Политиката обърка пазарите през 2011 г.

За всеки, който прави пари, като следи и анализира случващото се на финансовите пазари, 2011 г. беше доста объркваща. Дали трябваше да се съобразяват с привидно упоритата дългова криза в Европа, или с бунтовете в Близкия изток, или с политическите свади и нарастващото дългово бреме, заради което на САЩ им се наложи да се разделят с кредитния си рейтинг ААА, на инвеститорите им се налагаше да мислят и да съобразяват по-бързо от когато и да било преди, за да се справят с бързо променящите се настроения.
Когато се пишат учебниците по история, 2011-а вероятно ще фигурира като годината, в която политическият риск надцака икономическите анализи, а печалбите и лихвените проценти бяха основните двигатели на капиталовите пазари.
„Не мога да си спомня друга година, в която политиката да е оказвала толкова голямо влияние върху капиталовите пазари, казва Рон Флоранс от Wells Fargo Private Bank, която управлява инвестиционни активи за $157 млрд. Вероятно беше така и по време на катастрофата през 1987 г., но продължи само ден. А това сега продължава 365 дни.“
Или питайте Тони Крешенци, портфейлен мениджър в PIMCO, който управлява най-големия облигационен фонд в света. През по-голямата част от 28-годишната му кариера успешната стратегия в крайна сметка винаги е била свързана с изграждане на правилните позиции върху перспективите за американската икономика. Но вече не е така.
„Сега трябва да държим сметка за толкова много неща. Отделих много повече време, за да науча много нови неща“, казва той, като отбелязва, че германските, гръцките, китайските и много други чуждестранни вестници вече са част от всекидневното му четиво.
И малко са онези, които очакват нещата да се променят през 2012 г.
Ръсел Непиър от CLSA Asia Pacific Markets, базирана в Хонконг брокерска компания, се опасява от европейска банкова криза през следващата година, която може да доведе до национализация на някои банки и да потопи и Европа, и САЩ в рецесия.
„Колкото по-голям е политическият коефициент, толкова по-волатилни са пазарите, казва Непиър. И през следващата година това няма да се подобри.“

Шокираща волатилност

Значението, което инвеститорите придаваха на преплитането на политика, икономика и финанси през тази година, не е непосредствено очевидно. Основният индекс S&P 500 вероятно ще завърши годината горе-долу там, където я започна. Междувременно еврото загуби едва 2,5% спрямо долара, което е доста необичайно за валута, чието съществуване е поставено под въпрос.
„Това обаче изобщо не може да ви даде представа през какво преминаха инвеститорите“, казва Флоранс.
Според Джеф Рубин от Birinyi Associates средният дневен спред между високото и ниското равнище на S&P през август е бил 3,39%. Това е под зашеметяващите люлеения, на които станахме свидетели след колапса на Lehman Brothers през 2008 г., но все пак е достатъчно волатилна среда, която причинява силен дискомфорт на трейдърите.
След политическите битки около качването на тавана на американския дълг, които едва не катурнаха САЩ към бездната на банкрута през август и принудиха Standard & Poor's да свали щатския суверенен рейтинг ААА, акциите се озоваха в състояние на свободно падане, като отписаха около 12% до края на септември.
До октомври, когато внезапно обърнаха посоката и се покачиха с повече от 10%. „Волатилността беше шокираща, казва Флоранс. Всяко ново потресаващо заглавие в медиите изтръгваше смайващ отговор от акциите.“
Едно е сигурно. През 2011 г. не липсваха заглавия, които да разтърсят пазара. Разрушителното земетресение в Япония, падането на режимите в Египет и Либия и непрестанните опити на Европа да сложи под контрол влошаващата се дългова криза причиняваха люлеене при акциите, суровините, облигациите и валутите. На всичкото отгоре активистките политики на централните банки в развитите страни и намесата на правителствата на международните валутни пазари държаха инвеститорите на нокти.
Малка яснота има около Европа, където многократните опити за овладяване на дълговата криза и успокояване на пазарите претърпяха провал. В края на 2011 г. лихвите по заемния капитал за Италия и Испания са близо до най-високите си равнища от създаването на еврото, а здравето на европейската банкова система продължава да буди сериозна тревога.
„Това е умален вариант на случилото се през годината, казва Крешенци. Повечето разумни хора явно са очаквали друг подход от политиците в САЩ и Европа, защото избраният от тях се оказа крайно негативен за рисковите активи.“
Още по-тревожното е, че растежът на Китай се забавя, а това безспорно ще засегне най-болезнено големите износители, които разчитат на търсенето от вече втората по големина икономика в света.
Има вероятност Пекин да спре поскъпването на юана, казва Карл Шамота, валутен стратег в Western Union Business Solutions. Така за кретащите западни икономики ще стане по-трудно да подобрят растежа си чрез засилен износ.

Противно на логиката

Някои от най-точните стрелци в бранша показаха лош мерник през тази година. Бил Грос, един от главните инвестиционни директори в PIMCO, залагаше активно срещу американските държавни облигации, а те се оказаха един от активите с най-добро представяне през 2011 г. Инвеститорите са реагирали с изтегляне на $10,3 млрд. от Total Return Fund PTTRX.O на PIMCO през първите 11 месеца на годината, сочи статистиката на специализирания в проследяване на фондове Morningstar.
FX Concepts, който с активи за $4,3 млрд. е един от най-големите валутни хедж фондове, е със спад от 17,8% до края на октомври.
„Какъвто и опит да имате, това са много трудни пазарни условия за търгуване“, казва Алън Уайлд, шеф на отдела за капиталовложения в инструменти с фиксиран доход и валути към Baring Asset Management в Лондон, който управлява активи за $50 млрд.
Разбира се, доходност по 10-годишните държавни облигации от около 2% е нещо нелогично предвид смъкнатия кредитен рейтинг на САЩ и бюджетния дефицит от близо 10% от БВП, но годината си беше шантава като цяло.
„Съчувствам на Грос и останалите, които смятаха, че доходността по дълговите книжа е паднала твърде много и решиха да изкарат пари от бъдещото й покачване, казва Уайлд. Всъщност в дългосрочен план това е напълно правилен ход. Ако пък се окаже, че не е, значи финансовите пазари са обречени, тъй като ниските краткосрочни и дългосрочни лихви ще са предшественик на глобална депресия.“