Рафаел Мендивил, държавен зам.-секретар на Министерството на външните работи на Испания: България има своето собствено бъдеще в Европа

Испанският посланик у нас Рафаел Мендивил става вторият човек във външното министерство на своята страна. По решение на външния министър Хосе Мануел Гарсия-Маргайо Мендивил заема длъжността държавен зам.-секретар на външните работи, която е по-висока от зам.-министър. Практически той ще бъде дясната ръка на дипломат номер 1 на Испания. От месец Испания има ново правителство. Дясноцентристката Народна партия спечели убедително предсрочните избори, като измести социалистите и взе абсолютно мнозинство.
Новото назначение прекъсна отпуската на сеньор Мендивил и стана причина бързо да си събере багажа, за да отпътува в неделя за Мадрид, след като прекара в страната ни малко повече от година.

- Ваше Превъзходителство, най-неочаквано дойде новината, че вие сте новият държавен зам.-секретар на Министерството на външните работи на Испания. Това е скок в дипломатическата кариера, приемете нашите поздравления!
- Много благодаря! Това наистина е скок в кариерата на всеки дипломат, както и голямо предизвикателство.

- В какво се състои работата на държавния зам.-секретар – пост, който не съществува в българската държавна администрация?
- Държавният зам.-секретар на Министерството на външните работи осигурява и гарантира работата на ведомството от логистична и институционална гледна точка. Той е отговорен и за всички дейности, свързани със защитата на испанците в чужбина, както и за международните аспекти на миграциите. Специфичното за този пост е, че държавният зам.-секретар е шеф на испанската дипломация, което го прави особено значителен и важен.

- Политическата и икономическата ситуация в света е твърде сложна в момента. Кои ще бъдат основните насоки и идеи във външната политика на Испания в този период?
- Новото правителство на Испания дефинира конкретно външната ни политика. Европа ще бъде основната ос, тъй като в Европа решаваме и градим нашето общо бъдеще. Латинска Америка ще бъде фундаментален аспект в нашата външна политика. Магреб си остава основен проблем за Испания, разбира се, не можем да не обърнем внимание на привлекателния полюс, който ни предлагат икономиките в развитие, като Китай например.

- Испания винаги е подкрепяла България в решаващи моменти от нейното развитие. Така ли ще бъде и занапред?
- Испания и България имат прекрасни отношения. Рискът е да се разсеем и да се вторачим в отношенията ни с други страни, които са по-сложни. Можем да направим заедно много неща. Испания подкрепи България за членството и в НАТО, за влизането й в Европейския съюз, сега я подкрепя и за Шенген. Знаете, че Испания отвори трудовия си пазар за българи и тази стъпка беше правилна. Около 250 хиляди българи живеят в Испания, понякога мислим, че са повече, друг път – по-малко, но така или иначе това е една внушителна колония. Вашите сънародници са сериозни и работливи хора. Те са напълно интегрирани и добре приети у нас. Съпреживяват заедно с цялото испанското общество превратностите, от които страдаме от кризата. С това искам да кажа, че връзките между двете страни са толкова силни, че би било абсолютно безотговорно, ако не се възползваме от възможностите, които те ни дават.

- Как виждате бъдещето на еврозоната? Ще оцелее ли еврото?
- Преживяваме много тежка криза, която ще изисква много жертви. Но изходът от нея е в Европа и с Европа. Няма друга опция. Трябва да направим всичко необходимо, за да се спаси еврото. Всяка друга алтернатива би означавала катастрофа. Усилията в тази насока трябва да бъдат не само икономически, но и политически. Кризата не е само икономическа. Европа трябва да си възвърне водещата позиция в глобализирания свят, защото тя й се полага, защото не бива да забравяме, че и самите кризи са глобални. Усилието да продължим напред трябва да бъде също глобално – и в момента, и като последствие.

- А какво ще е според вас бъдещето на България?
- Такова, каквото България реши да бъде! Пред страната ви има много възможности и предимства, от които може да се възползвате по време на прехода. България вече е обвързана с европейските фондове, трябва да ги използва по възможно най-добрия начин. България е в Европа, но България има своето собствено бъдеще, в момента подкрепяно от Европа. Да се интегрираш в Европа, да влезеш в ритъма на Брюксел, е много сложно. Но когато се случи, нещата тръгват значително по-бързо. Ограниченията и рестрикциите днес са брутални, ще стават още по-брутални, те изискват огромни жертви. Те засягат преди всичко средната класа. Доброто в тази тежка ситуация е, че целият свят разбра, че проблемът съществува. Всички се усетиха, че трябва да харчат само това, което имат. И да предвиждат бъдещето. Защото най-лошото е да имаш проблем, но да не си даваш сметка, че го имаш. Но и в тази тежка ситуация трябва да се намерят формули, които да фаворизират стимулите. Защото само със свиване и орязване на средствата едва ли ще се спасим. Трябва да си даваме сметка, че настъпва отчаяние, психологическа криза, която отчайва хората. Отчайват се и за себе си, и за децата си. Затова имат нужда и от стимули. Мисля, че вашето правителство добре разбира това и действа много правилно в макроикономически план.
Основната задача пред вашето правителство е да сложи край на проблемите в съдебната система, да се бори срещу незаконните практики, срещу корупцията въобще. Защото чуждият инвеститор приема риска, но несигурността съвсем не му харесва. Едно е да разиграеш парите си, друго – да не знаеш на каква маса ги разиграваш.

- Вашият мандат в София се оказа непредвидено кратък. Но вие имате твърде много приятели в нашата страна, защото поддържахте активни контакти на всички равнища. С какви чувства си тръгвате от страната ни?
- Наистина мандатът ми в България беше кратък, твърде кратък за мен. Отивам си с чувството, че съм преживял нещо, което остана недовършено, нещо много вдъхновяващо В този смисъл си тръгвам с тъга. Но и с удовлетворението, че живях в една гостоприемна и щедра страна, приятелска страна на Испания. Спомням си, пристигнах в България през декември, навън валеше обилен сняг. Но с времето открих, че България е една от малкото страни, където наистина съществуват четирите годишни времена. В Испания имаме зима и лято, пролетта е много кратка, едва уловима. Затова бе истинско наслаждение да усетя у вас и четирите годишни времена, както беше в детството ми и в моята родина. Опознах цяла България, защото отидох лично да се запозная с всички испански бизнесмени, които работят в страната ви. Стигнах до сърцето на България, качих се на северозапад до Видин, при прословутия мост на Дунава, който се строи, стигнах и до Черно море. Поне 15 пъти бях в Пловдив, този великолепен град. Открих, че България е страна на възможностите, че именно затова трябва да направим още по-ефективни нашите контакти, че не бива да живеем с добрите спомени, а с мисълта за бъдещето. Да, трябва да се възползваме от възможностите, които ни дава бъдещето! И двете управляващи партии – и в Испания, и в България, са от едно политическо семейство, което ще улесни още повече нашето сътрудничество. Испанските фирми предлагат стоки и услуги на високо ниво, заслужава си те да присъстват повече в България!
В този смисъл би ми се искало да реализирам проекти, които не успях да захвана. Никой не е незаменим, моят наследник на поста в София ще продължи да работи в тази посока. Убеден съм, че и него ще приемете така радушно, както приехте мен.

- А най-вълнуващият спомен?
- Много ме развълнува срещата на сефарадските общности в България. В Пловдив ме трогна до сълзи изказването на една госпожа в синагогата, тя говореше на ладино, на езика на испанските сефаради. За мен това бе голяма изненада – тези хора, които са си българи, живота си са прекарали в България, са запазили нашия език и го говорят с любов.