Европа повече не трябва да се страхува от Италия

Основите на италианската икономика са на практика добри, ако не и много добри. Италия не е изпитвала бум в сектора на недвижимите имоти, подобен на този в Испания, нито бум във финансовия сектор, като този в Ирландия – два феномена, които се оказаха много вредни. Италианските домакинства имат висок индекс на спестяванията и рядко прибягват до заеми. Банковият сектор е избягвал сложните финансови операции, засегнали англосаксонските страни. Икономическата криза беше по-лека, отколкото в някои страни, а задлъжняването на публичния сектор остава контролирано.
Пазарите нападнаха Италия по-късно, отколкото останалите европейски страни. Има две причини за това – управляващото мнозинство постави под въпрос политиката си на бюджетни икономии след тежките за тях местни избори през май, което дестабилизира пазарите. В допълнение предишното правителство не искаше да признае тежкия недостиг на растежа и не обърна внимание на политиката на либерализация, която би решила този проблем. Към юни-юли агенциите отправиха предупреждения, които създадоха възможност. Въпреки това Италия е в по-добра позиция от Испания по отношение на дефицита, въпреки че дългът от 120% от БВП е по-висок. През юни Брюксел предвиждаше “първичен” бюджетен излишък от 4% от БВП през 2013 г. (което не включва обслужването на дълга). След приемането на нашия план за икономии през декември пресметнахме, че излишъкът ще достигне поне 5% от БВП срещу средно 0,5% за Европа.

Имаме консенсус в полза на европейската интеграция

Европа вече няма никакви причини да се страхува от Италия. Ние разполагаме с една много рядка в Европа суровина, а именно – консенсус на общественото мнение в полза на европейската интеграция. Бях еврокомисар в продължение на 10 години. Президентът на Италия е убеден привърженик на европейската идея. Поставихме Европа в центъра на вниманието си. Концентрираме се върху спазването на европейските ограничения, които Силвио Берлускони се принуди да приеме в извънредна ситуация, включително възстановяването на бюджетното равновесие през 2013 г., за което взехме конкретни мерки. Италианците приеха с почти британска флегматичност тежките мерки, които им бяха наложени. Те показаха забележително чувство за отговорност. Разбраха, че европейските ограничения са наложени в името на бъдещите поколения.
Наричат ме най-германския от италианските икономисти. Но как да създадем европейска политика за растеж без стабилна бюджетна политика? Абсолютно съм убеден, че цяла Европа може да получи значителни преимущества за растежа от засилена реална интеграция.

Със Саркози споделяме сходен подход към управлението на ЕС

Страните от еврозоната са се концентрирали върху валутния съюз, като са изоставили икономическия съюз. Това би изисквало да се създаде истински отворен пазар, засягащ всички сектори. Често страните от еврозоната са по-малко напреднали от тези, които не са приели единната валута, като Великобритания, Дания и Швеция. Ако Европа навакса това изоставане, тя ще получи значително подобряване на производителността. Жозе Барозу ми поиска доклад по тази тема. Мишел Барние го превърна в проект за договор. Залогът е поне толкова важен, колкото еврото.
Със Саркози споделяме сходен подход към икономическото управление на Европа. Може би съм по-убеден от Франция във важността да се включат в този европейски договор не само страните, които не са част от еврозоната, а по възможност и Великобритания. Присъствах на сблъсъка в Брюксел за бюджета. Европа постъпи добре, като каза “не, благодаря” на изискванията на премиера Дейвид Камерън, например гласуването с единодушие за регулирането на финансовите пазари. Това би утежнило и забавило процеса на вземане на решения. От друга страна, ако, за да приеме подобен договор, Великобритания поиска, както е в британското ДНК, да се обръща повече внимание на общия пазар – искане, което скандинавците изобщо не харесват, съм убеден, че континентална Европа ще има интерес да приеме. Това ще позволи напредък в процеса на европейската интеграция.

Из интервю за в. „Фигаро“, със съкращения