Двуострото валутно оръжие на Азия

Влакчето на ужасите, на което се возиха азиатските валути и което доведе единствено йената и юана до значително поскъпване за годината спрямо щатския долар, няма да спре и през 2012 г.
Докато Япония активно се опитва да прекрати поскъпването на йената, което й навлече критики от страна на САЩ миналата седмица, Китай предприе интервенции, за да гарантира, че юанът ще приключи годината с нови рекордно високи стойности. И двете валути поскъпнаха грубо с 5% през 2011 г. спрямо долара.
Противоположните подходи показват дилемата, пред която са изправени азиатските политици, докато се опитват да изгладят волатилността на валутните курсове, която не дава признаци на затихване през новата година. Ако валутата е прекалено силна, износът ще поскъпне. Ако тя е прекалено слаба, вносната инфлация ще се увеличи, а вътрешната покупателна способност ще се понижи.
Сингапур и Южна Корея са два примера за това, как инфлацията може да остане изненадващо висока, дори ако спадът на световното търсене пречи на износа и забавя темпа на ръста. И сингапурският долар, и вонът поевтиняха спрямо зелената валута през 2011 г.
За Япония, която се бори с дефлационните сили в продължение на две десетилетия, скокът на цените би бил добре дошъл. Три пъти през 2011 г. Токио се намеси във валутния пазар, за да се опита да понижи стойността на йената – веднъж с помощта на Г-7 след земетресението и цунамито през март и два пъти едностранно. Именно едностранните действия навлякоха на Япония гнева на Вашингтон. Министерството на финансите на САЩ изтъкна в доклада си за световните валути, изнесен пред Конгреса на 27 декември, че Съединените щати „не подкрепят тези интервенции“ и заяви, че за Япония ще бъде по-полезно да предприеме стъпки за подобряване на динамиката на вътрешната си икономика.
„Съединените щати твърдят, че нашето възстановяване зависи от това, щатският долар да не поскъпне прекалено много“, заяви Юкун Хуан, икономист в базирания във Вашингтон Carnegie Endowment for International Peace. „САЩ се опасяват, че ще бъдат предприети световни действия държавите да обезценят валутите си“, допълни той.
Докладът за валутите, който се оповестява два пъти годишно, беше въведен от Конгреса през 1988 г., когато търговският дисбаланс с Япония беше негова основна грижа. В последно време той стана причина за търкания с Китай. Дори критиките към Япония в последния доклад може би са били предназначени като послание към Пекин. „Критиките към Япония са правилни, но те датират отпреди 20 години и бяха съживени, за да послужат като прикритие“, заяви Дерек Сизърс, изследовател от консервативния аналитичен център Heritage Foundation във Вашингтон. „Правят го, за да не изглежда така, сякаш критикуват Китай.“ Ако Министерството на финансите на САЩ реши, че дадена държава манипулира валутата си, за да спечели търговско преимущество, то може да призове МВФ да окаже натиск за изравняване на валутите.
Някои американски политици, предприятия и профсъюзи искат Вашингтон да заклейми Китай като манипулатор, но Министерството на финансите отново отказа да направи това в последния си доклад. То обаче спомена Китай два пъти по-често, когато говореше за Япония.
Въпреки че във валутния доклад може и да се наблюдават политически игри, един по-внимателен поглед върху търгуването на китайския юан ще покаже, че този път Пекин може би си е заслужил упреците.

Завършек с апломб

САЩ отдавна твърдят, че поскъпването на юана е в интерес на Китай, тъй като ще облекчи инфлационния натиск и ще покачи покупателната способност на местното население. Китайската централна банка контролира изкъсо националната валута, като определя средна дневна стойност в търговията му с допустимо максимално отклонение от 0,5%. През първата половина на декември юанът се движеше под лимита почти всеки ден, донякъде заради търсенето на долари, но и заради растящите опасения, че китайската икономика ще се забави с оглед отслабващото търсене за износа и спада на жилищния пазар.
Централната банка се намеси на 16 декември, а след това и на 30 декември, за да подкрепи националната валута. Така юанът завърши 2011 г. с ръст от 4,7% спрямо американския долар, макар че експортът на страната се забави през последните шест месеца, а тенденцията вероятно ще се запази и през 2012 г.
Движението на юана в голяма степен обезоръжава обвиненията на САЩ, че Пекин умишлено девалвира валутата си, за да спечели търговско преимущество. „Твърдението звучи неубедително, при положение че търговският излишък на азиатския гигант пада“, казва Хуан, който е и бивш директор за Китай в Световната банка.
Защо му е на Китай по-скъпа валута в този момент? Преимуществата са няколко - разсейва политическото напрежение в отношенията със САЩ, кара трейдърите да не възприемат юана като безопасен едностранен залог и е в състояние да неутрализира внесената отвън инфлация. Годишната инфлация в страната падна драстично, откакто стигна тригодишен връх от 6,5% през юли, но продължава да е над правителствения таргет от 4%.
Петролът се търгува на равнище от около $100 за барел независимо от нестабилността на световната икономика, така че и един по-умерен трус ще тласне цените обратно към регистрираните през май $115, които заплашиха да задушат глобалното възстановяване.
Това усложнява валутната политика в Азия. Като изключим юана и йената, повечето азиатски парични единици поевтиняха през 2011 г. Южна Корея, Индонезия и Индия се намесиха в опит да овладеят волатилността на пазара, но повечето страни в региона изглеждаха доволни от плавния спад.

Лакмусът Сингапур

Това може да се промени през 2012 г.
В Сингапур, смятан за лакмус в тази част на света заради силната си обвързаност с глобалната икономика, годишната инфлация изненадващо скочи на 5,7% през ноември.
Силно зависимият от търговията град държава използва обменния курс като основен инструмент в политиката си и забави темпа на поскъпване, за да подпомогне растежа. Това обаче го прави уязвим за внасяне на инфлация отвън.
В Южна Корея индикаторът за производствената активност отчете тригодишно дъно през декември и въпреки това инфлацията се оказа над целта на банката. Bank of Korea заяви миналата седмица, че борбата с темпа на цените ще остане основен правителствен приоритет през 2012 г. Това означава, че Сеул може да преосмисли решението си да допусне поевтиняване на националната валута.