да го направим. И трябва да си отговорим на този въпрос.

- Вашите образи притежават голяма морална сила. За добро или за лошо. И една малко неясна, замъглена линия между мъжкото и женското?
- Зависи какво разбирате под добро и зло.

- Сила и власт – това ли е Албърт Нобс?
- Албърт е друго нещо. Много чист дух, който се опитва да преживее, да оцелее.

- Той или тя?
- Винаги казвам тя. Тя е Албърт Нобс, тя не се чувства мъж, тя е жена, която се отклонява от женското начало. Сменя външния си вид, гласа си, но си остава жена. Облича се като мъж, ама е жена. Албърт има нещо клоунско.

- Нещо ала Чаплин?
- Вдъхновявах се от него, докато снимах. Гледах неговите филми. Имитирах неговите движения. Същият палячо, който ме омайваше, когато бях малка. За мен този филм е филм за оцеляването, филм за душата.

- Филм за преследването на една мечта?
- И това. За мнозина реализацията и на най-простата мечта остава недостижима.

- Вие сте от висшето общество, баща ви е лекар, живели сте в белгийско Конго, дори е лекувал диктатора Мобуто Сесе Секо.
- Не съм живяла със семейството си в Конго. Учех и понякога ги навестявах. Баща ми се запозна с Мобуто, когато той бе полковник. Повярва му, че може да се превърне в лидер, затова се набърка в строежа на болници в страната, но бързо разбра, че там властва корупцията. И напусна Конго.

- По онова време вие членувахте в една организация Moral Re-Armament. С какво се занимавахте?
- Смятахме, че можем да променим света към по-добро. Оказа се, че не е така, бързо се разочаровах. Беше трудно.

- Още по-трудно е да си самотна майка в Холивуд.
- Да, но съм много горда с дъщеря си. Израсна самостоятелна. И твърде сериозна.