82% от българите слушат речта на президента в навечерието на Нова година

Гледането на речта на президента в навечерието на Нова година е един от най-популярните новогодишни обичаи сред българите. Данните са от специално социологическо проучване, провеждано от ББСС „Галъп интернешънъл”
Миналата седмица представихме данни за обичаите, които българите спазват обикновено при посрещането на Бъдни вечер и Коледа. Докато Бъдни вечер и Коледа са по-спокойно отбелязваните поводи, които се празнуват вкъщи в домашен уют и с най-близките, то посрещането на Нова година е празник на веселието, купоните, заведенията, танците. Тази седмица проучването обръща фокуса на начина на празнуването в навечерието на Нова година.
Тегленето на късмети от новогодишната баница е най-широкоразпространената практика в навечерието на 1 януари. 86% от българите заявяват, че всяка година имат баница с късмети, които носят предсказания за идващата година.
Очевидно късметите от баницата на Нова година имат символно значение за българите не само по време на празненствата на първи януари, а и през цялата година. Днес 35% от българите казват, че помнят какъв късмет им се е паднал преди повече от 11 месеца, а 18% смятат, че късметът им се е сбъднал поне донякъде.
Малко преди да дойде време за баницата с късметите, в последните минути преди полунощ идва времето за втория по популярност новогодишен обичай за българите – речта на президента. 82% от българите заявяват, че гледат или слушат речта на държавния глава поне отчасти всяка година.
Освен баницата сурвакането е друга основна фолклорна традиция, свързана с пожеланията за здраве и берекет през идващата година. Традицията децата в семейството да сурвакат възрастните с песни и пожелания за новата година се спазва от 68% от българските семейства. Обичаят е по-популярен сред българите на възраст 26-40 години (които често имат по-малки деца, за които ритуалът е по-интересен), жителите на областните градове, висшистите. Запазването на старите български традиции не е дело само на възрастните и традиционно живеещите българи. Например сурвакането, освен че е по-популярно сред младите българи, е и широкоразпространено сред модерно живеещите българи – тези, които редовно пътуват и у нас, и в чужбина, говорят чужди езици, ползват интернет всекидневно.
Пускането на ракети, пиратки, бенгалски огън и други фойерверки е практикувано от малко над половината анкетирани българи. Пироефектите са по-харесвани от мъжете, младите хора до 40-годишна възраст, българите със средно образование и тези със средни и над средните доходи.
Друга народна традиция, която следва веднага след настъпването на Новата година, е играенето на хоро. 33% от хората, които празнуват Нова година у дома си, казват, че това, че са в домашна обстановка, не ги спира да изиграят традиционното дунавско хоро.

Изследването е проведено през първите дни на месец декември, национално представително е и обхваща 1009 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година